О коло 1 милион души в работоспособна възраст у нас не желаят да работят.
От тях почти 400 хиляди реално имат време и възможност да бачкат, но не го правят.Това показват последните данни на Националния статистически институт, предоставени на „Телеграф“.
Малко повече от половината от нежелаещите да работят имат наистина основателни причини да са извън пазара на труда – те все още учат или имат заболяване, което ги прави неработоспособни. В тази група влизат 439 600 души, които все още не са завършили образованието си. Заради заболяване и нетрудоспособност извън пазара на труда са и 131 хиляди души, като повечето от тях – 71 700, са мъже.
Цели 260 300 българи в трудоспособна възраст обаче не работят поради някакви лични или семейни причини. Възможно е в тази група да влизат както хора, на които изобщо не им се работи, така и лица, които нямат възможност да бачкат, защото се грижат за някой друг – възрастни родители и роднини, малки деца.
109 100 души пък са извън пазара на труда, защото са се пенсионирали, макар и да са в работоспособна възраст. Повечето от тях са дами, което е разбираемо, тъй като жените се пенсионират по-рано. През настоящата година представителките на нежния пол у нас могат да излязат в пенсия на възраст 62 г. и 8 месеца. Мъжете пък трябва да са навършили 64 г. и 8 месеца. В групата на нежелаещите да работят пенсионери обаче има и по-млади хора, които са се възползвали от възможностите за ранно приключване на трудовия живот.
Обезкуражени
На другия полюс са 85 400 лица в трудоспособна възраст, които желаят да бачкат, но стоят без работа. Сред тях 15 500 са обезкуражените лица. Те искат да се включат в пазара на труда, но не си търсят работа, тъй като смятат, че изобщо няма да намерят. Типичният профил на обезкуражен човек е мъж в предпенсионна възраст с основно образование, живеещ на село. Много малко от обезкуражените са висшисти – едва около 600 хиляди души. Повечето хора с малък шанс да си намерят работа са с основно или по-ниско образование, на възраст са над 55 г. и живеят в малко населено място.
Неактивните хора са голям потенциал за пазара на труда. Те са голям резерв, който може да се използва от работодателите, които постоянно се оплакват, че не им достигат хора. Затова през май правителството натовари Агенцията по заетостта да направи регистър на неактивните хора у нас. Това ще позволи на служителите в бюрата по труда да достигнат до тези лица и да им предложат възможности за работа или преквалификация.
Идеята е АЗ да обменя информация с институции като ГРАО, Националната агенция по приходите, Министерството на образованието и науката чрез системата RegiX, обясниха от Агенцията по заетостта пред „Телеграф“. Техническото изграждане на регистъра е в ход. След като започне пълният обмен на данни между институциите, междуведомствените екипи ще започнат активно работа на терен. Ще продължим с идентифициране и активиране на икономически неактивните лица и предлагането на услуги за включване на пазара на труда, обясниха още от Агенцията по заетостта.
Причини
Причините за икономическа неактивност често са свързани с лични обстоятелства или несъответствие между уменията и предлаганите на пазара на труда работни места, обясняват експертите. Възрастовата група и образованието също играят роля. Лица с по-ниско образование често срещат трудности при намиране на работа, която съответства на техните умения. Ранното отпадане от образователната система или семейните ангажименти могат да забавят активното участие на пазара, но съществуват инструменти за подкрепа, които помагат на тези хора да се върнат към професионална активност, обясниха още от Агенцията по заетостта.
И магистри остават без препитание
ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА
От началото на тази година до края на август активираните неактивни лица от Дирекция „Бюро по труда“ в Русе са 137. Това съобщи за „Телеграф“ Йоана Терзиева, директор на дирекцията, обхващаща общините Русе, Сливо поле и Иваново.
Терзиева поясни, че профилите на тези хора са разнообразни. Някои са с висше образование, включително магистри, други са със средно общо и профилирано средно образование, а минимален брой – с основно и по-ниско образование. Повечето вече са започнали работа и регистрациите им са прекратени. Сред тях има лица, които са били икономически неактивни за кратък период от време – до три месеца.
Терзиева посочи, че услугите, които Бюрото по труда предлага на икономически неактивните лица, са основно в рамките на проектите по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирани от ЕС: „Започвам работа“, Младежка заетост+“, както и на Националната програма „Активиране на неактивните лица“. Целта е повишаване на конкурентността на лицата и постигане на заетост във възможно най-кратък срок. Включват оказване на професионална подкрепа от психолози, кейс мениджъри (професионалисти по управление на случаи) и ромски медиатор.
София Симеонова
