Н а 26 октомври България отбелязва Димитровден – един от най-тачените празници в народния и църковния календар.
По старата българска пословица „Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото“, и точно от този ден народът вярва, че идва студът и първият сняг. Казват, че от бялата брада на светеца се сипят снежинките, които бележат началото на зимата.
Свети Димитър е роден в Солун през III век, син на градоначалник. След като заема поста на баща си, открито изповядва християнската вяра, заради което е хвърлен в тъмница и убит на 26 октомври 306 г. Заради мъченичеството си е обявен за светец и покровител на град Солун, където и до днес се съхраняват мощите му в величествената базилика „Свети Димитър“.
В народните вярвания Димитровден е белязан от поврата на годишните времена – оттук нататък идват студът, снегът и дългите нощи.
В нощта срещу празника небето се „отваря“ и съкровищата под земята проблясват със синкав пламък – знак за иманярите, че златото се е разкрило.
В деня се прави курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки и ракия.
По стар обичай се разплаща и с сезонните работници – говедари, овчари и ратаи, а стопаните гледат кой пръв ще влезе в дома им – ако е заможен човек, годината ще е плодородна и богата.
Празникът е специален и за българската история – именно на Димитровден през 1185 г. братята Асен и Петър вдигат въстание срещу византийската власт и поставят началото на Второто българско царство.
Днес над 170 000 българи празнуват имен ден – сред тях всички с имена Димитър, Димо, Митко, Димитрина, Димка и Димчо.
