Българската и Румънската православни църкви за четвърти път ще честват паметта на света Теофана (Теодора), Царица Българска, на 28 октомври. Тя бе канонизирана на 21 май 2022 г. и от Букурещ с името света Теофана Басараб. Тържествената литургия тогава беше отслужена от патриарха на Румънската православна църква Даниил, в съслужение с Русенския митрополит Наум и с Видинския митрополит Даниил - днес Български патриарх.
Иконата на света Теодора при канонизацията й.
Влашко
Светата преподобна Теофана е родена в началото на XIV в. Дъщеря е на първия владетел на Влашко Иванку (Йон) Басараб I (1310-1352 г.) и на съпругата му Маргита. При кръщението й дали името Теодора. Девойката получила християнско възпитание в любов към Бога и ближния. През 1322 г. била омъжена за Иван Александър, току-що станал български цар. Родили им се трима синове и една дъщеря: Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен и Василиса.
Царица Теодора оплаква сина си Иван Асен.
Теодора отгледала децата си, като им вдъхнала любов към Бога, молитва, смирение и мъдрост. Така ги подготвяла за висшите длъжности, които щели да заемат по-късно. Царицата обаче била подложена на тежко изпитание от различни беди. Двама от синовете й загинали във войни с турците – Иван Асен през 1349 г. и Михаил Асен - през 1355 г. Мъката, която почувствала при загубата на децата си, е увековечена в миниатюра в Манасиевата хроника. На нея Теодора е изобразена при опелото на княз Иван Асен като опечалена майка, която оплаква сина си.
Ктитор
Според преданията царицата намирала опора в писанията на светите отци. Често ги чела и получавала сила от духовните им подвизи. Теодора основала в Ловеч, после в Търново, а накрая във Видин центрове, в които преписвачи превеждали и пишели богослужебни ръкописи и съчинения за духовния живот. Заедно със своя съпруг цар Иван Александър станала ктитор на манастири и църкви, а други възстановила от разруха и забвение. Така при все че била заобиколена от светските проблеми и живот в двора на българския владетел, погледът на Теодора винаги бил насочен към Бога и духовния живот. Това било известно на всички и затова още приживе била наречена благоверната и благочестива царица Теодора.
Разводът
През 1355 г. тя понася последения удар в живота си. Цар Иван Александър решил да се раздели с нея, като избрал да вземе за съпруга еврейката (според някои автори хазарка) Сара, която след покръстването си приема същото име - Теодора. Съгласно неписаните закони на епохата Теодора Басараб става монахиня, като при приемането на монашество получава името на светата императрица Теофана Цариградска, чиито свети мощи тогава се намирали в Търново.
Катастрофа
Закъснялата любов на цар Иван Александър има фатални последствия за българската история. Царството е разделено между двамата полубратя - Иван Срацимир и родения от Сара Иван Шишман, които остават непримирими врагове до края на живота си. Когато през 1356 г. преподобната последвала сина си Иван Срацимир, на когото било дадено за компенсация Видинското царство, тя едва ли се ограничила само с ролята на добра свекърва и съветница за снаха си Анна - нейна племенница, също от Басарабския род. Семейната драма се настанила и в отношенията между двамата братя. Може би заради това видинският владетел отказва всякаква помощ на своя търновски събрат против османлиите. Освен това разводът на Иван Александър с влашката княгиня естествено влошава и отношенията с нейния баща Йон Басараб. Така Търново не може да разчита и на неговата помощ против султан Баязид. Всичко това улеснява поробването на страната и в крайна сметка и гибелта на Иван Срацимир и Иван Шишман. Техните синове (и внуци на Иван Александър) - Константин Срацимир и Фружин Шишман, проявяват мъдрост и загърбват враждата между бащите си. И през 1404 г. се опитват, макар и неуспешно, да възстановят българското царство.
Сборник
Продължавайки дейността, започнала няколко десетилетия по-рано в Ловеч, Теофана Басараб, подкрепена от Анна, превръща Видин в най-важния български културен център на онова време. Забележителен документ на Видинската книжовна школа е Бдинският сборник, който се състои от 16 жития само на жени светици.
Мощите й се пазели в Алботинския манастир
Съгласно преданието света Теофана се подвизавала през последните години от живота си в Алботинския манастир, издълбан в скалите западно от Видин. Тя се упокоила в Господ в напреднала възраст. Била погребана в скалната обител.
Албутиновският скален манастир е пазил мощите на светицата.
Поради приближаващата опасност от турското нашествие през 1394 г. е била ексхумирана по нареждане на тогавашния Видински митрополит Йоасаф, за да се укрият тленните й останки на по-сигурно място. По време на ексхумацията те били открити неразложени и излъчвали благовонна миризма. За съжаление по-нататъшната им съдба и до днес остава неизвестна.
Наш светия пази Букурещ
Ден по рано (27 октомври) почитаме заедно с румънците и друг светия - Димитър Басарбовски. Той бил пастир и отшелник, подвизаващ се в скален манастир в Русенско, запазен и до днес. Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ посочва 1685 г. като вероятна година на смъртта му. Нетленните мощи на праведника шестват по света, като накрая се установяват в Букурещ, в църквата „Св. св. Константин и Елена". Северните ни съседи почитат българския светия като закрилник на своята столица.
Св. Димитър Басарбовски
Константин Събчев
