Н а Земята й писна да се върти и постепенно забавя скоростта си, с която обикаля около своята ос. Това съобщават от научния отдел на BBC, говорейки с различни експерти по въпроса. Така се установило, че въртенето на нашата планета около оста й е всеки век по-бавно с около 1,8 секунди на век. Нищожна на пръв поглед цифра, но само преди 600 милиона години денонощието на Земята е продължавало 21 часа.
Ябълка
Създават се истински мистерии покрай ядрото на Земята – колкото по-дълбоко учените се вглеждат в сърцето на нашата планета, толкова по-озадачаващи стават въпросите около него. Дори при един бърз поглед под повърхността на Земята ще открием колко много не знаем за това, което се случва точно под краката ни. Прекарваме толкова много време, фокусирани върху света около нас, че рядко се замисляме какво се случва в ядрото на нашата планета. Сравняват планетата ни с кръгъл плод. Ако Земята беше ябълка, то кората, върху която живеем с всичките материци и океани, щеше да е дебела само или по-малко от кората на ябълката. Учените са изчислили, че ядрото е основният виновник за много процеси е въпросното ядро. То оказва пряко или косвено въздействие върху дрейфа на континентите над него. Въздейства и на климатичните промени, в които в момента сме попаднали.
Учените предполагат, че подобно на ябълката, Земята също има ядро, скрито вътре, заровено под слой, наречен мантия. Ядрото се е образувало рано, само 200 милиона години след като самата Земя се е формирала, преди около 4,5 милиарда години. Ядрото на Земята е голямо – почти еквивалентно на половината от размера на Марс – и върху него е осъществено такова изключително силно налягане, че температурата му е толкова висока, колкото и на повърхността на Слънцето, гласи най-популярното в момента научно схващане. (Трябва да допълним само, че дори и при теорията за т.нар. куха Земя, то пак си има едно много здраво и силно компресирано горещо ядро.)
Изчисленията сочат, че температурата в ядрото е около 6000 градуса по Целзий. И се смята, че ядрото на Земята е само на около 3000 км от повърхностните слоеве – ако Слънцето беше толкова близо, то щеше да ни стопи напълно, изчисляват от BBC.
Предположенията са, че ядрото на Земята се състои от две основни части - вътрешно и външно ядро, следвани от мантията и след това от кората. Вътрешното ядро според предположенията е твърда, кристализирана желязна структура, която е под огромна топлина и налягане. Смята се, че всеки слой от кристалната структура е с шестоъгълна форма, въпреки че всъщност може да има две отделни кристални структури. Смята се още, че кристалите са подредени приблизително в посока север-юг, за да съответстват на ориентацията на оста на въртене на Земята и нейното магнитно поле. Дори се смята, че този тези кристали са в основата на земното магнитно поле.
Според научното схващане външно ядро е единственият наистина течен слой от вътрешната структура на Земята. С дебелина около 2000 км външното ядро може би е съставено предимно от желязо и никел, като между пет и десет процента е съставено и от други по-леки елементи. Преходът между вътрешното и външното ядро се намира на приблизително 5150 км под края на земната повърхност (на кората).
Заедно земната кора и горната половина на мантията образуват литосферата, която е разбита на тектонични плочи, които се изместват. Тези измествания причиняват земетресенията и дрейфа на континентите. Мантията е най-голямата част от Земята, съставляваща 84% от общия ѝ обем, гласи популярното научно схващане.
Земната кора е разделена на океанска кора, за която смятаме, че е с максимална дебелина 10 км, и континентална кора, която на места може да бъде дебела до 80 км. Кората се издига и спуска с до 25 см всеки ден, докато Луната я придърпва.
