- Д-р Патов, какви са предизвикателствата пред спешния медик в момента, а и в контекста на това, че говорим за сериозно претоварване на работното място и дефицити на признание и уважение?
- Предизвикателствата са свързани наистина най-вече със сериозната натовареност от най-различни случаи и пациенти. Голяма част от тях реално нямат спешен проблем, но щом идват при нас, е редно да се осъществи преглед и да им се обърне внимание. Това, разбира се, води до голямо натоварвана и до прегаряне сред лекарите, както изложих и в презентацията си на националната среща на лекарите в Албена, организирана от фондация МОСТ в края на септември. Това е сериозен проблем на цялата система и за него трябва да се вземат мерки. Говоря за натовареността на лекарите не само в спешната медицина, но и като цяло. Друго предизвикателство е и агресията, с която се сблъскваме от страна на пациенти или на техни близки. Дали вербална, дали физическа, тя е част от ежедневието ни. Това също обаче е проблем на цялата система и според мен е редно да има някаква защита, най-вече юридическа. Може би уважението към лекарите като цяло е добре да се издигне повече. Говорим и като уважение и към работата, която вършат, но и към морала им и призванието, което имат.
- На какво според вас се дължи този спад на уважението към лекарите? И доколко самите недостатъци на системата рефлектират към отделните представители на вашето съсловие?
- Със сигурност рефлектират. Ние действително обираме един сериозен луфт. Освен това цялото натоварване на лекарите от самата система също оказва влияние. Имам предвид цялата административна дейност и сериозния проблем с липсата на достатъчно медицински сестри и санитари, които принуждават лекарите да вършат и тази дейност. Така целият им фокус се разсейва, а е редно един лекар да мисли главно и единствено за своите пациенти и за тяхното здраве.
- Вие не си подбирате случаите, но може ли да кажете за какво най-често идват при вас?
- При нас от гледна точка на спешност има от цялата гама на спешните състояния. Сред тях са и тези от травматизъм, сърдечносъдовите заболявания, инсулти, остри хирургични състояния... Цялата гама вътрешни болести също, както и раждания. Като преобладаващи мога да отделя всякакъв вид травматизъм. За другите животът не пита. Идват инфаркти, инсулти... Немалък процент обаче са и хора, които идват за най-обикновени прегледи и без реална спешност. Дали нямат доверие на личните лекари, или смятат, че нещата ще им се случат по-бързо при нас, не знам.
- Как организирате тогава работата си, за да няма забавяне при действително спешните?
- При нас триажът (б.р. - разделянето и приоритизирането на пациенти въз основа на сериозността на състоянието им) е отворен и всички постъпват за преглед максимално бързо, като след първоначалния преглед и по преценка на лекаря им се назначават и допълнителни изследвания за уточняване на диагнозата и да се потвърди нуждата от спешни действия. При преценка, че няма такава спешност, пациентът започва да изчаква, докато се завърши цялата дейност по неговото състояние. Всичко в спешното е организирано според протоколи и алгоритми, което улеснява работата на лекарите и предпазва от грешки. Триажните категории са спешен, отложен и неспешен и са в червено, жълто и зелено.
- Ще потвърдите ли, че пада възрастта при тежките счупвания и дали това е свързано с тротинетките?
- Във връзка с тротинетките действително се забелязва тенденция за покачване на травматизма. Виждате и че по медиите все по-често се съобщава за такива инциденти. Тези тротинетки лично според мен предразполагат към травматизъм. А при нас пристигат доста деца от най-различни възрасти. Ако реално има фрактури и други ортопедични проблеми, те биват насочвани към „Пирогов“, където е клиниката по Детска ортопедия и травматология. Това се случва след стабилизиране на състоянието им и първична обработка на пораженията.
- Достатъчно ли са спешните отделения в страната?
- Специално за София са достатъчни. Няма наблюдения за другите областни центрове.
- Спешната медицина като специалност изглежда по-привлекателна за млади и динамични хора, колко време си давате, че може да издържите на това напрежение?
- Така е. Според натовареността, интензивността и стреса на работното място амортизацията на лекаря при нас настъпва доста по-бързо. Включвам и изтощението – психическо и физическо. Мисля, че 10-15 години работа в тази сфера са достатъчно.
- Къде се виждате и вие самият след това?
