К аменни котви на 3000 години откриха археолози по време на подводни разкопки в акваторията край нос Киллик, в близост до село Близнаци, община Аврен. Учени се гмурнаха във водите на Черно море и извадиха множество антични предмети.
Хипотеза
Те могат да се датират най-рано в началото на I хил. пр.Хр. Подводна експедиция на Националния исторически музей, която се ръководи от проф. д-р Иван Христов, разкри следи от древно пристанище. На базата на тези открития археолозите изказаха хипотеза, че в района на нос Киллик е съществувало убежище за кораби при бури, както и активно пристанище, обслужващо античното селище Ерите.
Учените се натъкват на 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори под вълните. Сред тях се разпознават амфори, произхождащи от Хераклея, Хиос, остров Кос, както и римски амфори от типове LR1 и LR2, северноафрикански амфори и други.
Документиране на каменната котва
Сред най-ранните находки са три каменни котви с един отвор, които могат да се датират най-рано в началото на I хил. пр.Хр. Изключително ценни са трите железни котви от римския период. Те принадлежат към тип „B“, известен в научната литература като „римски ранноимперски“.
Особен интерес представлява и една желязна котва от Средновековието – тип „E“ (по същата класификация), характерен за периода VII-XI век. Тя е единственото сигурно доказателство за използването на залива и през Средновековието.
Проф. Иван Христов, ръководител на експедицията
Пристанище
„На базата на събраните данни може да се заключи, че акваторията южно от нос Киллик е функционирала като място за товаро-разтоварни дейности още от началото на I хил. пр.Хр. до началото на VII век.
През Късното средновековие тук са потънали няколко плавателни съда. Геоморфологията на носа, който в миналото вероятно се е вдавал по-навътре в морето, е формирала естествена защитена пристанищна зона. В условия на лошо време тази зона е предоставяла сигурно убежище за кораби, които не биха могли безопасно да пристанат при устието на река Камчия“, казват специалистите.
