Н ора Нова беше интересна личност с интересна биография, със спомените си за Том Джоунс, Хулио Иглесиас, Робърт Редфорд. Това разказва пред БТА Богдана Карадочева, която е близка семейна приятелка на Нора Нова.
Нора Нова беше интересна личност с интересна биография, със спомените си за Том Джоунс, Хулио Иглесиас, Робърт Редфорд. Това разказва пред БТА Богдана Карадочева, която е близка семейна приятелка на Нора Нова.
"Имам чувството, че я познавам откакто съм се родила, защото беше приятелка с майка ми и баща ми. Тя има много интересна съдба. Знам, че във фамилията й е имало много проблеми, баща й отива в Белене, а чичо й е осъден от Народния съд. От мама знам, че след това Нора се опитва да напусне страната. Омъжва се фиктивно за директора на цирк "Буш" и отива в Източна Германия. Оттам успява да отиде в Западна Германия. Пяла е на Евровизия", продължава разказа си Богдана Карадочева.
Тя описва Нора Нова като много елегантна, много атрактивна, много забавна, с чувство за хумор, с фантазия. "Беше страхотно красива, невероятно красива, много елегантна, много светска", допълва Богдана Карадочева.
По думите й по-възрастните, тези, които вече ги няма, всички знаят за Нора Нова. "Сега младите никого не познават. Не искат да мислят за никого и не искат да помнят за никого. Доста безпаметно общество сме", обобщава с тъжни нотки в гласа Богдана Карадочева.
Биографията на Нора Нова е достойна за филм. Ахинора Куманова, както е истинското й име, е родена на 8 май 1928 г. в София, в семейство на дипломат и оперна певица. Част от детството си прекарва в Берлин, където баща й е посланик. По време на Втората световна война (1939-1945) семейството й се прибира в България. След 9 септември 1944 г. семейството й е обявено за враг на народа и са изселени от София. На два пъти баща й е изпращан по лагери, а чичо й по бащина линия е убит от Народния съд.
В София Ахинора завършва гимназия, като баща й настоява да продължи образованието си и да стане художник – да рисува картини или да прави декори за театрални и оперни постановки. Самата тя споделя: "Нямах настройка да стоя зад сцената, да не се показвам. Дали заради гена на майка ми, или заради моя характер, аз винаги съм си мечтала да бъда в центъра на вниманието – концерти, публика, аплодисменти".
През 1956 г., по време на унгарските събития, Ахинора е сред хилядите арестувани. Спасява я свекърва й, за да не я изпратят в лагер, и тя е сред 35-те освободени след 40 дни, прекарани в ареста.
Ахинора започва да пее джаз с един от първите такива състави по онова време "Джаз на оптимистите". Тогава джазът е смятан официално за упадъчна музика, а Ахинора се превръща във "вражески елемент". Когато пее с "Джаза на оптимистите", идва комисия от Германия и един от членовете я харесва. Казва й: "Вие не сте за тук, а за Запада" и й предлага да се омъжи за него фиктивно, за да напусне България. По това време тя е разведена с мъжа си Паскал, без да знае, от външното министерство. Той е изпратен за културно аташе на България в Румъния. Тя му се обажда по телефона и го пита какво да прави с предложението на германеца. Той й казва да приеме, за да направи нещо в живота си. И по Коледа, през 1960 г., Ахинора заминава за ГДР, но след три дни фиктивният й съпруг, главен счетоводител в Министерство на културата, й съобщава за подаден донос, че бракът им е уреден. Двамата бягат в Западна Германия, където отначало са в лагер за бежанци.
Историята на Нора Нова е разказана в германски вестник, след което от телевизията я търсят, прослушват и одобряват. Така започва музикалната й кариера във ФРГ. Още същата година сключва договор със звукозаписната компания "Електрола", с която издава три грамофонни плочи, преди да започне да работи с компанията "Ариола". Там е забелязана от актьора и продуцент Нилс Нобах, който дава идеята за артистичния й псевдоним Нора Нова (от АхиНОРА КумаНОВА), с който става популярна.
С "Ариола" тя издава седем грамофонни плочи. През 1961 г. заема четвърто място на германския "Шлагер фестивал", получава златна плоча за милионните продажби на сингъла Nora (Telefon aus St. Tropez). През 1964 г. е избрана да представя ФРГ на конкурса Евровизия в Копенхаген, Дания. Така, Нора Нова става първата българка, пяла на европейския песенен конкурс – повече от 40 години преди България да участва за първи път през 2005 г. с група "Каффе".
Песента, с която се представя Man gewoehnt sich so schnell an das Schoene (Колко бързо свикваме с хубавите неща) заема 13-о място от 16 изпълнители заради инцидент по време на изпълнението й. Тогава демонстрант се качва на сцената с плакат против испанския диктатор Франко, прекъсва изпълнението й и се налага тя отново да представи песента, но публиката вече е разстроена въпреки намесата на организаторите.
След Евровизия, освен на немски, Нора Нова записва песни и на френски, и на италиански, участва и в други телевизионни конкурси и шоупрограми. През 1982 г. се снима в немския сериал Schwarz Rot Gold. В Германия отваря няколко бутика, в Мюнхен, и развива успешен моден бизнес и търговия с антиквариат и мебели. В България се завръща след промените през 1989 г., където участва активно във формирането и организацията на СДС. През 2001 г. е сред основателите на НДСВ. В София също отваря модни бутици и се занимава с меценатство.
В творческата си биография Нора Нова има издадени 43 грамофонни плочи. Певицата почина вчера в София.
Монитор
