Н а 14 октомври целият православен свят отбелязва деня на света Петка (Параскева) Епиватска. Заради кръстени на нея храмове и пазени мощи у нас още от ранното средновековие се счита, че тя бди над България, както св. Иван.
Божи глас
Също както Рилския чудотворец и тя е родена в средата на Х век, но за разлика от него доста е шествала по света. Била е едва 10-годишна, когато чува гласа Божи. „Който иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да ме последва“, нарежда й Всевишният. И Параскева изпълнява волята му. В продължение на 5 години тя живее като послушница в храма „Покров Богородичен“ в Константинопол. А след като се покланя на Гроба Господен в Светите земи, се оттегля в Йорданската пустиня.
Вече осем века света Петка бди над българския народ.
Там прекарва в пълно усамотение до края на живота си, в продължение на 40-50 години. Разбирайки, че е към края на земните си дни, тя се връща обратно в родния си Епиват (Източна Тракия, дн. Турция ), където душата й се представя пред Бога. Тъй като по това време вече няма живи близки, Параскева е погребана не в градските гробища, а извън крепостните градски стени като чужденка.
Каменният иконостас на светицата в Габрово.
Но след знамение тялото й е извадено, а после по Божия воля стига в България по времето на цар Иван-Асен II. И вече от 8 века Петка Търновска, наричана още Българска, е застъпница на народа ни. Тя е духовен покровител на Троян и Габрово, а храмове и манастири, посветени на нея има в цялата страна.
Мистерия
Емблематична е средновековната църква "Света Петка Стара" в центъра на София, вградена в сградата на Софийската митрополия. На това място е съществувал раннохристиянски храм към дворцовия комплекс на император Константин Велики, а впоследствие е църква към резиденцията на средновековния управител на Средец севастократор Калоян. Вътрешността на храма е била покрита със стенописи, говорят разкритите през 2000 г. фрески, датирани между XV-XVII век.
Света Петка - Старата е вградена в сградата на Софийската митрополия.
След като през 1382 г. София пада под османска власт, много от църквите биват разрушени, а други са превърнати в джамии, но "Света Петка Стара" не е преустроявана, нито пък е била затваряна. През Възраждането, а и след това храмът е бил обгрижван от еснафа на чизмарите (обущарите). През 1906 г. към западната стена на църквата е доизграден притвор, както и административната сграда с кръщелната в църковния двор. В храма има аязмо, непосредствено до светия престол. Известни са много случаи на изцеление с водата от него, един от които е на светогорски монах от слепота. При изкопите за метрото обаче ХЕИ запечатва аязмото поради риск от смесване с подпочвените води. Голяма ценност за храма е реликвата "Дървото на Свети Терапонтий", от което мнозина са намерили изцеление.
Апостолът
Другата черква "Света Петка" Самарджийска в подлеза на ЦУМ също е обвеяна с легенди и хипотези. Тя датира от XI век, но е разкрита едва през миналия век когато се строи днешният „триъгълник на властта“. Първите стенописи в нея са от края на XIV век, а вторият стенописен слой е датиран XV-XVI век и се смята, че е дело на самия св. Пимен Зографски. Наричана е "Света Петка Самарджийска", защото през Средновековието около храма живеели самарджиите - майстори на седла за коне и магарета. Те я поддържали и се черкували в нея. По време на строителните дейности през 1956 г. е предвидено храмът да бъде съборен. Но се случва знамение, което го спасяват. Работниците, които е трябвало да я съборят, на сутринта споделили, че са сънували един и същи сън, в който глас им казвал: “Тук камък може да добавиш, но не може да махнеш“. Един от тях се престрашил да руши стената. И както замахнал с кирка, останал на място като вкаменен. Едва след няколко часа успяват да го помръднат, а тялото му било с неестествена тежест. Случаят дълго време се помни и разказва от стари софиянци. Случайно или не пак по същото време археолозите разкриват в църквата погребение на скелет, вписан с № 95. намиращ се под олтара. Това отново възражда версията, че тук е препогребан Апостола, след като е тялото му е откопано от „позорното гробище“. Най големият застъпник на тезата бе писателят Николай Хайтов. Именно по негово предложение, през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата. Впоследствие учените променят позицията си и плочата е махната, но е възстановена през 2012 г.
Аязмо
Култът към св. Петка е разпространен и в Пазарджишко. Там в годините около 1850-а българите от "Ени махала" - Нова махала, решили да си изградят храм. За това било необходим да се получи ферман от турската власт, но такъв не се давал. Преданието говори, че мястото било на бея на града. Жена му заболяла от очна болест и никакви лекари и знахари не могли да я изцерят. Една вечер болната беица сънувала сън, в който й се казало, че ако направи храм на посоченото място и ако в храма се изкопае кладенец, водата ще бъде свята и който си измие очите с нея, ще оздравее. Така беят подарил имота, а българите вдигнали храм и го нарекли "Света Петка". В него се отбивал Апостола на свободата да се черкува и дори пеел като псалт. На южната стена на църковния двор имало врата, през която Левски влизал и излизал незабелязано.
Летящата
Едновременно отричана и признавана от различните служители на църквата Ванга често говорила как светицата, изобразявана в черни одежди, бди над нас. В нейна чест тя й прави храм в местността Рупите. Но малцина знаят, че и т. нар. чешма с летящата света Петка в Петричкия манастир също е изписана по съвети на незрящата пророчица от художника Руси Дундаков. Манастирът започва историята си през 1912 г. Според преданието един местен овчар, като пасял овцете си, видял сияние, идващо от къпинов храст, което озарявало цялата околност.
Летящата света Параскева в Петричкия манастир.
