- Г-н Кацарчев, наскоро Световната банка препоръча у нас да се вдигнат данъчните оценки на имотите, тъй като те драстично изостават от пазарните стойности. Какво мислите за това?
- Навремето, когато се готвеха данъчните оценки, бяхме заложили текст, че при изменение на цените на пазара с 20% трябва да се актуализира методиката. Тъй като това не се случваше няколко години поред, текстът се отмени и данъчните оценки замръзнаха на ниво 1997-98 г. Сега вече виждаме сериозно изоставане на нормативно определените оценки на недвижимите имоти спрямо пазара. Естествено, това трябва да се поправи, няма как. Маса народ изповядва сделки по данъчни оценки и се губят приходи.
- Това обаче няма ли да доведе до увеличаване на данъчната тежест за хората?
- Зависи. Данъчната ставка също е важна. Ако се направи така, че данъчните оценки да бъдат близки до пазарните цени, трябва да се играе с данъчната ставка, така че да няма скок. Това беше и идеята с текста при 20% промяна на пазарните цени да се актуализират данъчните оценки. А не да се чака цените да скочат 5-8 пъти и тогава да се сетим, че нещо не е наред.
- Общините сами решават дали да пипнат ставките. Това е изцяло тяхно решение, нали?
- Така е. Но, ако се пипне законът в частта нормативно определени цени, то тогава може да се пипнат и данъчните ставки, за да не се позволи такова рязко нарастване на данъчната тежест.
- Смятате ли, че проблемът е само загуба на приходи при изповядване на сделки за имоти?
- Проблемът е и с годишния данък. Ако има годишно нарастване с 5-10% на данъчните оценки, с 5-10% трябва да расте и годишният данък, както растат цените. Но това е политическо решение. Може да е под темпа на нарастване на цените на имотите. Но по линия на сделките със сигурност се губят много повече пари.
- Как трябва да се актуализират данъчните оценки?
- Имахме разговори с Министерството на финансите. Трябва да се направи следното. Трябва да се извадят данни за пазарните цени, тези, на които се сключват сделките. И на тази база, след като се събере информация от пазара, да се направи актуализация на формулите. Едно просто пипане на някакво число във формулата няма да доведе до приближаване към пазарните стойности, а ще доведе до големи разлики в определени райони. Трябва поне година и половина-две някой да проиграе подобна методика, за да може тя да бъде адекватна.
- Наскоро имаше един опит на Сдружението на общините да прокара текст в закона, според който при над 20% изменение в пазарните цени да се променят и данъчните оценки. Тогава това не беше прието от парламента. Дали ще има политическа воля за подобна промяна сега?
- Това е лесният път. Ако пипнем базисните цени в методиката с 20%, това не означава, че пазарът е точно такъв. Затова казвам, че трябва да се направи изследване на пазара, да се проиграят формулите и чак тогава да се прави изменение на методиката. А не просто с 20% да вдигнем базисната стойност или някакъв коефициент. Виждаме как имаме промяна в търсенето на различните видове имоти, местоположението на имотите и т.н. Всичко това влияе върху данъчната оценка. Няма как да се получи някаква адекватност, ако пипнем само един елемент от методиката.
- Казахте, че са водени разговори в МФ за промяна на методиката. Кога е било това?
- Разговорите бяха преди около две години. Преди това също имаше такива разговори. МФ трябва да отдели поне двама експерти в дирекция „Данъчна политика“ плюс външни експерти, които да работят по актуализация на методиката.
- Постоянно се говори за балон на пазара на недвижими имоти. Няма ли опасност актуализирането на данъчните оценки да отрази точно този балон?
- Винаги има такава опасност.
- Как методиката може да отразява по-добре различните цени по квартали?
- Затова има зониране. На общините не им пречи да си променят границите на зоните, така че те да отчитат пазарното движение на цените на имотите.
- Трябва ли да се запази отстъпката от 50% за основно жилище?
- Задължително.
- А как да се облагат имотите, които не се ползват?
- Пазарът се наводни с имоти, които не се ползват. Има достатъчно световна практика какво се прави като данъчно облагане на такива имоти. Реално погледнато, един имот, който не се ползва, нищо не генерира.
- Каква е практиката в други държави по отношение облагането на тези имоти?
- Практиката е различна. Например облага се годишна наемна стойност, тоест колко би трябвало да се плати като данък, ако имотът е даден под наем. В някои държави има съвкупно облагане на имуществото и като се мине определен праг, има допълнителна ставка.
- Това означава ли, че данъчната тежест върху тези празни имоти трябва да е по-висока?
- Да. Целта е те да се задвижат икономически. Не е целта просто да се облагат с високи данъци. Ако някой държи празно жилище, това означава, че той е направил някакъв тип инвестиция, която не носи доход, стои мъртва. Много хора се набълбукаха с имоти с цел да се предпазят от нещо, може би от кризи. Както се вижда, в икономиката не се инвестира, но в имоти се инвестира здраво. Другият елемент е, че през имотите има пране на пари. Това държавата също трябва да го отчита като факт. И слагайки едно допълнително облагане върху тези имоти, ще събере поне някакви данъци върху тази част, която е сива или черна икономика.
