- Ваше Преосвещенство, утре е най-светлият християнски празник - Възкресението на нашия Господ Исус Христос. С какво трябва да свързваме пасхалното чудо?
- Смятам, че все още дълбоко в съзнанието на мнозинството от хората Възкресението Христово се свързва с убеждението, че това е повече традиция - боядисаните яйца, козунакът, агнешкото. И се забравя истинският въпрос - какво е духовното послание, от което впоследствие се е създала тази битова традиция, какво символизират яйцето и жертвеното агне. А това е основният смисъл на великденското чудо – възкресението на Христос е победа на живота над смъртта.
- Защо двете църкви – Източната и Западната, продължават да отбелязват празника в различни дати, което дава повод за недоверие към църквата?
- Причината за това е, че датата на Великден се изчислява по лунния календар, какъвто са ползвали древните юдеи. Формулата не е толкова сложна. Великден е неделята cлед пъpвoтo пълнoлyниe cлeд пpoлeтнoтo paвнoдeнcтвиe. Това е определено от светите отци от Първия вселенски събор през 325 г. с уточнението, че трябва да бъде след еврейската Пасха. Πpaвocлaвнaтa цъpĸвa обаче смята равноденствието cпopeд Юлиaнcĸия ĸaлeндap, a ĸaтoличecĸaтa - cпopeд Гpигopиaнcĸия. Затова и православният Великден се празнува по-късно, отколкото на Запад. Идеята за преодоляването на това различие се разпространява много бързо и има чуваемост. Но не бива да му се отдава толкова голямо значение. Освен това едва ли е благоразумно да отваряме този въпрос сега. Няма какво да се вторачваме толкова в календара. Проблемът с датата на Великден трябва да бъде обект на задълбочено официално проучване, за да се стигне до окончателното решение. А нищо не пречи да споделим два пъти празника с нашите приятели и комшии, ако са от друго вероизповедание.
- Събитията от Страстната седмица и самото Христово възкресение все по-често са атакувани - както в художествената литература и производните й филми, така и от претендиращи за академичност изследвания. Съзнателна атака срещу християнство ли е това?
- Има наистина редица хора, които разглеждат Исус с претенциите, че го правят от някаква научна гледна точка. Но това всъщност е псевдонаука, която представя християнството по такъв начин, че то да изглежда такова, каквото ни бе представяно по времето на атеизма. Разбира се, винаги в такива случаи се забравя, че религията не е само едно историческо повествование, а преди всичко е едно дълбоко сакраментално разбиране. В тази посока, когато става въпрос за едно духовно изживяване и извисяване, аз не мога да си представя, че някаква наука ще се произнесе дали нещо е станало действително или недействително и ще погуби тази чувствителност. Много хора наистина се занимават с тази тема, защото са уверени, че са прави. А и техните странни виждания върху религията и специално върху християнството им осигуряват за определен период от време известност.
- Последната „сензация“ на тази тема бе завършилото с оправдателна присъда дело, заведено срещу срещу гръцкия журналист Димитрис Аликакос от Константийския архиепископ Аристарх и Йераполския архиепископ Исидор от Йерусалимската патриаршия заради книга, в която той привежда свидетелства на йерусалимски монаси, че Благодатният огън е резултат от човешки действия?
- За мен слизането на Благодатния огън в крайна сметка е едно религиозно преживяване. Спомням си, че по времето, когато бях семинарист и после студент в Духовната академия, на това събитие не се отдаваше чак такова голямо значение, на което сме свидетели през последните години. Днес то стана едно conditio sine qua non (условие, без което не може - б.р.) за великденските празници. Честно казано, не ми е приятно да разсъждавам върху това, че някой е намерил някакви доказателства относно същността на Благодатния огън. Дори когато човек се заблуждава в нещо, това го прави ревностен последовател на вярата. И това в крайна сметка води до едно облагородяване, едно възвисяване на душата. Защо сега трябва обезателно да кажеш на такъв човек - „Не е така!“.
Дори да не са свръхестествени, подобни явления като Благодатния огън придобиват собствена стойност, която въздейства върху хората и обществото в много положителен аспект, носи радост и ни прави малко по-добри. Какво лошо има в това?
- И ни дава надеждата за възкресението и вечния живот, което е същността на великденското чудо...
- Да, и тук идва другият повод за съмнения и атаки - как е възможно един човек, който е умрял, да възкръсне, да се възнесе и т.н. Нека не забравяме, че всичко това е станало преди 2000 години. Кой може да докаже, да се позовава на документални свидетелства, че това не е било така? Дори да имаше сведения за нещо друго подобно, трябва да си даваме сметка, че възкресението е признато като чудо от следовниците на Исус Христос, от апостолите и учениците Му. Те са го видели и преживели и са го предали през хилядолетията. Ненапразно и в православната, а и в католическата църква се държи толкова много на апостолската приемственост. В този ред на мисли ще направя едно малко отклонение. Аз съм си задавал въпроса – епископ съм, но от коя апостолска линия? Това важи за всеки български епископ. Според мен това е свети апостол Андрей Първозвани, който е бил първият епископ в Цариград и е основал и първите християнски общини по нашето Черноморие. Така че възкресението е едно свидетелство, предавано през тези 2000 години. Как сега срещу това ще излезе някой и ще твърди обратното? Свидетелството е, че апостолите са Го видели, и това е описано прекрасно в Евангелието. Така че каквито книги да се напишат, ние вярваме във великденското чудо. И върху това в крайна сметка е създадена цялата наша християнска цивилизация като духовни ценности и култура.