- Тук може би трябва да засегнем и темата за мотивирането и задържането на персонала. Редно е да се отбележи, че е хубаво да има ясни пътеки за кариерно развитие на лекарите. Необходими са обучения и менторски прояви, които да помагат на лекарите да се справят и емоционално, и физически. Иначе един спешен медик може да се преориентира към най-различни сфери, включително и към академична и преподавателска дейност. Има опции и за хоризонтално, и за вертикално развитие.
- Каква степен на удовлетвореност ви носи това, което в момента предоставя системата от гледна точка на кариерното развитие?
- Добре е развито това нещо и като цяло в България се работи в тази посока и има някакво ниво. Разбира се, хубаво е това да се обновява, да се подобрява и да се разгръща все повече. Важно е да има ясен път за развитие и да се дават достатъчно възможности за всички желаещи.
- Лично вие как се насочихте и към медицината, и към специалността?
- Още от малък съм приемал медицината като призвание. Усетих го още в ранна детска възраст, като може би съм имал периоди, в които съм имал и други увлечения и интереси, но не са били толкова силни и това в крайна сметка е моят път. Коствало е доста усилия и по отношение на подготовката за влизането в университета и за самото учене. Не бих казал, че съм загубил нещо, докато връстниците ми са имали повече време за забавления например. Нашето е по-скоро инвестиция в самите себе си и в призванието, и в това, което вярваме, че е нашият път.
- Колко време е нужно на един млад лекар да усети качествата си и да се почувства уверен в работата си?
- Със сигурност е индивидуално. Аз мога да кажа, че е хубаво при всеки един успех човек да си напомня пътя, по който е минал, за да го постигне. Важно е да го оцени като постижение, но и да не забравя, че това е просто един успех, следват други предизвикателства и нивото трябва да се задържи и да се надгражда.
- А как се справяте с емоционалния товар от неуспехите в медицината?
- Определено не можем да помогнем на всички, така както ни се иска. След това с емоционалния товар всеки се справя според най-различни методи, които сме учили в университета, разбира се. Говорим за антистрес методи. Лично аз гледам максимално бързо да се абстрахирам, да преработя самата ситуация в главата си, да си почина хубаво, да се наспя, да отделя време за някое хоби. Полезни са разходките сред природата, екскурзиите... Нещо, което да обнови информацията в мозъка. Важно е да се търсят хубави емоции и начини настроението да се подобри. Но винаги си остават тези неща, може да се каже, че те са някакви белези за лекарите, но ни правят и по-силни и по-устойчиви.
- Има ли съвет, който може да дадем на хората, за да следят така състоянието си, че когато не става въпрос за инциденти, да не се налага да се стига до ходене при лекар по спешност?
- Преди всичко е важно да се обръща внимание на превенцията на всички състояния. Необходимо е силно застъпено здравно образование още от ранна детска възраст. Иначе хронично болните са инструктирани за какво да внимават и как да следят състоянието си, както и при какви ситуации как да действат. По отношение на травматизма хората трябва винаги да са по-внимателни и да не се поддават на емоционални състояния, за да могат да го избегнат. Когато се случи, те трябва да очакват, че и за поведението на отсрещната страна може да има някаква причина. Конкретно на пътя трябва да внимават и да знаят, че не всичко зависи от тях, колкото и да се уверени в себе си. Това трябва да се има предвид, особено от по-младите. Те трябва да са още по-бдителни и по-внимателни.
- Говори се за златен час, в който лечението е най-ефикасно, особено при инсулти, какво ще кажете по темата?
- Действително е така. Бързата реакция и навременната помощ са от изключително значение. При инсулта те могат най-малкото да ограничат пораженията. Знаете, че има и програма - „Бързи герои – 112“, която е насочена и към децата в детските градини. Те се обучават да разпознават симптомите от най-ранна възраст. Те могат да спасят навреме своите близки. 112 на малките представя като – едната страна, едната ръка и двете устни. Забележат ли отпускане или изкривяване, трябва да се обадят на спешния номер – 112!
- Достатъчно бързо ли пристигат линейките при болните?
- Според мен да. Но е важно и да ги викаме само когато наистина има нужда от тях, защото иначе се получават излишни забавяния. Хората злоупотребяват със системата „112“ и грубо казано, ползват линейките като таксита. Не бива да е така. Отделно от това споделят пред операторите на спешния телефон по-преувеличена информация с цел да им бъде пратено по-бързо екип, а все пак това е ограничен ресурс и понякога се случва да не може да се помогне на наистина нуждаещи се. Това е често срещано по-нуждаещите се да нямат толкова бърз достъп до лекарска помощ, отколкото не спешни случаи.
