Европейските часовници ще бъдат върнати с един час назад в неделя, 26 октомври, за да влезе в сила зимното часово време. То ще действа до 29 март 2026 г., когато Европа отново ще превърти стрелките и ще се върне обратно към лятното часово време. Испания обаче реши да възобнови отдавнашния спор дали трябва да има подобна смяна на времето, или не, съобщава испанската агенция ЕФЕ.
Практиката, въведена за първи път от Германската империя по време на Първата световна война за пестене на енергия, беше възобновена след петролната криза през 70-те години и хармонизирана в рамките на Европейската общност през 1980 г.
Дебати
Всяка есен обаче дебатите за смисъла на тази практика се разпалват с нова сила. Испания смята, че смяната на времето е остаряла мярка и официално поиска възобновяване на дискусията в рамките на Европейския съюз.
„Смяната на времето два пъти годишно вече няма смисъл. Тя почти не води до спестяване на енергия и се отразява негативно на здравето и ежедневието на хората“, заяви във видеообръщение испанският премиер Педро Санчес.
Испания прилага смяната на часовото време за първи път през 1918 г. Практиката се въвежда без прекъсване от 1974 г. Според национално проучване от 2023 г. обаче 67% от испанците подкрепят премахването ѝ. От енергийното министерство в Мадрид отбелязват, че доказателствата за реални икономии са „все по-слаби“, тъй като „енергийната система се е развила значително“. Финландия, Полша и Европейската комисия подкрепиха испанската инициатива. През 2018 г. Комисията предложи премахването на лятното часово време, след като Финландия постави въпроса година по-рано. Обществено обсъждане с участието на 4,5 милиона европейци показа, че 84% са против смяната на часовото време. Това доведе до приемане на директива от Европейския парламент през 2019 г., която предвиждаше до 2021 г. на превъртането на стрелките да бъде сложен край, но инициативата остана блокирана в Съвета на ЕС.
Подкрепа
Подкрепата за премахването на смяната на времето варира в различните страни от ЕС. В Германия 70% от гражданите я определят като „безсмислена“, показват данни на агенция Форза. В Швеция (58%) и Дания (56%) мнозинството също е против, сочи проучване на "Югов" от 2023 г. Португалия, Гърция и Кипър по-рано се обявиха срещу отмяна на сега действащата система, докато Франция заяви, че е отворена за обсъждане.
За да бъде приета промяна, е необходимо квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС, т.е. подкрепа от поне 15 държави членки, представляващи 65% от населението на ЕС.
В световен мащаб около 70 държави, обхващащи една трета от населението на планетата, все още сменят часовото време. Повечето страни в Африка, както и Китай, Япония, Южна Корея и Индия, не го правят. През последните години Азербайджан, Йордания, Намибия, Русия, Турция и Уругвай също прекратиха практиката.
Мнения
Учените са категорични, че заради негативното въздействие върху циркадните ритми и здравето на съня, трябва да се премахне промяната изцяло и да се запази стандартното време през цялата година. На практика само около една трета от държавите по света използват лятно часово време според Pew Research Center.
Американският президент Доналд Тръмп също се изказа в социалната си платформа Truth Social, че иска да отмени тази практика. Настоящият държавен секретар Марко Рубио я нарече „глупава“. Европейският парламент също гласува за премахването на лятното часово време в държавите членки на ЕС, но след като не беше постигнато съгласие с Европейския съвет, законът така и не бе приет.
Една от малкото страни в Европа, която не използва лятно часово време, е Исландия - заради географското си положение и големите разлики в дневната светлина през годината.
Здраве
Дори връщането назад не е напълно безболезнено – тялото губи синхрон с циркадния ритъм. Ето основните рискове, които показват изследванията:
- Първо, сърдечните проблеми – рискът от инфаркт и инсулт скача с 5 до 25% в първите 2-5 дни след смяната. Най-засегнати са хората с високо кръвно и сърдечни заболявания.
- Второ, нарушенията на съня – умора, безсъние или прекомерна сънливост, които траят 3-7 дни, докато тялото се адаптира.
