С татии в сп. „Сайънс“ твърдят, че птиците имат мозък, който е подобен на нашия.
С достатъчно обучение гълъбите могат да различават творбите на Пикасо и Моне. Гарваните могат да разпознаят себе си в огледало. А в един университетски кампус в Япония се знае, че враните умишлено оставят орехи на пешеходната пътека, за да може минувачите да счупят черупките им. Много видове птици са невероятно умни. И все пак ние, хората, използваме израза „птичи мозък“ като обида, казват учените, цитирани от сп. „Сайънтифик америкън“.
Години наред се предполага, че мозъкът на птиците е ограничен във функциите си, тъй като му липсва неокортекс. При бозайниците неокортексът е важният, еволюционно съвременен външен слой на мозъка, който позволява сложно познание и творчество. Той съставлява по-голямата част от това, което при гръбначните като цяло се нарича палий или наметалото, което покрива полукълбата. Новите открития показват, че всъщност птиците имат мозъчна структура, която е сравнима с неокортекса, въпреки че е с различна форма. Оказва се, че на клетъчно ниво мозъчната област има структура, подобна на тази на кората на бозайниците, което обяснява защо много птици проявяват интелигентно поведение и способности, които отдавна объркват учените.
Верига
Преди се е смятало, че птичият мозък е подреден в отделни колекции от неврони, наречени ядра, включително регион, наречен дорзален вентрикуларен хребет, или DVR, и единично ядро, наречено хиперпалий. По-нови изследвания опровергават тази представа.
Онур Гюнтюркюн от Рурския университет в Бохум и колегите му анализират региони на DVR и хиперпалия, участващ в обработката на звука и зрението. За целта те използват технология, наречена триизмерно изобразяване на поляризирана светлина или 3D-PLI. Изследователите установяват, че както при гълъбите, така и при совите тези мозъчни области са изградени подобно на нашия неокортекс - организирани на слоеве и колони и с хоризонтална и вертикална верига. Те потвърдиха резултатите от 3D-PLI, използвайки проследяване на биоцитин - техника за оцветяване на нервните клетки. „Можем да твърдим, че тази слоеста, кортикална организация наистина е характеристика на целия сензорен преден мозък при повечето, ако не и при всички птици“, коментира Мартин Щахо, съавтор на изследването от Рурския университет.
Прародител
Щахо и колегите му смятат, че откритията им позволяват да се надникне в древната еволюция на мозъка на животните. Последният общ прародител на птици и бозайници е влечуго, което се е разхождало по Земята преди около 320 млн. години. И мозъкът му, смята екипът, вероятно е предшественик на този от двете линии, които се разделят по-късно в еволюцията. „Никой не знае как точно е изглеждал мозъкът на последния общ прародител - отбелязва Щахо. - Най-вероятно не е бил като неокортексът или DVR. Вероятно е имал нещо средно между това при бозайниците, което се е развило до шестослоен неокортекс, а при птиците - до хиперпалий и DVR“.
Експеримент
Другата статия на екип от университета в германския град Тюбинген дава още по-голяма представа за мозъка на птиците. Тя предполага, че птиците имат известна способност за сетивно съзнание - субективни преживявания, при които те си припомнят сетивни преживявания. Отдавна се смята, че съзнанието е локализирано в мозъчната кора на умните примати - а именно шимпанзетата, бонобо и ние, хората. И все пак гарваните изглежда имат най-малкото елементарна форма на сетивно съзнание.
Схема на експеримента с черните врани.
В експеримента на екипа от Тюбинген две черни врани са били обучени да съобщават за наличие или отсъствие на визуален стимул (бял кръст) в задача за отложено откриване.
По време на тази задача враната съобщава отговора, след като изчака 2,5 секунди, докато не се появи сигнал по правилата (сив квадрат от шест нива на интензивност, от едва забележимо до интензивно). Сивият квадрат е последван от червен или син квадрат. В това упражнение враните са обучени да ударят с клюн, ако видят сив квадрат, а след това червен, и да държат главата си неподвижна, ако видят сив квадрат и след това син.
Триизмерни изображения на архитектурата на сетивните области на палия на гълъб (отляво) и мозъчната кора при плъх, маймуна и човек.
Удар с клюн върху червения цвят означава отговор „да“, а върху синия - „не“. Когато птиците не виждат стимула, последван от появата на оцветен квадрат, последователността се обръща: синьото им дава знак да ударят с клюн, а червеното - да не го правят.
Спомен
Стимулът отсъства при половината проби, като пробите са представени в произволен ред. Враните могат да дадат четири отговора: „удар“ (правилният отговор „да“ на стимула), „правилно отклонение“ (правилният отговор е „не“ при липса на стимул), „пропуск“ (грешният отговор „не“ при наличие на стимул) и „лъжлива тревога" (грешният отговор „да“ при липса на стимул). Така, за да отговорят правилно на цветните квадрати, гарваните трябва да си спомнят дали първо са видели сив квадрат. Това според невробиолога Андреас Нидер се равнява на минало субективно преживяване.
*Автор: Цвета Дилова