- Какво може да ви мотивира от София да се преместите в спешното отделение на болницата в Кюстендил например?
- Аз лично не съм се замислял. Това е наистина много сериозен въпрос, който е свързан и с демографската криза в страната. Може би е хубаво позициите по райони да се заемат от местни лекари. Иначе от гледна точка на мотивацията мога да кажа, без да изненадвам някого, че силно мотивиращ фактор е финансовото предложение, но то в крайна сметка не е единственото. Сега виждам, че има различни предложения с бонуси, с осигурени жилища, с детски градини за децата... Това като цяло са добри стъпки и идеи. Към тях трябва да се добавят и програмите за специализации, а изключително значение имат работната среда и от гледна точка на база, и от гледна точка на екипи. Младите със сигурност искат да имат до себе си специалисти, от които могат да се учат. Това изобщо не е за подценяване.
- Съпоставимо ли е качеството на образованието в българските медицински университети с това в най-престижните европейски академии?
- Абсолютно. Тук мога да съм наистина категоричен. Качеството на образованието е високо и съпоставимо с абсолютно всички стандарти. Затова има и толкова чужденци, които се обучават тук.
- А такива за по 500 долара има ли откъде да си внесем и обидихте ли се от тази реплика?
- Това е важен аспект към темата за уважението към лекарите. Действително такива реплики са отчайващо демотивиращи. От една страна е крайно обидно, макар и да е инцидентно изпусната реплика, за която последва и извинение. Принципно е обидно да се коментира и заплата от 1500 лева за специализантите. С никой не бива да се сравняваме, но е редно и би трябвало да се цели изравняване с европейските стандарти. Както е по отношение на изискванията към медицинското обслужване и протоколите, така да е и при условията на труд и възнагражденията. Което може да бъде приложено в България, трябва да бъде приложено, включително и изравняване на правните нормативи.
- Колко от вашите колеги, с които учихте в университета, заминаха за чужбина, остават ли вече повечето у нас?
- Определено, особено в последните години повече от завършилите медицина остават в България. Моите наблюдение са, че масово остават и вероятно има връзка и с пандемията. Тогава имаше и забрани за пътувания, а и тук имаше нужда от доброволци и много хора успяха да намерят своето място. Тук в чисто медицинската среда се получи едно сплотяване.
- Има ли технологии, които да помагат и в спешната медицина, и благодарение на които да се говори за някакъв качествен скок?
- Светът се развива, инженерите постоянно откриват и разработват нови технологии. Важно е обаче да има и кой да работи с тези технологии и при това да го прави ефективно. При нас малко по-бавно се внедряват, отколкото в по-развитите страни, но не мога да кажа, че има някакво драстично забавяне. При нас конкретно могат да се правят по-бързи лабораторни изследвания, апаратите за образна диагностика са по-добри, чисто терапевтично има нови неща, ако щете дори при консумативите нещата се променят. Като цяло в нашата болница ползваме сравнително нова база с модерна апаратура.
- По колко души на смяна преглеждате и колко часа работите?
- Работим на 12-часови смени – дневни и нощни. На дневно дежурство минават средно между 80 и 120 пациенти, а през нощта средно са между 40 и 60. Има пикови моменти, както заради различната концентрация на някои вирусни заболявания, така има пикове на натовареност, както сезонни, така и годишни, така и в хора на самата седмица или на самата смяна. По часове също натовареността е по-голяма вечер след края на работното време. Когато говорим за травматизъм, особено пътен, то най-много работа имаме, когато движението е най-голямо. Логично е. Другите заболявания не питат колко е часът. Освен от катастрофи идват хора с травми от битови инциденти, след сбивания...
- Колко често ви водят пациенти с полиция?
- Не е рядкост. Още повече че при нас има и алкохолна лаборатория и взимаме кръв за проби. На всяко дежурство има такива случаи. Даже по няколко. Иначе има и задържани, и придружени от полиция, и арестанти... Това е част от ежедневието ни.
ТОВА Е ТОЙ:
Завършва медицина в СУ „Свети Климент Охридски“
Има 9-годишен стаж в спешната медицина
Веднага след завършването си доброволства, а след това започва работа в болница „Света Анна“ в столицата
Людмил Христов
