- Проф. Замфиров, наскоро открихте център с лаборатория за неинвазивни изследвания на аутизъм, какъв ще е неговият принос към подготовката на педагозите?
- При всички случаи наши изследвания и публикации сочат, че има силен генетичен компонент при проявата на аутизма. Ние се опитваме да покажем допълнителни проучвания в тази посока, за да видим дали това е така, като имаме и изследвания с проявата на лаймската болест да речем, която имитира симптомите на аутизма. Опитваме се да разберем каква е провокацията и какво го причинява. Това е последното заболяване от областта на специалната педагогика, чиито причини ние не знаем и затова се фокусираме в посока към тяхното изясняване.
- Колко е важно взаимодействието между лекари, учени и педагози в тази посока?
- Връзката между медицинския и педагогическия аспект е крайно важна, защото те не могат да бъдат разделяни. В един момент се оказва, че медицинските специалисти са правили своите изследвания, без да има контакт с педагозите, а ние искаме да осъществим този контакт. При нас на долния етаж се правят психологични, логопедични и семейни терапии, а в лабораторията се правят неинвазивните изследвания. Така се търси сечението между двете. Докато разбереш, че детето не е с аутизъм, защото понякога може да се обърка диагнозата. Като се окаже, че не е с аутизъм, значи консултациите ще вървят в друга посока. Ако родителят смята, че не е аутизъм, а се окаже, че е, ще се започне друг вид работа.
- Къде виждате конкретната полза на този център и на лабораторията за подготовката на студентите и на ресурсните учители, които са толкова необходими в образователната система?
- Ами всъщност тук се срещат теорията и практиката. В университета ние, естествено, си ги учим на теоретичните концепции, но в центъра могат да се видят и деца с аутизъм и да се работи с тях. Обичайно при нас студентските практики се водят на такива места, където от първа ръка може да се види как се работи с такива деца. Има си различни специфики – по пол, според различните нарушения... Има високо функционален аутизъм, класически... Така бъдещият ресурсен учител или специален педагог в специалните училища ще бъде достатъчно добре подготвен. От друга страна при работата с родителите, а и чрез студентите, ще може така по-лесно да приобщаваме тези деца в общообразователните училища, защото това си е сериозен проблем в интерес на истината. Масово хората не разбират защо детето с аутизъм се държи по определен начин. Всъщност то си има причина за това. Например може да реагира много агресивно, ако се допира до плата на дрехата си. Все едно някой го дере. Някои от тях имат специфична последователност на действията. Да речем, ще яде сандвича не като комбинация от маруля, сирене и хлебче, а първо ще изяде марулята, после сиренето, след това хлебчето... Един учител, който е бил наш студент, ако не е подготвен за това, няма да знае как да реагира. Аутизмът е сериозно предизвикателство и неслучайно се води спектрално разстройство, защото има най-различни характеристики. Не е някакъв вид класически вид, при който да е ясно - оттук дотук всеки се държи по този начин.
- Вашият факултет остава най-големият в Софийския университет (СУ) и интересът към него като цяло е голям, но така ли е конкретно и при специалната педагогика?
- Тази специалност също се радва на висок интерес. Имаме бакалавърска, магистърска и докторска програма по нея. Запълват се всички места, включително и от чуждестранни студенти. Ние имаме страшно много чуждестранни студенти и точно в специалната педагогика. През годините имаме по 200, 300 и дори по 400 студенти от чужбина.
- А има ли достатъчно интерес от българи, които да обезпечават родната образователна система с кадри?
- И от българи има достатъчно интерес. Иначе обезпечаването на системата може да бъде и по-добро, няма спор. Но правим стъпка в правилната посока. Преди години не се говореше въобще за приобщаващо образование. След 2007 година започна да се говори и да се разкриват т.нар. ресурсни центрове. Това засили интереса към специалността и повиши желанието за кандидатстване в тази специалност. Може да се каже, че постепенно се запълват всички бройки за работа с деца със специални образователни потребности. Ние правим всичко, за да им дадем една наистина модерна и качествена квалификация. Нашата катедра по специални педагогика обхваща всички възможни специалности в едно – за деца със зрителни нарушения, със слухови, с интелектуални, включително и за аутизъм. Тук са събрани най-добрите от най-добрите и съответно излизат най-добрите студенти. За другите университети не мога и не искам да говоря.
- Какво ще направите и случва ли се вече това, за което призовават експертите - в университетите да се влиза по-лесно, но да се завършва по-трудно? При вас какъв е процентът на тези, които отпадат и не успяват да завършат?
- Не мога да кажа какъв е процентът, но категорично мога да кажа, че няма компромиси по отношение на качеството и един немалък брой студенти отпадат, защото просто не могат да се справят с високите изисквания. От друга страна някои преценяват, че това не е тяхната област. Това, естествено, е от полза и за двете страни. По-добре да изкарваме малко, но висококвалифицирани и качествени преподаватели, отколкото много, но не толкова добре подготвени. При нас интересът наистина е голям и неслучайно сме най-големият факултет. Тази година са над 520 студенти първи курс, които са кандидатствали и са приети, но имаме и над 920 магистри, които са приети. Това определено ни прави най-големият факултет в университета. Заедно бакалаври, магистри, специализанти за следдипломни квалификации, професионално-квалификационни степени и докторанти са над 4500 души.
- Сега ли сме в пика на интереса вследствие повишението на учителските заплати?
- Повишението на учителските заплати оказва влияние. Преди години, когато бях учител, заплатите бяха много-много ниски, но след активните действия на синдикатите нещата се промениха. Сега стартовата заплата на един учител с нулев стаж е над 2000 лева. Стартовата заплата на един лекар специализант е 1800 лева. Сами може да направите сравнението. Хората започват да си правят сметката. Професията е благородна, добре платена, защо пък да не се уча от най-добрите. Особено когато са усетили, че това е тяхното призвание.
ТОВА Е ТОЙ:
- Професор по специална педагогика от СУ „Св. Климент Охридски“ и доктор на педагогическите науки
- От 2019 година е декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ)
- Основател и ръководител на Академията за деца към СУ „Св. Климент Охридски“
- От 2015 година е координатор на докторантското училище към Факултета по науки за образованието и изкуствата
Людмил Христов