- Няма ли опасност обаче да се увеличи тежестта и върху хората с много наследствени имоти само заради това, че има бум на пазара?
- В масовия случай хората не наследяват 20 имота.
- Какво друго трябва да се промени в методиката?
- Първото и основното нещо са базисните цени. Те задължително трябва да се актуализират. Второ, трябва да се прегледат всички коефициенти като тези за местоположение и т.н. Да се види дали тези коефициенти са адекватни и дали трябва да се правят някакви корекции.
- В какъв времеви диапазон биха могли да се направят подобни промени?
- Ако сега се направи една работна група, към края на следващата година би могло да има някакви резултати.
- Има ли нужда от промяна и на някои други местни данъци?
- При данъка на колите в момента е голяма каша. Той нито е имуществен, нито е екологичен, нито пътен. Имущественият данък отчита имуществото като цена. Пътният данък отчита колко трошиш пътищата. А екоданъкът би трябвало да е само за вредни емисии. Сега определянето на този данък е абсолютно неадекватно.
Пълна каша с облагането на автомобилите.
- Какъв модел може да се приложи?
- В момента моделът е нито риба, нито рак. Те са три компонента – имущество, пътища, еконорми. Ако имаш кола за 1000 лева, имущественият данък ще е много нисък. Ако тази кола замърсява, екоданъкът ще бъде много висок. Ако обаче автомобилът тежи 1100 кг, то той не троши кой знае колко пътищата и там данъкът също ще е нисък. И тези три компонента трябва да предопределят колко данък да платиш. Сега облагането е абсолютно несправедливо.
- Да поговорим и за такса смет. Общините много сериозно са се заели да променят начина, по който определят тази такса. Да очакваме ли повишение?
- Общините са притиснати от Брюксел да измислят система, при която да се плаща на количество изхвърлен отпадък. Години наред не може да се намери модел, адекватен към нашата народопсихология. Трябва много да се внимава, защото таксата за битови отпадъци на много места е по-висока от годишния данък върху недвижимите имоти. Много трябва да се внимава как ще се разпредели този разход за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране, за да не се получи така, че цялата тежест пада върху най-бедните. Миналата година в парламента се обсъждаше да се мине към плащане на глава от населението. Има примери, от които се вижда, че по този начин не се постига справедливост на облагането. Какво се случва също така, ако хората се местят напред-назад? Изобщо възникват повече въпроси, отколкото има отговори. Другото, което изникна като проблем, е, че има случаи на един адрес да са регистрирани стотици хора. В такива случаи месечната такса смет ще отиде на няколко хиляди лева и интересно кой ще я събере.
Ще има промяна в начина за определяне на такса смет.
- Кой е най-добрият модел за начисляване на таксата за битови отпадъци?
- Навремето правехме анализи и единствената адекватна връзка, която намерихме, бе между количеството изхвърлен боклук и потреблението на вода. Ако в един имот няма никой, никой няма да потребява вода. Колкото повече хора има, толкова повече вода се потребява.
- Но това не е заложено в закона като вариант?
- Няма го, да. Другите системи с контейнери, чували със стикери... не знам как това ще проработи при нас. Направиха се няколко експеримента, нямаше резултат. Тоест, трябва да отчитаме народопсихологията, когато определяме кой колко да плаща за такса битови отпадъци. А не просто да копираме модел.
- Може би самите ние трябва да се променим...
- Съгласен съм, но като се променим, тогава вече можем да налагаме модел.
- Последният ми въпрос е извън тези теми. Ще има ли нови разговори между синдикатите и работодателите за изработване на новия механизъм за определяне на минималната работна заплата?
- Предполагам, че ще правим нова среща. Нямаме постигнато съгласие – кой елемент с каква тежест ще участва вътре. Работодателите не искат да има такива формули въобще. В същото време Урсула фон дер Лайен каза, че към 2030 г. трябва да изчезне бедността в Европейския съюз. Как да изчезне, като се поддържа ниско ниво на заплащането? Въобще много са конфликтните точки.
- Миналия път разговорите стигнаха до задънена улица. Очаквате ли нещо по-различно сега?
- Акцентът сега ще бъде колективното договаряне. Ще имаме среща следващите дни. За минималната работна заплата все още нямаме покана. Социалното министерство, като вижда, че ние се караме, би трябвало да намери някакво компромисно решение.
ТОВА Е ТОЙ:
- Атанас Кацарчев е роден през 1966 г.
- Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия
- Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон, в международния правен институт, както и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид
- През периода 1995-2000 е работил на различни ръководни длъжности в Главна данъчна дирекция, а от май 2000 г. е назначен за директор „Данъчна политика“ в Министерството на финансите
- Заместник-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски с ресори данъчна политика и митници
- Бил е член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие, както и негов председател
- Бил е началник на политическия кабинет на бившия министър на земеделието Румен Порожанов
София Симеонова
