0

Ц ветът на Вселената не е черен, а всъщност бежов. Това са разкрили група британски учени, съобщи списание "Лайв сайънс".

Цветът на Вселената не е черен, а всъщност бежов. Това са разкрили група британски учени, съобщи списание "Лайв сайънс".

За целите на изследването си експерти от Изследователския институт по астрофизика в Ливърпул, Великобритания, са използвали специални компютърни програми. Те са направили възможно превръщането на космическия спектър в цвят, който може да бъде възприет от човешкото око. Полученият резултат опровергава общоприетото схващане, че Вселената е черна. „Черното не е цвят. Черното възниква от липсата на видима светлина", обяснява професор Айвън Болдри от изследователския екип.

Екипът в крайна сметка установява, че съвкупният осреднен цвят на Вселената е бежов нюанс, не много далеч от бялото. Въпреки че това е доста скучна констатация, това не е изненадващо, като се има предвид, че бялата светлина е резултат от комбинирането на всички различни дължини на вълните на видимата светлина, а космическият спектър всъщност включва именно всички възможни цветове. Новият нюанс в крайна сметка е бил наречен "космическо лате", базиран на италианската дума за „мляко“. До идеята за името се стигнало сред анкета сред членовете на целия изследователски екип. Сред другите предложения били „капучино космико“, „бежов голям взрив“ и „изначална мидена супа“.

Учените обаче отбелязват, че космическо лате е реалният цвят на Вселената, а не това, което човешкото око вижда. Причината е, че подобно на всички вълни, светлинните също се „разтягат“ на огромни разстояния поради ефекта на Доплер. Това води до там, че човешкото око получава светлинната вълна с увеличена дължина – съответно с различен цвят. Този ефект учените наричат „отместване на червеното“. „Премахнахме този ефект и така получихме цвета. Казано с прости думи, „космическо лате“ е цветът, който бихте видели, ако можехте да погледнете Вселената отгоре и отдалеч и да видите всичката светлина, идваща от всяка галактика, звезда и газов облак наведнъж“, описва проф. Болдри.