Приближил се и видял в храста икона, а около нея трънливи клонки под формата на венец. Овчарят съобщил тези свои видения на турски чиновник, но последният решил, че човекът не е на себе си, и наредил да го затворят в Струмишкия затвор. Не след дълго чиновникът се поболял. Сетил се за овчаря и го освободил. Двамата отишли при посоченото място и открили иконата. Тогава турският сановник сам помогнал да се изгради храмът.
Одежда
Светицата от Епиват е покровител на Троян. Затова и храмът „Света Параскева - Петка“ се извисява в централната част на града. Тя е най-старата негова църква, построена е през 1835 година и е осветена на 14 октомври същата година. Нейната фасада е впечатлила и австро-унгарския учен Феликс Каниц, който след посещението си в Троян я определя като “архитектурна красота на града”.
Троянската църква получи от Яш одеждите на светицата.
През 1877 г. Троян е опожарен, но сред малкото оцелели от огъня сгради е църквата. Всички нейни дървени части обаче изгорели - светия престол, иконостасите на олтара, владишкият трон, църковните книги и много летописни бележки, старинни ръкописи.
С волни пожертвувания и труд троянци бързо възстановили своя храм. Новите дърворезби са създадени в периода между 1901 и 1934 г. А от 2013 г. под купола се пази и една светиня, дарена от архиепископа на Яш Теофан – чудодейните одежди на света Петка. От 1989 г. насам мощите на светицата, които се пазят там, се преобличат няколко пъти в годината, а свалените от тях одеяния се даряват на църкви, чийто патрон е светицата.
Щъркелите
В столичния квартал "Орландовци" се намира третият столичен храм, посветен на света Петка. Той е построен през 1895 г. и е известен с това, че вместо кръст на един от куполите има щъркелово гнездо. Преди години двойка щъркели го изгражда около кръста на храма и започва да отглежда поколение след поколение. Жителите на Орландовци сметнали това за добра поличба, и когато през 2019 г. се извършва основен ремонт на храма, те единодушно настояват гнездото да се запази. Това станало с разрешение на Софийската митрополия. Така вместо да бъде разрушено гнездото, бива свален кръстът, а на негово място е поставена нова стойка, около която щъркелите бързо подновили своето гнездо. През същата 2019 г. храмът посреща копие на светогорската икона Пресвета Богородица „Скоропослушница“, която се покои в Дохиарския манастир на Атон. В храма „Света Екатерина, който се помещава в същия двор, са изложени за поклонение нейните мощи, а също и на света Петка и частица от светия Кръст Господен.
Мощите й лекували в Търново
В Търново е имало джамия, за която се носели предания, че през XV век е вдигната върху основите царската църква „Св. Петка“. И двете днес не съществуват, но именно там цар Иван Асен II пренася мощите на св. Петка от Цариград.
Т. нар. Фируз бей джамия в Търново паднала след унищожителното земетресение от 1913 г.
Тук тези мощи се пазели, поставени в ракла, и всеки болен, който се е доближавал с вяра до тях, получавал е изцеряване. След това мощите са изпросени от видинския владетел Страцимир. Така поемат на север, за да акостират по-късно в румънския град Яш-обект днес на голям поклоннически туризъм.
Мощите на св. Петка в Чипровския манастир заедно с тези на св. Харалампий и св. Трифон.
Когато през 1231 г. мощите на света Петка Епиватска тържествено са пренесени от Цариград в Търново, те преминават и през Габрово. На мястото, където са пренощували, населението издига храм, а св. Петка става духовна закрилница на града.
190-годишен храм събира стотици в Скребатно
Владимир Симеонов
Стотици хора от Пиринско и страната ще уважат храмовия празник на 190-годишната църква „Света Параскева” в гърменското село Скребатно. В празничния 14 октомври, вторник, свещеници от Неврокопска епархия ще отслужат тържествена света литургия с водосвет. След това те ще благословят и курбана, който ще се раздаде на миряните.
„Най-радостно е, че за храмовия празник идват все повече хора, които вярват в чудодейната сила на света Петка. През годините успяхме изцяло да възстановим този храм на вярата и да го ремонтираме. Най-голяма заслуга за това има бизнесмен от Пловдив, който дари много средства за богоугодното дело“, сподели Здравка Чимева, която е председател на сдружение „Ние, жените“ в Благоевград.
Инициативен комитет организира на Петковден и родова среща на хора, чиито корени са от село Скребатно. На площада ще има музикална програма.
Православният храм в село Скребатно е изографисан от банските иконописци Молерови и е паметник на културата. Построен е през 1835 година. Преди няколко години бе направен основен ремонт, а Неврокопският митрополит Серафим отслужи литургия за обновлението.
„Тази църква е една от най-старите и най-ценните в региона. Похвално е старанието на хората да даряват средства, да се трудят безвъзмездно, за да поддържат този божи дом", каза отец Тодор, който ще служи на Петковден в храма.
Сбъдва желания в скален параклис
В трънския квартал Баринци има скален параклис, носещ името на света Петка. Тук тя твори истински чудеса, като помага на болни и страдащи с лечебна вода, която се стича от един сталактит. Местни хора разказват, че святата течност се появява през пролетта и капе докъм 14 октомври, когато е денят, посветен на Петка. Достатъчно е болният да намокри ръката си с тази вода и да намаже с нея болното място, за да има облекчение, споделят изумени поклонници.
Освен това в пещерата има следи, за които трънчани твърдят, че са отпечатъци от ръцете й. За да им се сбъднат желанията, жените трябва да поставят лявата си ръка в отпечатъка от ръката на светицата, а мъжете – дясната си ръка върху отпечатъка от крака.
Константин Събчев
