Н е само зимата, но и есента, особено в края на ноември, са коварни сезони както за хората с нестабилен вестибуларен апарат и със заболявания на опорно-двигателната система, така и за разсеяните или тези, които тичат да хванат автобуса сутрин.
Още преди падането на снега, с понижаването на температурите сутрин, преваляванията през нощта, тротоарите стават истински капани. Заледена повърхност, локва или заскрежена трева могат да станат причина за дълъг болничен, защото в края на ноември е времето на добре замаскираните пързалки.
Никой не е застрахован да падне върху, затова е добре да знаем, как да намалим риска от травми.
За да се предпазим от падане, е най-добре да се движим с малки крачки, подобно на японска гейша. Коленете трябва да са леко присвити, а ръцете свободни, за да пазим равновесие с тях. Така че държането им в джобовете не е за препоръчване. Това правило важи както за поледица през зимата, така и при есенните заледявания на тротоарите. За да не бъде то нарушено, се препоръчва дамските чанти да се носят преметнати на рамо. Относно обувките, подметката без ток е най-ефикасна, а ако и грайферите са налице защита е напълно надеждна.
Дори да бъдат спазени тези съвети, има ситуации, в които падането е неизбежно. Инстинктивно при подхлъзване човек полага ръцете си пред тялото, затова най-чести са фрактурите на китките и лъчевата кост на ръката. Неприятното е, че именно в областта на китката нараняванията преминават най-бавно, като понякога нормалните функции на ръката не се възстановяват напълно.
Ако имаме време да реагираме, най-щадящо е щом усетим, че падаме, да се завъртим на една страна и да присвием леко ръката в лакътя, за да се намали колкото е възможно тежестта при удара. Лакътят не бива да се издава назад, за да не се стигне до счупване.
Ако все пак се стигне до контузия, поставете студен компрес върху натъртеното място. Компресът не бива да се задържа повече от 15-20 секунди, за да не се преохлади тялото. След това е неизбежно да се свържете с екип от център за спешна помощ.
Не само скиорските спускания през зимата, но и спокойните разходки в планината през есента са изпълнени с опасности. Понякога те могат да струват човешки живот, ако се паникьосаме или просто не знаем какво да правим, когато закъсаме сами. Счупванията при падания са най-честите травми, които плащаме за своята непредпазливост. Понякога те са толкова малки, че могат да се видят само на рентген, но могат да доведат до непоправими увреждания, ако не отидем на лекар при първия възможен случай.
Основните признаци на счупването са болка, нарушена функция, деформация и скъсяване, ненормална подвижност и чувство за скърцане между костите.
Болката се явява веднага след счупването и се успокоява при обездвижване. Нарушена функция понякога може да липсва. Тя е най-отчетлива при счупване на кост на долните крайници - пострадалият не може да стъпи. За да не се стигне до увреждания, не се опитвайте да откриете без лекар къде е счупването. Това установява само рентгенова снимка. От това дали оказаната първа помощ е направена адекватно и качествено, зависи по-нататък дали мястото ще зарасне правилно и дали няма да има усложнения. Първо обездвижете с шина фрагментите. Тя трябва да обхваща двете съседни стави - над и под счупването.
Ако от раната тече кръв, притеклият се на помощ да внимава да не се нацапа с нея, за да не се инфектира както самият той. Ако пръстите на пострадалия са посинели или започват да посиняват, или пък дишането се затруднява, направете му изкуствено дишане. Самостоятелното дишане може да спре от запушване на горните дихателни пътища от чужди предмети, глътнат език, притиснат гръден кош или при увреден център на дишането в продълговатия мозък.
След счупена долна челюст следва задушаване
Ако при падането е счупена долната челюст има опасност от самозадушаване поради несъзнателно стягане на началото на дихателната тръба (ларинкса), породено от силната болка. При съмнение за счупване на основата на черепа или прешлен на гръбначния стълб пострадалият се обездвижва много внимателно, без да се прегъва или раздвижва тялото му. Това най-добре се осъществява от четирима души. Трима повдигат пострадалия, без да го мърдат, четвъртият подлага под гърба му дъска или друга твърда плоскост. Не му давайте вода и особено горещ чай от термос, нито пък алкохол.
Алкохолът в планината е опасен
Алкохолът е вреден, дори може се окаже смъртоносен за закъсал и премръзнал турист в планината. Докато чакате лекар, след като сте попаднали на такъв човек, можете да му помогнете много с няколко простички неща, докато чакате планинските спасители. Най-напред го изолирайте от студа и влагата. Постелете под тялото му одеяло или дрехи. Мокрите дрехи, ръкавици, шапка и чорапи сменете със сухи и затоплени, като предварително ги затоплите до тялото си. Ако пострадалият е в съзнание, му дайте топло кафе или чай, но в никакъв случай алкохол, та дори бил той и няколко капки в чая. Едва след това го пренесете на сухо място, като предварително сте обмислили кое помещение е най-близко. Не поставяйте пострадалия близо до печка. Дайте му горещ бульон или супа, ако имате, - и витамини. Ако можете, сменете му облеклото. Телефоните, на които можете да извикате спасители от ППС на БЧК, са 1470 за всички оператори. За обаждане с пълен запис наберете: 0887 100 237. Ако искате да се информирате за условията в планините, позвънете на 1471, на 0887 100 238 или (02) 9632000.
Монитор
