Н овата вълна полярен студ и стриктните здравни мерки, съпровождащи цялата олимпиада, ще се отразят и на закриването на игрите в Пекин. Организаторите планират церемонията да бъде максимално съкратена, а участниците в нея от отделните държави – редуцирани до минимум. Заради мерките срещу коронавируса пострада и България, като страната ни остана без знаменосец за церемонията по закриването, която ще се проведе в неделя.
Новата вълна полярен студ и стриктните здравни мерки, съпровождащи цялата олимпиада, ще се отразят и на закриването на игрите в Пекин. Организаторите планират церемонията да бъде максимално съкратена, а участниците в нея от отделните държави – редуцирани до минимум. Заради мерките срещу коронавируса пострада и България, като страната ни остана без знаменосец за церемонията по закриването, която ще се проведе в неделя.
"Едно от изискванията на организационния комитет на игрите е всички да напуснат селото до 48 часа след последното си състезание. А ние в последните два дни нямаме нито един спортист, който да е останал. И спазваме изискванията", разкри генералният секретар на Българския олимпийски комитет Белчо Горанов.
За спортистите пък сезонът продължава и те бързат за следващите си стартове. Биатлонистите ни заминават днес през нощта с полет през Милано за участие в оставащите до края на зимата кръгове за световната купа във Финландия, Естония и Норвегия, а Благой Тодев и Лора Христова вече пътуват към Солт Лейк Сити, където ще се проведе световното младежко първенство.
Владимир Зографски от няколко дни е в Любляна, за да продължи световния тур в ски скока. Сноубордистът Радослав Янков и състезателят на шейни Павел Ангелов пък бяха едни от първите, които приключиха със състезанията и отпътуваха от Китай.
Скиорите алпийци и фигуристката Александра Фейгин завършиха последни от нашите олимпийските си стартове, но и те трябваше да заминат за България
За тях също предстоят нови важни изпитания.
България не успя да спечели медал за поредна зимна олимпиада, но за 7-и поредни игри състезателите ни спазиха традицията да запишат класиране в топ 10 в поне една дисциплина. За последно наши представители останаха извън челната десетка на игрите в Лилехамер през 1994 г., когато Ива Шкодрева-Карагьозова записа най-добро постижение за делегацията ни 11-о място в спринта на 7,5 км в биатлона.
Началото на призовите класирания даде легендата в биатлона Екатерина Дафовска, която донесе единствената титла за страната в историята на зимните олимпиади, след като триумфира в Нагано 1998 г. В Солт Лейк Сити 2002 3 медала за страната ни печелят Евгения Раданова в шорттрека (сребро на 500 м и бронз на 1500 м) и Ирина Никулчина на 10 км преследване в биатлона. На следващите игри в Торино 2006 Раданова отново е със сребро на 500 м, а във Ванкувър 2010 записва престижното 7-о място на 1500 м, преди да сложи край на кариерата си.
В Сочи 2014 г. идва ред на сноубордистката Александра Жекова, която бива изблъскана от трасето във финала на бордъркроса, където се движи в позиция за медал, и в крайна сметка финишира 5-а. Сани се отчита с призовото 6-о място в своята дисциплина и на последните си игри - в Пьончан 2018, а година по-късно прекратява кариерата си.
В Пекин пък в топ 10 място намери алпиецът Алберт Попов
който се нареди 9-и в слалома, на едва 36 стотни от медала. Същите 36 стотни закъснение пък се оказаха решаващи за отпадането на сноубордиста Радослав Янков на осминафиналите в паралелния гигантски слалом от показалия страхотна форма австриец Бенямин Карл, който впоследствие триумфира със златото.
Биатлонистите също имаха своите проблясъци, след като Милена Тодорова се нареди 17-а в спринта на 7,5 км, като един пропуск в обикновено по-сигурната й стрелба от легнал я лиши от място в топ 10.
Въпреки няколкото заслужаващи внимание резултата обаче българите не успяха да стигнат до почетната стълбичка на четвърти поредни зимни игри, а последният от общо шестте медала за страната остана среброто на Евгения Раданова на 500 метра в шорттрека от Торино 2006.
Монитор
