Н а 16 септември и двете църкви – Православната и Римокатолическата, почитат паметта на първата чешка светица света Людмила. По нейно време се полагат основите на християнизацията на чешките земи и на властта на династията на Пршемисъл, управлявала Чехия до 1198 г.
Легенди
Летописите са единодушни за рождената й година – 860 (или 861). Но според т.нар. Кристианова легенда тя дъщеря на Славибор, княз на славянското племе пшовани, чиято столица е днешният чешки град Мелник. Другата легенда е старобългарска. Според нея Людмила е дъщеря на сръбския княз Мутимир (852/860-890) и в младостта си е била езичница и е принасяла жертви на старите славянски богове. През 874 или 875 г. тя бива омъжена за чешкия княз Борживой (867-889).
Замъкът в Мелник днес.
Покръстваното
През живота на Людмила се разиграват повратни събития, които оказват съществено влияние върху възникването на чешката държавност. Едно от тези ключови събития е приемането на християнството. Съпругът на Людмила, княз Борживой, довежда от Моравия старобългарски мисионери начело със свещеника Кайх. Българската легенда обаче твърди, че той и Людмила приемат кръщението от ръцете на самия свети Методий.
Свети Методий кръщава княз Боривой и Людмила.
Макар че датата на покръстването е спорна (за най-вероятна се приема 883 г.), благодарение на този акт Борживой безспорно става първият християнски владетел на чешкото княжество. Едно от малкото документирани събития от неговия живот е, че е наредил да се построи първата християнска черква в чешките земи – ротондата „Свети Климент“ в Леви Храдец.
Семейството
Борживой и Людмила имат 6 деца – трима синове и три дъщери. Известни са имената само на двама от синовете – Спитихнев и Вратислав. След смъртта на по-големия си брат Спитихнев Вратислав станал чешки княз. Неговата съпруга Драхомира била езичница, но след като станала съпруга на Вратислав I, била кръстена и приела християнската вяра повече външно, отколкото по дух и разбиране. Вратислав I имал от нея трима синове: Вацлав, Болеслав и Спитихнев,
Съперничество
След смъртта на Вратислав поради това, че най-големият от синовете му Вацлав бил на 10-12 години, майка му Драхомира, като негова настойница, взела управлението на държавата в свои ръце. Властна и честолюбива, тя виждала в лицето на авторитетната и благочестива своя свекърва Людмила пречка да ръководи страната както желае. Снахата на Людмила – Драхомира, я ревнува поради това, че свекърва й има голямо влияние върху децата й и особено върху бъдещия княз Вацлав. Враждебните отношения между двете регентки имат и политическа основа. Драхомира се стреми към по-тесен съюз със Саксония, докато Людмила държи на съюза с Бавария. Затова побързала да се избави от нея, въпреки че Людмила била напуснала Пражкия замък и отишла да живее в малкия замък Тетин. Според Кристиановата легенда Драхомира наема двама войници – Туна и Гомон (вероятно викинги), да убият Людмила в Тетин. В житието на светицата се разказва, че убийците й я удушили със собствения й воал в нощта на 15 срещу 16 септември 921 година. Останките й не били погребани в земята, а в една от градските стени. Няколко дни след погребението на гроба започнали да се случват чудеса.
Почитана е като покровителка на бабите
Драхомира направила опит да убие и сина си Вацлав, за да продължи времето, през което сама да управлява държавата. След като достигнал пълнолетие през 924 или 925 г. и започнал сам да управлява страната си, княз Вацлав наказал майка си за извършеното от нея престъпление, като я изгонил от Чехия. Впоследствие, след като се покаяла за стореното, той й разрешил да се завърне. През 925 г. княз Вацлав пренесъл тялото на света Людмила от Тетин в Прага, където тя била тържествено погребана. Мощите й се смятат за чудотворни и молитвите пред тях помагат за изцеления. Почитана е като покровителка на семейството, майките, бабите и възпитанието на децата. В домовете, където има нейна икона, тя се призовава за закрила над семейството, за мъдрост и мир.
Смятат погрешно името й за руско
Името Людмила бързо се разпространява в славянския свят, особено в днешни Русия, Украйна и Беларус. За тази популярност в по-ново време допринасят поемата на Александър Пушкин „Руслан и Людмила“ и едноименната опера на Михаил Глинка. В България името Людмила навлиза чак след 1944 г. като част от „съветската мода“ заедно с други женски имена, също така погрешно смятани за руски, като Олга, Нина, Наталия, Таня, Татяна, Зина. Любопитно е, че днес то е по-популярно в мъжкия си вариант.
Константин Събчев
