П рез 60-те години един от най-големите градове на САЩ, Бостън, тръпне от страх. Неизвестен маниак напада жени, изнасилва ги, след което с изключителен садизъм ги убива. За 5 години жертвите на мистериозния убиец достигат 14. Пресата нарича изверга Бостънския удушвач. През 1964 г. убиецът е заловен и той се оказва 29-годишният Албърт Десалво. През януари 1967 г. е осъден на доживотен затвор.
Цели 20 години след истерията с Бостънския удушвач в Щатите подобна истерия се развихря и в София. В продължение на три години, от 1982 до 1985 г., неизвестен убива жени. Въпреки комунистическата цензура слухът за серийния убиец се разпространява из столицата. За щастие нашенецът не успява да подобри рекорда на колегата си, тъй като милицията му попречва.
Разкриването му става съвсем случайно.
Признания
През ноември 1985 г. милицията в София задържа мъж, разбил барче на бул. „Ленин”. Мъжът е Георги Стефанов Добриянов, на 24 години, от Долни Лозен, и е автобусен шофьор.
С подобен автобус Чавдар убиецът е подмамвал жертвите си.
По време на разпита той става словоохотлив и разказва на милиционерите, че освен разбиването на въпросното барче е извършил и още престъпления: осем грабежа, три изнасилвания и няколко убийства на жени. Едно от които е на жена на име Вася Александрова. Следователите са в шок и има защо. Убийство на жена с такива имена действително има, но случаят по него е приключен и дори има осъден. Това е собственият й съпруг, който за малко се разминава със смъртната присъда, но е осъден на 17 години затвор. Папките с материалите по делото за убийството на Вася Александрова отново са взети от архивите, изтупани са от прахта и случаят е възкресен.
Канал
Вася Александрова изчезва в нощта на 11 август 1982 г, а на 6 септември трупът й е открит да плува в канала до Нови хан от група момчета. Само два дни по-късно като заподозрян за извършител на убийството на жената е арестуван съпругът й Ваньо.
Според следствието между двамата от доста време имало охладняване в отношенията. Вася искала да се разведе с Ваньо, а той не давал и дума да се издума. Във версията на разследващите има поредица от недомислици и абсурдности. Така според тях в нощта на изчезването, на 11 август, Вася отива с такси до дома на съпруга си и остава там известно време. След това двамата излизат, качват се в служебния камион на Ваньо и потеглят из нощна София. По пътя се скарват. В района на Орлов мост Ваньо грабва ножа, който държи в жабката на камиона, убива с него съпругата си, а след това кара трупа през половин София, за да го хвърли в канала край Нови хан. Тази версия, превърнала се в основа и на обвинителния акт, не се подкрепя от никакви веществени доказателства.
По тялото на убитата няма следи, пръстови отпечатъци и генетичен материал от убиеца, а в кабината на камиона липсва и капка кръв от жертвата и каквито и да е следи от борба. За сметка на това обаче разследващите имат показанията на таксиметров шофьор, който твърди, че във въпросната нощ е откарал Вася до дома на съпруга й. За да се сдобият с необходимите доказателства, разследващите подслушват дома на Александрови и разпитват родителите и близките на Ваньо. Всички твърдят, че в нощта на убийството съпругът е спял вкъщи и не е излизал навън.
Алиби
Според следователите обаче това осигуряване на алиби е нещо съвсем нормално от страна на близките на обвиняемия, които, за да го спасят, дават лъжливи показания. Така без никакви доказателства, на базата само на хипотези, Александров е изправен пред съда. За разлика от други случаи на убийства, при които в страната се пази тишина, за делото „Ваньо Александров” се говори. При това твърде много. Цели партийни и трудови колективи, комсомолски и пионерски организации изпращат писма до Върховния съд с молба убиецът да бъде разстрелян. Ето само едно от тези писма:
„Настояваме за смърт на сатаната Ваньо Александров! Злото, загнездило се в душата му, може да бъде изкоренено само с куршум. Той е много опасен за социалистическото общество”. За нагнетяване на атмосферата спомага и майката на жертвата Вася, която работи като секретарка на тогавашния главен прокурор на НРБ, Константин Лютов. Тя организира подписка с искане за налагане на смъртно наказание на своя зет. Участвалите в разследването споделят, макар и с половин уста, че целта е била не да се докаже истината и да се открие убиецът, а да се открият доказателства, че този убиец е собственият й съпруг. Така още от първия ден разследването е опорочено заради проявена субективност.
