Б лизо 20% от избирателите решават за кого ще гласуват в последния момент, което е около 500-600 хиляди души. Това изчисли пред „Телеграф“ математикът проф. Михаил Константинов.
Според него обаче това едва ли ще промени драстично резултатите от вота. По думите му на 2 април до секциите ще отидат около 2,9 милиона души.
„Традиционно винаги има една група от хора, които решават коя партия ще подкрепят буквално в деня преди изборите. Особено когато посланията на политиците не достигат до тях. Тази кампания е типичен пример в това отношение, тъй като е изключително вяла. Бих казал, че се води предимно в интернет“, коментира проф. Константинов.
Според него в мрежата партиите се опитват да достигнат до т.нар. Z поколение - младите хора, и тази аудитория не бива да се пренебрегва.
Шанс
„Не виждам голям шанс за кабинет, пък дори и да влезе някоя от малките партии. Не виждам как те могат да наклонят везните в една или друга посока“, каза още математикът.
Социологът Васил Тончев от „Сова Харис“ коментира от своя страна, че резултатите на 2 април ще зависят предимно от твърдия електорат на политическите формации.
„Общо взето ще сме изправени пред сходна от преди шест месеца ситуация. Доста трудно може да се говори за съставяне на кабинет“, каза той пред „Телеграф“.
Настроения
Според Добромир Живков от „Маркет линкс“ обаче може да има сериозна промяна в настроенията на избирателите. Той предположи, че около 10-15% от гласоподавателите ще вземат своето решение и ще се насочат към определени политически сили в последните дни преди самия вот.
„Има и умора, и пренасищане у хората от пет поредни кампании за предсрочни парламентарни избори“, каза социологът пред БНР. Той допълни, че обществото се политизира и хората отново отварят ушите си към кампанията, въпреки че е пета за последните две години.
Яна Йорданова
