Иконата на Св. Богородица „Всех скорбящих радост“ (Радост на всички скърбящи) е чудотворен образ на Божията майка, който символизира утехата и застъпничеството й за всички страдащи и скърбящи. В календара на Българската православна църква този тип реликви се почитат на 24 октомври. От седем години у нас на този ден обаче се прави и молебен за децата с увреждания. Той включва молитви, ектения и богородична песен. Решението за това е на Светия синод от 3 октомври 2018 г. в отговор на писмо на учителка по религия от София. Нейната молба към архиереите била да бъде определен ден, в който цяла България да се помоли за болните деца и техните близки.
Реликва
Празникът на самата икона води началото си от края на XVII в., когато тя се е прославила за пореден път. Евфимия, сестрата на Московския патриарх Йоаким, се разболяла тежко и била на смъртния си одър. Една сутрин, след продължителна и изтощителна молитва, болната чула гласа на Пресвета Богородица, която ѝ казала, че в Преображенския храм има икона с името „Всех скорбящих радост“. Богородица ѝ поръчала да повика свещеника от храма, който да донесе тази икона и да извърши водосвет. След това тя щяла да бъде изцелена. Точно на 24 октомври страдащата била изцелена, което дало основание за установяване на празника.
Петербург
Скоро в Петербург се прославили още два подобни Богородични образа, както и много техни копия из цяла Русия и по света. Чудесата продължават и днес.
Най-много са свидетелствата в Преображенския храм в Москва, където се намира оригиналната икона. Там хора свидетелстват за подкрепа в нерешими наглед житейски казуси или за изцеления на нелечими заболявания.
Друго изображение се прочу като иконата с грошчетата. Тя е известна със своите чудеса, свързани с изцеления и финансови благословения. Реликвата се е намирала в малък дървен параклис в с. Клочки, близо до стъкларски завод. На 23 юли 1888 г. се разразила страшна буря. В параклиса паднала мълния, която обгорила отвътре стените му и по-голямата част от иконите. Шнурът, на който висяла иконата, изгорял, но светинята останала невредима. Нещо повече: нейното изображение, което дотогава било тъмно, след бурята се оказало просветлено и обновено. Дванадесет дребни монетки от счупената касичка за дарения се били залепили върху иконата.
Посетителка
Една от най-древните икони от този тип се намира днес в Киево-Печорската лавра, в болничната църква „Св. Николай чудотворец“.
Вратарят, който пазел нощем болницата, виждал неведнъж тайнствена жена да влиза там и забелязал, че всеки път след това някой от болните оздравява. Болните също виждали чудната посетителка и на въпроса им коя е тя, получавали следния отговор: „Аз съм Радост на скърбящите“.
Една нощ тайнствената дама отново се появила, но този път вратарят тръгнал след нея, желаейки да разбере коя е. Тя влязла в стаята, където по това време лежал тежко болен монах, очакващ смъртта. Пазачът се приближил до умиращия и внезапно видял върху стената над него озарено от лунната светлина изображение на Света Богородица. Поразен, той паднал на колене и започнал горещо да се моли. Болният монах също се удостоил да види Небесната Владичица. Няколко дни след това за изумление на всички той напълно оздравял.
Ген. Гурко я донесе в София
През XIX век чудотворна Богородица с този иконографски сюжет идва и в България. Тя е донесена от ген. Гурко на 4 януари 1878 г. при Освобождението на София. В храм „Св. Неделя“ е направен благодарствен молебен, на който присъствали руските войници и генерали, както и населението. Според запазени спомени генералът е носил иконата за защита на войските. Но след като свободата вече била постигната, решил в чест на победата да я остави в храма, където стои и до днес. Иконата наскоро бе реставрирана. Възрастни столичани разказват, че който каквито и грижи да има, дори само след като застане пред Божията майка, получава една необяснима ведрост и душевна радост.
