З а три дни в Испания по време на обмяна на опит с колеги от 8 държави изминахме повече от 500 км, посетихме 4 ферми, мандра, социално предприятие, ресторант на село със земеделски музей. Изключително сух район - в една от фермите последният дъжд е бил на 15 май. Плитки, бедни и кисели почви (ph 5). Водата се вади с помпи от 500 м дълбочина. Жълто и изгоряло навсякъде. Никакви реки, само празни и сухи дерета и корита на реки - „временни реки“. Силно обезлюдяване, наричат го феномена Empty Spain (Празната Испания). Никой не вярва, че младите ще се върнат обратно. Затова правят проекти, за да задържат поне останалите възрастни хора - едно такова сдружение на биофермери, готвачи, предприемачи е основало кухня и всеки ден готви и доставя топла храна на 140 възрастни хора по селата. Така поне техните роднини, синове и дъщери се връщат през почивните дни и празниците, и районът се оживява. За мен беше изненада. Има малки селца, виждат се изоставени и рушащи се къщи, но и обитаеми. Но никъде не се виждат хора. Призрачно. Дори и нашите обезлюдени и изостанали райони ми се видяха много по-добро място за живеене.
Кастиля
Така посетихме 5 биообекта - ферми, ресторант, мандра. Регионът е Кастиля и Леон - Западна Испания, близо до границата с Португалия. Фермите са в уникална екосистема, наречена Дееса (dehesa) - редки дъбови гори, пространствата около дърветата се използват за паша на животни или се сеят житни култури. Бедна, плитка и кисела почва, постоянна суша (600 мм валежи годишно, които са концентрирани през октомври и март-април). Основно екстензивно пасищно животновъдство - месодайни говеда, овце и свине.
Иберико
Легендарният хамон иберико се произвежда тук от черно иберийско прасе, което се храни основно с жълъди от вечнозелен вид дъб. Животът на фермерите е труден, селата са обезлюдени, но въпреки всичко животните са в много добра кондиция, гледани добре.
Първата ми история е от фермата на едно младо семейство - Хесус и Алисия - 6-о поколение фермери. Имат 180 ха собствена земя (дееса), върху която отглеждат 48 крави майки. Породата е плод на техни опити - кръстоска между Лумузин и Ангус. И майките, и телетата за угояване са целогодишно на пасищата. Новото, което прави Хесус, е регенеративно земеделие - ротация на пасищата така, че животните да се върнат отново на изпасания парцел след не по-малко от 4 месеца. Така се прекъсва цикълът на развитие на паразитите, почвата успява да изхрани нова трева, фекалиите се разграждат и усвояват от растенията. Ограждането на парцелите и местенето на животните е трудоемко и скъпо занимание.
Колани
Затова Хесус е инвестирал система, наречена „виртуална ограда“. На всички крави се поставят колани с GPS, снабдени със звуков зумер и електроимпулс, подобен на електропастирите. На приложението в смартфона си очертава границите на парцела от пасището, който ще пасе, вкарва кравите вътре, затваря го с една линия и… готово. Когато кравата доближи виртуалната линия на оградата, първо се включва звуковият зумер, който я предупреждава, ако не се върне назад, следва електроимпулс.
Фермерът е доволен, инвестицията се изплаща. Гаранцията на батерията е 5 години. Подобни системи вече се подпомагат и по инвестиционните мерки от ОСП на Кастиля и Леон.
Управляват пороите с линии в почвата
Нещо ново и много интересно, което видяхме в Испания - Keyline design. Това са хоризонтални линии, които се проектират и изчертават на наклонени терени. След това по линиите се минава веднъж с продълбочител три години поред. Първата година на дълбочина 10 см, втората - 20 см, третата - 40 см. Разстоянието между линиите варира според наклона на терена. При дъжд водата попива в тези линии и се разпределя по цялата дължина на линиите. Без да се образува река в най-ниската част. Методът е изобретен преди 15 години в Австралия и се прилага в много ферми в райони със сух климат.
Автор: Стоилко Апостолов, Биоселена