- Днес своего рода „страсти“ преживява и нашата църква. Ще има ли „възкресение“ и за нея?
- Беше ясно, че касирането на изборите в Сливен няма да завърши добре. И че няма да се отиде далеч с тази синодална наредба относно промяната на начина на избиране на митрополит. Светият синод засега се отказа от нея, но остава въпросът, който си задават всички – защо двамата епископи, за които гласуваха избирателите - Йеротей и Михаил, преди три месеца бяха достоизбираеми, а сега изведнъж станаха неизбираеми? Очевидно става въпрос за някакви домогвания и интереси. Но след като митрополит Николай се оттегли от състезанието, въпросът е по-скоро за кого ще гласува новият сливенски митрополит. Все пак смятам, че на 19 май гласуването ще мине по-леко и с по-малко емоции, за което призова и дисквалифицираният епископ Йеротей. Но който и да бъде в крайна сметка избран от Светия синод за сливенски владика, ще бъде изправен пред тежки проблеми. Това е една обширна епархия с много имоти, с голяма крайбрежна ивица, посещавана от много туристи. Голяма част от тях са православни - украинци и руснаци, които сега се оказаха за съжаление във война, което прави ролята на местното духовенство и неговия архиерей особено деликатна. Така че няма да му бъде лесно.
- Българските политици много бързо изминават пътя от „Осанна!“ до „Разпни го!“. На какво се дължи днешната криза в нашето общество, която напомня донякъде тази отпреди 11 години, когато пак избирахме почти едновременно парламент и патриарх?
- Много често историята се повтаря. А Страстната седмица ни показва, че когато с действията не си отговорил на очакванията, хората бързо се разочароват от управляващите така, касто са се разочаровали жителите на Йерусалим. Лошото е, че ние търсим да се закачим за някакъв скандален момент от биографията на някой политик или цяла партия. Затова сега наистина сме в една политическа ситуация, която не може да се нарече стабилна. Липсва всякакъв респект и уважение към хората въобще - не само към конкретна личност. Не е редно да се отправят такива грозни обвинения и то на език, слязъл до равнището на някаква кръчмарска свада. Искрено съжалявам за сегашната ни действителност. Защото знам, че има и много хора, които искат да ги запомнят като честни и почтени. Тях обаче не ги чуваме, докато, както винаги, малцинството има по-големи права от мнозинството и му се налага. Тези, за които гласуваме, нямат абсолютно никакво намерение да погледнат на политиката от едно по друго, историческо измерение - какво става с България, накъде отива не само след 5 или 10 години, а въобще в бъдещето. Каква трябва да бъде България, как трябва да изглежда тя пред света? Като се почне от това какво трябва да направим за днешното поколение, да видим с какви мечти живее то, в какви дела да го подкрепим.
- Говорите за национална идея, доколкото ви разбирам?
- За нужда от национална идея се говори често и това е добре, но въпросът е каква да бъде тя. Една национална идея не бива да бъде нещо от миналото, което да ни разделя от целия свят. Тя трябва да показва нашата специфика, това, което смятаме, че е ценно и което да се опитаме да съхраним. Трябва да бъде ясно формулирана и да остане завинаги, а не да се променя според капризите или личните виждания на поредната дошла на власт партия.
- Какво ще пожелаете за Великден - и на вярващите, и на атеистите?
- Нека всички - и тези, които са приели Христа, и тези, които са равнодушни към религията, да се стремят да бъдат по-добри. Защото често, когато се чувстваме засегнати от нещо или от някого, пренасяме нашето отрицателно отношение към цялото общество и в крайна сметка върху цяла България. Затова нека да има повече обич към ближния. И не само на Великден.
Това е той:
Роден е на 26 май 1945 година със светското име Христо Георгиев Иванов в Щутгарт, Германия
Завършва Седма гимназия в столицата
През 1965 г. завършва Софийската духовна семинария
През 1971 г. завърша в Софийската духовна академия, където е състудент с бъдещия патриарх Неофит
През 1977 г. се изселва в Германия, където завършва медицински колеж, след което работи като фелдшер в болница в Щутгарт
През 2000 година в Берлин е постриган в монашество от митрополит Симеон
През 2001 г е възведен в архимандритско достойнство
През 2003 година е ръкоположен за епископ Тивериополски и е назначен за викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон
От 2009 до 2015 г. е председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“
Константин Събчев
