Б ивш военен от Велико Търново се жалва, че от две години стои заключен в дома си, като съпругата не му позволява да излиза навън.
Йордан Димитров е на 72 години и е бивш преподавател от Висшето военно училище. По думите му преди две години, след като прекалил с алкохола, той паднал пред блока, в който живее, счупил си ръката и си изгубил ключовете. От този ден бил поставен под домашен арест от жена си, която му взела личната карта и не му разрешавала носа си да покаже извън апартамента.
„Сутрин, като тръгне в 8,00 ч. на работа, ме заключва и цял ден съм принуден да стоя като затворник на хляб и вода между четирите стени на шестия етаж в жилището в кв. Триъгълника. Не мога да изляза навън и да се видя с приятели. Единственото, което мога, е да ходя на терасата, но сигурно жена ми ще ми забрани и там да ходя, защото я е страх, че мога да реша оттам да избягам“, жалва се мъжът.
Помощ
Преди време той потърсил помощ на тел. 112. На място в дома му дошли двама полицаи, на които той разказал за ситуацията и ги заплашил, че ако не му помогнат, ще скочи от шестия етаж да се самоубие и да сложи край на мъките си.
„Вместо да ми помогнат и да говорят с жена ми, те ме заплашиха, че ще ме вкарат в лудницата, ако съм продължавал с простотиите си“, разказва бай Йордан. За себе си разказва, че е бил полковник и преподавател по психология в тогавашното Висше военно училище във Велико Търново, днес Национален военен университет.
„Нямам психични проблеми и не съм освидетелстван като психично болен. Затова нямат право да ме изкарват луд. Аз не съм луд, просто искам да ми се гарантират гражданските права и едно от тях е да мога да излизам от дома си. А тези права са ограничени от съпругата ми и държавните органи застават на нейна, а не на моя страна“, възмущава се бившият офицер.
Иван Първанов