Доказателства
На първа инстанция Софийският градски съд правилно решава, че по случая не са събрани достатъчно категорични и безспорни доказателства за вината на обвиняемия и за това му дава 8 години затвор. Прокуратурата обаче обжалва и на втора инстанция Върховният съд постановява 17 години лишаване от свобода. Следва нов протест от страна на държавното обвинение, след който присъдата е завишена с още 3 години и става 20 години лишаване от свобода. Ваньо Александров лежи зад решетките до края на 1985 г., когато след направените шокиращи самопризнания на Георги Добриянов делото е върнато за нова проверка и осъденият е освободен.
От момента на арестуването си невинно осъденият съпруг прекарва в затвора общо 3 години и 5 месеца. След освобождаването държавата му изплаща еднократно 12 хил. лв. обезщетение. Шест години по-късно Ваньо Александров умира от рак. Дали жестоката присъда и прекараните в затвора 41 месеца не са сред причините за развитието на онкологичното заболяване, никога няма да се разбере.
Комисия
След като става ясно, че по случая с убийството на Вася Александрова има осъден невинен човек, ЦК на БКП образува комисия към Министерството на правосъдието, която да разследва случая и да установи как се е стигнало до допускането на подобен гаф. Срещу криминалистите и следователите, работили по случая, е образувано наказателно производство, което е прекратено чак през 1988 г. Някои от тях отнасят и ефективни наказания. Двамата следователи, Филипов и Аспарухов, и оперативният работник Димев, са уволнени от системата на МВР дисциплинарно. По-късно последният отново е върнат, но в първите години на демокрацията, през 1992 г., отново е уволнен от тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. Толкова по случая с Ваньо Александров. Да се върнем сега отново на българския Бостънски удушвач.
Всъщност след направените самопризнания Георги Добриянов се сдобива с прозвището Лозенския удушвач по името на родното си село Долни Лозен. От направената справка милицията установява, че мъжът израства в пропаднало и аморално семейство с баща алкохолик и психичноболна майка. Още от малък Жоро расте като жесток и агресивен тип с аморална сексуалност. Тъй като момичетата не му обръщат внимание, той заменя реалните връзки с жени с гледане на порноснимки и мастурбиране пред тях. По-късно, когато става по-голям, той не може да се възбуди и да извърши полов акт, ако преди това не упражни върху жената физическо насилие.
Жертви
Жертвата Вася Александрова
Пред милицията Георги Добриянов признава за убийството на четири жени. Заедно с Вася Александрова негови жертви стават и още три жени с имена Нина, Вангелия и Даниела. Методът на психопата е един и същи. Той минава с автобуса си късно вечер, след като е изпълнил последния си курс. Когато види на някоя спирка чакаща сама жена, предлага да я откара до дома й. Вместо това обаче той откарва жените до необитаеми места, където ги напада, изнасилва и след това ги убива. В един от случаите Добриянов признава, че не е искал да убива жертвата си. След като я изнасилва, той казва на жената, че ще я откара пред блока й, в който тя живее. Тогава жената допуска грешка, като го излъгва, че има познат милиционер. Изплашен, че тя ще го издаде, Добриянов я удря по главата отзад, а след това я удушва със собствения й колан.
Топ адвокатката Рени Цанова не успява да отърве Ваньо Александров от затвора.
След направените доброволни самопризнания на серийния убиец за разследващите не остава нищо друго освен да го изправят на съд. Георги Добриянов получава очакваната смъртна присъда, която през 1988 г. е изпълнена и той е разстрелян.
Иван Първанов
