М оже да звучи като началото на филм на ужасите, но древни инфекциозни форми на живот биват възкресявани. Учени от Университета на Колорадо в Боулдър умишлено са възкресили микроорганизми, които са били замразени в Аляска в продължение на около 40 000 години.
Тези малки буболечки, невидими с просто око, са били хванати в капан във „вечна замръзналост“ в скали и лед.
В контролирани експерименти учените открили, че ако размразите вечната замръзналост, микробите не се активизират веднага. Но след няколко месеца, като събуждане след дълга дрямка, те започват да образуват процъфтяващи колонии.
Тревожно е, че микробите имат потенциала да освободят опасни патогени, които биха могли да предизвикат следващата пандемия. „Това в никакъв случай не са мъртви проби“, предупреди авторът на изследването д-р Тристан Каро, геолог от Университета на Колорадо в Боулдър.
Нещо повече, когато се събудят отново, микроорганизмите отделят въглероден диоксид (CO2), парников газ, който подхранва глобалното затопляне.
За своите експерименти екипът пътува от Колорадо до тунела за изследване на вечната замръзналост близо до Феърбанкс в Аляска, южно от Северния полярен кръг. Този зловещ подземен проход е прокопан през вечна замръзналост през 60-те години на миналия век с цел улесняване на научните изследвания на изменението на климата. Описвана като „ледено гробище“, вечната замръзналост е замръзнала смес от почва, лед и скали, която лежи под близо една четвърт от сушата в северното полукълбо.
Екипът е събрал проби от вечна замръзналост на възраст от няколко хиляди до десетки хиляди години от стените на тунела. След това те добавили вода към пробите и ги инкубирали при температури от 3°C (39°F) и 12°C (54°F) – което е студено за хората, но топло за Арктика. „Искахме да симулираме какво се случва през лятото в Аляска, при бъдещи климатични условия, където тези температури достигат по-дълбоки области на вечната замръзналост“, каза д-р Каро.
Въпреки че микробите „вероятно не биха могли да заразят хора“, екипът ги е държал в запечатани камери въпреки това. През първите няколко месеца колониите нараствали постепенно, като в някои случаи замествали само около една на всеки 100 000 клетки на ден – описано като „бавно пробуждане“.
Въпреки това, в рамките на шест месеца микробните съобщества претърпяха „драматични промени“, образувайки силни съобщества, различни от околните повърхности.
Някои бяха образували „биофилми“ – слузести слоеве, образувани от процъфтяваща общност от микроорганизми, които са трудни за отстраняване.
Като цяло резултатите показват, че може да са необходими няколко месеца, за да се активират достатъчно микробите, за да започнат да отделят големи количества парникови газове във въздуха след горещ период.
Но това предполага, че колкото по-дълго траят арктическите лета, толкова по-вероятно е микробите да се размразят и да се събудят отново.
