Н езависимо дали е пролет и току-що отгледали крехки разсади или е есен и стискате палци, чакайки последните домати да узреят, нищо не заплашва градината ви така както сланата.
Но с малко усилия можете да защитите растенията от измръзване, пише „Рурълспраут“.
Лека слана има, когато температурите паднат между 0,5 и 2°C. Тя може да нанесе поражения върху растенията, но все пак им остава шанс да оцелеят. Размерът на щетите зависи от сезона, от това дали растенията са стигнали зрялост, както и дали културата е устойчива на засланяване.
Под нулата
Замръзването се случва при големи слани, когато температурите паднат под нулата. То обикновено слага край на вегетацията през есента, с изключение на устойчивите на засланяване растения. Може да унищожи крехките разсади през пролетта.
Най-важното е всеки градинар да знае около коя дата се очаква първата слана през есента и последната през пролетта. Обикновено датите се определят във времеви прозорец от две седмици. Около тези дати се върти целият активен градинарски сезон. Те показват кога няма вече риск да засадим растенията на открито през пролетта и кога да оберем последната реколта през есента. Тези дати обикновено се определят на база на историческа информация. Когато те наближат, следете внимателно 10-дневните прогнози за времето.
Интересно е да наблюдаваме растенията след слана. На пръв поглед те изглеждат добре, дори да са покрити с малки бели кристалчета. Но когато слънцето се покаже и ги затопли, те изведнъж клюмват. Процесът прилича на този при замразяване на зеленчуци. Когато ги извадите от фризера, те стават кашави. Растенията са съставени предимно от вода. Когато водата замръзне, микроскопичните кристалчета пробиват стените на клетките. Когато слънцето се покаже и ледът се разтопи, клетките на растенията вече нямат същата интегрирана структура и всичко бързо се разпада.
Стъпки
Ето три стъпки, с които да защитите градината си от слана.
Може да не звучи логично, но поливането на растенията следобед, преди да падне сланата, помага за опазването им. Това е така поради няколко причини. Влажната почва улавя по-добре топлината през деня, отколкото сухата. Почвата събира топлина денем и я излъчва към растенията през нощта, когато температурите паднат. Освен това с поливането осигурявате циркулацията на вода и хранителни вещества в растението, нещо, което е трудно при суха почва. Добре хидратираното растение устява по-добре на сланата, отколкото това, което не е получило вода. Важно е да полеете добре растенията рано следобед, преди да падне нощта. Това дава шанс на водата да попие добре и да се затопли.
Втората стъпка е да сложите слой мулч.
Мулчирането около основата на растението създава джобове с топъл въздух, които изолират градината по време на нощния студ. Най-добре е да използвате слама. През пролетта, когато рискът от слана премине, мулчът от слама ще помогне за потискането на растежа на плевели. През зимата пък мулчът помага на растенията да презимуват.
Последната стъпка е да покриете растенията с агрил против слана.
София Симеонова
