19 училища са вдигнали средния успех на държавните зрелостни изпити (ДЗИ) по български език и литература (БЕЛ) с над цяла единица в рамките на три години.
Това показва анализ на експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ), базиран на данни от Регионалните управления на образованието (РУО). В статистиката попадат образователни институции с поне петима ученици, явили се на матура след 12-и клас, които реално са разпръснати из цяла България, а две от тях са разположени буквално на най-дългия диагонал на географската карта на страната. Едното е СУ „Васил Левски“ в село Коларово, община Петрич, а другото – СУ „Асен Златаров“ в Шабла.
Разположение
Авторите на анализа отбелязват, че разположението на училищата очевидно не е фактор за тяхното развитие, а същото се отнася и за вида на населеното място. Отбелязалите значително подобрение в резултатите школа са разпръснати и са почти равномерно разпределени в селища с различна големина. Шест са в областни центрове: СУ „Любен Каравелов“, Добрич; Спортно училище „Васил Левски“, Кюстендил; СУ „Св. св. Кирил и Методий“, Перник; Професионална гимназия по механотехника „Юрий Гагарин“, Русе, Професионалната гимназия по текстил и кожени изделия, София, и 117-о СУ, София. Седем от училищата са в малки градове, като до това от Шабла се нареждат Професионалната лесотехническа гимназия в Банско, Професионалната гимназия по хранително-вкусова и химична промишленост в Дупница, СУ „Св. Климент Охридски“ в Ракитово, СУ „Христо Ботев“ в Долни Дъбник, СУ „Христо Ботев“ в Съединение и СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица. Другите шест училища със сериозен прогрес на матурите са от споменатото Коларово, но и от селата Галиче, Оброчище, Стамболово, Хитрино и Бояново.
Усилия
Директорите на такива училища коментират, че напредъкът не е случаен, а е плод на целенасочени усилия. Независимо дали става дума за създаване на по-дисциплинирана среда, за включване на външни партньори, или за педагогическа отдаденост, подобрението се случва там, където училището е инвестирало допълнителни ресурси – организационни, човешки или проектни. Някои училища акцентират върху дисциплината и строгия контрол, други – върху индивидуалната работа на учителите, а трети – върху проекти и приобщаващи дейности. Това показва, че няма единна рецепта, а множество възможни подходи. Общото между тях е ангажираността и системността на усилията. Помагат включването на нови специалности, които предизвикват интерес и подобряват мотивацията, както и въвеждането на строги механизми за присъствие и ежедневна отчетност към родителите. Особено значимо е въвеждането на задължителни всекидневни консултации по БЕЛ през годината на завършването. Допълнителен ефект на тази мярка е, че консултациите заменят нуждата от частни уроци.
Общност
В същото време анализът подчертава важността на училищната общност. Там, където има създадена култура на сътрудничество и общностни дейности, учениците се чувстват по-ангажирани, а учителите – по-отдадени. В случаите, когато тази среда се подпомага от проекти, насочени към приобщаване и интеграция, резултатите са устойчиви и видими. Там, където сериозна част от учениците са от ромски произход и с нисък социално-икономически статус, подобрението не се дължи на строга дисциплина или на големи реформи, а на комбинация от усилията на учителите и подкрепата на европейски проекти.
Разговорите с отделните директори на училища очертават различни стратегии за подобряване на резултатите от ДЗИ по БЕЛ и показват, че трайната положителна тенденция е възможна дори при наличие на социални и академични трудности. Въпреки различния контекст във всички случаи се откроява активна управленска роля, целенасочени педагогически усилия и изграждане на по-подкрепяща среда за учениците. Това ясно доказва, че ниските резултати не са предопределени, а могат да бъдат преодолени с комбинация от индивидуализирани стратегии и колективна мотивация. Въпреки различията в отделните подходи общите линии са ясни: подобрението настъпва там, където училището мобилизира ресурси и усилия отвъд стандартната програма.
Конкуренция
Според авторите на доклада, докато най-добрите училища могат да се конкурират на световно ниво, други не успяват да осигурят и базисна грамотност на учениците си.
„Особено важно е да се подчертае, че училища с под петима зрелостници не могат да бъдат надежден обект на системен анализ. Резултатите им се влияят непропорционално от индивидуалното представяне на отделни ученици и често дават подвеждаща картина. Наличието на десетки подобни училища в системата, при които една или две слаби оценки могат да свалят средния резултат до критично ниво, създава шум в данните и пречи на реалистичното планиране на политики. В същото време обаче съществуването на толкова малки училища поставя и сериозен въпрос за ефективността на самата система – дали изобщо е оправдано да се поддържат образователни институции, които практически не изпълняват ролята си да осигуряват качествено средно образование“, коментират авторите от ИПИ.
На тази база препоръките им са разделени в няколко основни направления, но на първо място е необходимостта от системно преструктуриране и закриване на училища с хронично слаби резултати, особено когато става дума за много малки институции. Те не само че не предоставят качествено образование, но и възпроизвеждат социалната изолация на общности, в които учениците остават без реален шанс за развитие. Закриването на такива училища трябва да бъде съпроводено с гаранции за алтернативен достъп до образование – чрез транспорт, обединяване с по-големи училища или създаване на регионални центрове, които да осигуряват по-широка социална и академична среда.
Людмил Христов