- Трето, психичното здраве – депресията и тревожността се усилват, особено при сезонните афективни разстройства, с ефект до 1-2 седмици.
- Четвърто, инцидентите – на пътя и на работа те нарастват с 6-10% през първите 3 дни, защото мозъкът ни е объркан.
Най-засегнати са деца, възрастни и хора с хронични заболявания. По-малко драматично от пролетната смяна, но все пак!
Ето какво съветват специалистите: Не чакайте неделя – започнете още сега.
- Лек старт: От петък лягайте 15 мин. по-рано всеки ден.
- Светлина сутрин: 20-30 мин. на слънце – регулира мелатонина.
- Фиксирана рутина: Яжте и спете по график, без хаос.
- Без екрани вечер: 1 ч. преди сън – тъмна стая!
- Движение през деня: Разходка или спорт за естествена умора.
- Хранене за сън: Банани, орехи – богати на мелатонин.
- Релакс ритуал: Чай с лайка, топла вана или книга.
Експертите
„В човешки план всяка промяна, към която трябва да се адаптираме, е стрес за организма“, коментира Пепи Димитрова пред NOVA. Според нея вече е време Европейският съюз да вземе окончателно решение за спиране на тази практика. „Моето мнение е, че трябва да остане астрономическото, тоест зимното време, защото е по-близо до биологичния ритъм. Когато сме в лятното, слънцето изгрява късно, а децата трябва да стават по тъмно и да се придвижват в поледици и студ – това е напрежение и за тях, и за родителите“, посочва тя.
Допълнителният час сутрин през зимата има значение за човека като биологично същество. „Вечерта всички сме изморени – няма значение в колко точно се стъмва. Но сутрин този час е решаващ за ритъма ни“, казва още тя.
Румен Драганов, шеф на Института за анализи и прогнози в туризма, също подкрепя идеята за прекратяване на смяната на времето, като подчертава, че решението за това в ЕС вече е взето. По думите му за България би било естествено да остане зимното време (GMT +2), което съответства на нашата географска зона. „В момента сме на лятно време – GMT +3, заедно с Истанбул. Това е удобно от гледна точка на пътуванията и туризма, но в дългосрочен план най-логично е да се върнем към астрономическото време“, подчерта експертът.
Драганов е категоричен, че няма реален икономически ефект от смяната на времето. „Причината за въвеждането ѝ някога беше спестяване на електроенергия. Но днес България е сред страните с най-скъпа енергия в Европа, което показва, че ефектът е нулев“, заяви той пред NOVA.
Шегичката на Бенджамин Франклин
През 1784 година известният със спестовността си Бенджамин Франклин предлага да се въведе смяна на времето, за да се пести восък за свещи. Тъй като французите трудно ставали рано сутрин, през 1784 година американският политик пише сатирично есе за това колко много свещи и пари можели да се икономисат, ако се въведе смяна на времето, която да кара хората да стават по-рано. За целта Франклин предлага да се въведе данък върху щорите, да се намали производството на свещи и населението да бъде събуждано сутрин с топовни гърмежи. 78-годишният Франклин, който е един от Бащите - основатели на САЩ, по онова време живеел в Париж.
В своето сатирично есе за „Журнал дьо Пари“ Франклин пише за икономиите на осветление в домакинствата, които биха могли да се реализират благодарение на една промяна на часовото време. Самият той обичал да играе шах до зори, така че много рядко ставал от леглото преди обяд. Под заглавие „Икономически проект за намаляване на разходите за осветление“ той описва как един път случайно се събудил в 6 часа сутринта, само защото щорите не били спуснати. За свое голямо учудване открил, че „слънцето грее още от съвсем ранни зори“. Като истински учен Франклин изчислил, че ако бъде променено часовото време, парижките домакинства могат да икономисват милиони килограми восък за свещи и газ за лампи. Парижаните обаче посрещнали с присмех съветите на Франклин и неговите предложения потънали в забрава.
У нас го приемаме на 1 април 1979 г.
Първата смяна на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад. Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.
Крилати фрази
Васил Левски: „Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания“.
Артур Шопенхауер: „Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби“.
