П равославните църкви отбелязват паметта на 26-те Зографски мъченици този петък (10 октомври). Те са изгорени живи в славянобългарския атонски манастир, подпалени от западни наемници. Паметникът в чест на тяхната героична, но трагична гибел може да се види днес в северозападния ъгъл в двора на обителта. Именно там през Средновековието се е намирала кулата, в която православните духовници и миряни се затворили, въпреки че са имали и спасителния вариант да избягат при вида на настъпващата опасност. Те обаче решили да се жертват за вярата си в Христа.
Шипка
За подвига им се знае от средновековния „Разказ за зографските мъченици“, запазен в ръкопис от XVII в., който руският учен Виктор Григорович случайно намира в днешния град Шипка. Текстът после е преведен на новобългарски и английски език.
Някои учени оспорват неговата историческа достоверност. Неговият пръв изследовател Константин Радченко го отнася към XIV в. и го свързва с османското нашествие на Балканите. Йордан Иванов го датира ок. 1303 – 1311 г., когато Света гора била редовно изложена на нападения от страна на каталанските наемници, а и споменът за действията на униатите бил пресен в съзнанието на монасите. Константин Мечев изказва предположение, че разказът е написан от Григорий Цамблак през последната четвърт на XIV в. Климентина Иванова датира текста в края на XIII в., след смъртта на Михаил VIII Палеолог, за чието управление в текста се говори като за вече приключило. Италианският учен Антонио Риго също е категоричен, че текстът е написан дълго време след описваните в него събития. Все пак те вероятно са се предавали от уста на уста поколения наред сред атонските монаси.
Унията
Драмата, разиграла се на тази дата през 1276 г., е епизод от сложните исторически събития от това време. През 1261 г. войските на никейския владетел Михаил VIII Палеолог (1260-1282) влизат в Константинопол и така е възстановена унищожената през 1204 г от Четвъртия кръстоносен поход Византия. Но тя е вече само бледа сянка на някогашната велика империя, простирала се на три континента. На Балканите властта на василевса се ограничава върху днешните Източна Тракия, Северна и части от Средна Гърция, Македония и Албания, които непрекъснато са атакувани от българските царе и сръбските крале.
Император Михаил VIII Палеолог направил лош избор.
В Мала Азия византийските владения непрекъснато се свиват за сметка на все по-укрепващите турски емирства. От Запад империята е заплашена от амбициите на могъщия феодален род Д'Анжу, властващ в Унгария и Неаполитанското кралство, който има амбицията да завземе отново Константинопол. При тази усложнена обстановка император Михаил VIII решава търси помощта на Рим. Това става на Втория Лионски събор, свикан през 1274 г. от папа Григорий Х, където се извършва сключването между западната и източна църква на т.нар. Лионска уния.
Папа Григорий X приема молбата на византийския император.
Решението за свързване на двете християнски църкви в Лион получава пълно одобрение от 200 католически епископи и пратениците на императора. Вселенският патриарх Йосиф Галесиот, който се обявява против обединението, е предварително свален и заменен от застъпник на съюза чрез уния – Йоан XI. Населението на Византия и по- голямата част от духовенството обаче твърдо не приемат решенията на събора. Тогава през 1278 г. императорът издал указ - унията да се въвежда чрез всякакви насилствени мерки. Въпреки това нито заплахите му, нито насилията му имали успех. Православният народ държал за светата вяра, като особено непримиримо се възпротивили на императора светогорските монаси. Нямайки доверие на местните войници, които вероятно щели да проявят милост, владетелят изпратил наемници от прогонените от Палестина кръстоносци да наложат унията на Атон. Тогава част от манастирите я приемат, но други иноци бягат в горите или загиват от ръцете на наемниците. Такава е и съдбата на българския "Свети Георги Зограф".
Знамение
Малко преди да бъде застигнат от злото в манастира е имало Божие знамение. Икона на Света Богородица проговаря пред живеещ в един скит до обителта монах, който се грижел за лозето. Така той предупреждава братята за надвисналата опасност. Игуменът на манастира Тома дава избор на монасите - да избягат или да останат.
Онези, които се страхували от мъчения, се скрили в околните долини, пещери и храсталаците, а игуменът и останалите - общо 22 монаси и 4 миряни, останали да посрещнат смъртта си за вярата. Те се залостили в манастирската кула, подпалена от рицарите наемници. С тях е била и чудотворната икона на Божията майка. Тя оцелява в пламъците и е наречена по-късно "Предвъзвестителка".
Знамение: Видяха огнен венец над паметника им
Кулата, в която загинали Зографските мъченици, се запазила до 1873 година. Но вече имало опасност да се срути и трябвало да бъде разрушена. Така било решено да се издигне на нейното място паметник, което станало още през същата 1873 година. Паметникът бил осветен в деня, когато се празнувала паметта на мъчениците.
Паметникът на загиналите за вярата мъченици.,
Точно в полунощ срещу 10 октомври, когато започнали да четат "Житието и страданието на Светите Зографски мъченици", над църквата се появил огнен стълб. След като постоял над храма около 3-4 минути, се преместил над паметника, отново спрял, а след това започнал да се издига нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчавал отвисоко паметника и мястото, където пострадали светите мъченици. Очевидци на чудото били манастирските братя и гостите от другите обители и скитове, дошли за празника.
Константин Събчев
