200-годишните жезъл и митра, които през 1818г. са принадлежали на пловдивския митрополит Паисий Тесалиец, са част от изложбата „Седем разказа за вярата”, която бе открита в понеделник в Археологическия музей в Пловдив. Предметите са част от златния фонд на пловдивската митрополия и биват показвани за първи път в изложба. „Седем разказа за вярата” бе открита в навечерието на Великден и ще бъде отворена за посетители до 30 юни. Това съобщиха кураторът на изложбата Соня Семерджиева и директорът на Археологическия музей в Пловдив доц. Костадин Кисьов.
„Изложбата е посветена на силата на християнската вяра. Има експонати, които смея да твърдя, за първи път получават публичност пред пловдивската общественост. Това са 11 експоната, които заслужават да се видят и са собственост на пловдивската митрополия”, каза при откриването на изложбата кураторът Соня Семерджиева. По думите й седем е библейско число, което в християнството е символ на завършеност и на съвършенство. Едни от най-ценните предмети са били притежание на митрополит Паисий Тесалиец, като върхът на жезъла е изработен от кост на сом.
"Той е пловдивски митрополит само 3 години, но неговите жезъл и корона са точно на 200 години. В най-горната си част жезълът завършва с две глави на лами, които са изработени от кост на сом, а в по-късните времена ги изработват от злато или сребро”, каза кураторът на изложбата. До жезъла и митрата е мощехранителница от баткунския манастир „Св. Петър и Павел”, от който са предоставили напрестолен кръст в кутия. „Много интересен е дискусът, на който има два надписа”, казва Семерджиева.
Единият надпис е свързан с Никифор архиерей, а другият е дарствен надпис от чорбаджи Вълко Чалъков, който навремето е бил ктитор и дарител на повече от 50 църкви и манастири в цялата пловдивска епархия. Митрополит Никифор от 1824 до 1850г. е митрополит на Пловдив и по негово време са изградени и възстановени почти всички пловдивски църкви. На съседен щанд е пояс, намерен в костницата под олтара на църквата „Св. Константин и Елена” в Старинен Пловдив.
„В този пояс са втъкани изображения на църковни сгради, надписа „Йерусалим” и годината 1782г. Знае се, че в двора на тази църква се е намирал Божигробският метох и предполагаме, че този пояс е бил на някой от служителите, който е бил представител в Пловдив на светия град Йерусалим. С пояса са били „вързани” кости, които са намерени под олтара и които са били препогребани”, казва Семерджиева. Тя припомня, че преди 200-300 години не е имало урегулирани гробищни паркове, както е в днешно време. По-богатите и влиятелни хора са били погребвани в дворовете на църквите. Другите два пояса са владишки колани с герба на патриаршията. По тях се виждат следи от емайл, камъни, следи от сребро и позлата. Напрестолният кръст на митрополит Григорий, Доростолски и червенски митрополит, който е бил съветник на цар Фердинанд.
Напрестолният кръст е бил изработен лично за него от майстор от видинската златарска школа. Изработката му датира от втората половина на 19 век, когато започва да се използва филигран за изработката на църковна утвар и специално на напрестолни кръстове. Кръстът е изпълнен с миниатюрна резба, която представя 10 библейски сцени. Бил е дарен на музея от родственици на митрополита през 1915г. Разказът за църквата "Св. Никола" в пловдивското село Паничери е свързан с чашка за миро от 1618 година. Потирът е изработен специално за храма и е с дарствен надпис. Два дискуса и едно евангелие от 1821 година разказват за църквата "Св. Йоан Кръстител" в село Чехларе. Евангелието е с дарствен надпис от 1860 година и е дарено на храма, когато се възобновява строежът му.
Монитор