Въртене
Въртенето на нашата планета се забавя от засега неизвестни процеси, но в резултат на това дните ни стават все по-дълги. Официално един ден е дълъг 24 часа, тоест 86 400 секунди. Но в действителност отговорът е, че няма два еднакви дни. Астрономично един ден се определя от това колко време отнема на Земята да направи едно пълно завъртане около оста си и много фактори влияят на скоростта на нашето въртене. Гравитационното влияние на Луната (най-вероятно) е удължило деня, удължавайки го от малко под 19 часа преди 1,4 милиарда години до познатите ни 24 часа днес.
Открито е във фосилизирани останки от корали отпреди 430 милиона години, че тогава денят е бил доста по-дълъг. С нарастването на корала той е отлагал нова линия от калций всеки ден. Тези линии са подредени в модели, които представляват сезоните. В тези модели има 420 линии, което означава 420 дни годишно. Тъй като годината е фиксираното време, необходимо на Земята да обиколи Слънцето, повече дни означават по-малко часове във всеки един от тях и малко под 21 часа в момента, в който коралът е спрял да расте.
Топенето на полярните шапки в края на редовните ледникови периоди на Земята също е изиграло спираща роля за въртенето около оста. Това са дългосрочни тенденции. По-краткосрочните ефекти включват неща, като отново катастрофално земетресение в Чили през 2010 г., което ускори планетата и скъси деня с 1,26 микросекунди.
Изчислено е, че всъщност 29 юни 2022 г. е най-краткият ден, регистриран някога в директно измерване. Но изглежда, че нещо странно се случва в краткосрочните тенденции, въздъхват учени и си бъхтят главите върху проблема. От 2020 г. насам средният ден става все по-дълъг – с други думи, Земята се забавя. Това противоречи на предишен модел на скъсяване на средния ден за половин век преди това. Професорите Сяодун Сонг и И Ян от Пекинския университет в Китай вярват, че може би имат отговор и той е във вътрешното ядро на Земята.
Психо
Ядрото се върти различно от мантията и най-вероятно в това е проблемът на проблемите за тази планета. Психиатрите биха казали, че Земята има психически проблем и раздвоение на личността. Твърдото вътрешно ядро се намира, така да се каже, в пашкула на течното външно ядро и затова не е здраво закрепено на едно място. То е свободно да се върти с различна скорост от мантията и кората отгоре. Вътрешното ядро се е въртяло по-бързо от останалата част на планетата, но Ян и Сонг предполагат, че напоследък се е забавило и може дори да се върти доста по-бавно от слоевете отгоре. Двамата са търсили сеизмични събития, случили се на едно и също място с разлика от много години. Така те са изследвали земетресения в различни точки на нашата планета, засичани в продължените на повече от век.
Други изследователи смятат, че е възможно например повърхността на вътрешното ядро да не е толкова гладка, колкото се смята, и това да оказва влияние на въртенето.
Радиация
Магнитосферата на Земята ни предпазва от радиацията, изливаща се от Слънцето и от Космоса. Но последните изследвания показват, че всичко може да се обърне с главата надолу. Магнитното поле на Земята е гигант. То се простира на около 65 000 км към Слънцето, но от нощната страна на планетата се простира на повече от шест милиона километра. Това означава, че за около седмица от едномесечното си пътуване около Земята, Луната също донякъде е защитена от нашето магнитно поле. Ядрото на Земята стои зад всичко това. Докато топлината излиза от твърдото вътрешно ядро, тя се излива в разтопеното външно ядро и задвижва конвекционни токове, гласи популярната теория. Електрически зареден материал се движи и това генерира магнитно поле, което тече нагоре през кората и навън в космоса, където се среща със слънчевия вятър - високоенергийния поток от частици от Слънцето. Именно това взаимодействие изтласква нашата магнитосфера толкова далеч от нощната страна на Земята.
Знае се, че точно магнитосферата е запазила живота на Земята безопасен в продължение на милиарди години. Векове наред изследователите са разчитали на компаси, подравнени с него, за навигация, докато животните също го следват, за да намерят пътя си. И все пак той не е толкова постоянен, колкото може да изглежда на пръв поглед.
Георги П. Димитров
