Н а 3 часа и половина със самолет, или на малко повече от 1700 км разстояние по права линия от България се намира остров Малта.
Той няма славата на най-популярните и най-известните за българските туристи дестинации за екскурзии и почивка. Това обаче е едно място, заредено с невероятна енергия и с много история. Един от най-големите плюсове в подкрепа на пътуване до Малта е, че то е с директен полет и цената на това приключение е много приемлива. За 6-7-дневна почивка цената, предлагана от българските туроператори, е между 630 и 800 лв. Което я прави много атрактивна и желана, особено за изкарването на зимните празници далече от сняг, студ и мраз.
Остров
Република Малта е държава, разположена не върху един остров, а върху цял архипелаг в Средиземно море. По население и площ тя е най-малката страна членка на Евросъюза. Населението й е малко над половин милион души, а площта й е 316 кв. км. Доминиращи са християните, които съставляват 90% от населението, а от тях над 83% са католици. Интересното е, че това е една от страните с най-висока продължителност на живота, средно 84,5 години. Страната е и в челната петица в света по гъстота на населението с 1751 души на кв. км. По формата си на управление Малта е унитарна парламентарна република. Столицата й Валета е с население от около 6500 души, което показва, че населението се намира главно върху населените места извън столицата и по островите на архипелага. Островът е идеално място за любителите на топлото време. Средиземноморският климат и температурите от 12 градуса през зимата и 25 градуса през лятото го правят предпочитан и привлекателен за голяма част от туристите.
Регион
Още през Средновековието стратегическото местоположение на Малта и на останалите острови от архипелага предопределя и тяхното важно значение в развитието на региона. Първите запазени и достигнали до нас писмени сведения за колонизацията на острова са от финикийците. След това през античността и средновековните векове списъкът може да бъде продължен с имената на римляни, византийци, араби, арагонци, нормани, рицари кръстоносци, за да се стигне в по-ново време до френска и британска окупация и владение.
Сред цялата средновековна история малко по-специално внимание заслужава времето от 1530 до 1834 г., триста години, в който Малта е резиденция на рицарите хоспиталиери от едноименния Малтийски орден на йоанитите. Началото на този период започва през 1530 г., когато прогонени от войските на турския султан Сюлейман Великолепни от убежището им на остров Родос рицарите се установяват на Малта. Той им е даден за резиденция от императора на Свещената Римска империя и крал на Испания и Сицилия, Карл V.
В началото рицарите не са особено възхитени от императорския дар, тъй като малкият и каменист остров се различава от обширните и с далеч по-добър и благоприятен релеф и климат земи в Мала Азия, които до този момент са обитавали. На новия остров почти няма питейна вода, липсва растителност и ядливи плодове е зеленчуци, които те трябва да си набавят от други места. Заради липсата на друга алтернатива обаче хоспиталиерите са принудени да се примирят и да се устроят така, че да бъде животът им що-годе сносен. Те бързо намират и предимството на острова, който е с добро стратегическо разположение. Притиснати от неволята, рицарите са принудени да запретнат ръкавите си и да се научат да строят сами кораби. А след това „откриват“ и пиратството, което в продължение на 300 години се превръща в основния им поминък, начин и средство за препитание. Удобство за тях е и това, че островът разполага с голям залив, който те превръщат в пристанище за своята флота. Рицарите отказват да се заселят във вътрешността на острова и избират да живеят по крайбрежието, където изграждат и своите селища, защитени от високи каменни стени със зъбери и бойници. Пиратството води до появата на търговията с роби, като през трите века, докато е в ръцете на рицарите кръстоносци, Малта се превръща в един от най-големите центрове за робска търговия в Средиземно море.
Посока
Рицарският период от историята на Малта обаче има и друга положителна посока. След като е открит един от първите университети в Европа, тук идват да се учат синовете на някои от най-богатите аристократи от империите на стария континент. Някои от тях, силно запленени от романтиката на рицарството, избират хоспиталиерския живот и след като са навършили 21 години, са посветени в рицарство. Което освен романтиката чрез робската търговия им отваря пътя и към богатството.
Още от първите десетилетия след установяването на хоспиталиерите йоанити на остров Малта те са трън в очите на османската флота, тъй като често нападат корабите й. Освен това в случай на война на Османската империя с европейски държави и коалиции повече от ясно е, че рицарите биха се намесили в подкрепа на европейците и биха наклонили силно везните на тяхна страна. Затова още през 60-те години на XVI век султан Сюлейман I се отправя на морски поход с цел да завладее острова и да избие кръстоносците. На 18 май 1565 г. близо 30-хилядна османска армия, транспортирана от над 200 кораба, слиза на малтийския бряг. Срещу тях Великият магистър на ордена Жан дьо ла Валет изправя 7000 бойци, от които едва 600 са тежко въоръжени и калени в битки рицари. Завързва се една наистина епична война за овладяването на малкия каменист остров. Тя продължава почти четири месеца и минава през драматични перипетии и за двете страни.
Развръзката настъпва на 8 септември, когато на помощ на кръстоносците идват 10 хиляди испански пехотинци, превозени на 28 кораба. Това наклонява рязко везните на страната на обсадените. Турците претърпяват страховито поражение и на сушата, и в морето. Около 20 хил. техни бойци загиват, а 40 от корабите им са изгорени. Така завършва тази война, известна във военната история като „турския Сталинград“. Удържането на Малта води до превръщането на рицарите хоспиталиери в герои. Европейските монарси ги финансират щедро с голямо количество злато, което те използват главно за ремонт на старите и строеж на нови каменни укрепления. Само за няколко години Малта се превръща в най-силната и най-здраво укрепената крепост в Средиземно море. Войните между рицарите и турците продължават и през следващите 200 години, до средата на XVIII век, когато постепенно настъпва упадък в ордена. Голям удар върху него оказва и замирането на пиратството, което е основният източник на доходи и богатства за хоспиталиерите йоанити. В опит орденът да бъде спасен, а островът да бъде запазен от опитите на Франция да го завладее, в началото на 1798 г. руският цар Павел е посветен в рицарско звание и обявен за протектор на острова. Само няколко месеца по-късно обаче, през юни, френска война слиза на брега на острова, а великият магистър го предава без бой. Така завършва 300-годишната история от рицарския период на Малта. Днес Орденът на св. Йоан продължава да съществува, но с център Рим, като той се занимава с хуманитарна и благотворителна църковна дейност.
Туризъм
Мистичният ореол около историята и дейността на хоспиталиерите е главната причина Малта днес да е една от европейските държави със силно развит туризъм. Годишно на острова идват над 1 млн. туристи от цял свят, за да се потопят в атмосферата от времето на рицарите пирати. От друга страна, Малта е посещаван не само заради богатата си история, но и заради топлия средиземноморски климат, който го прави любимо място за почивка. През последните години една четвърт от брутния вътрешен продукт на държавата идва от туризма. Тъй като островът е близка дестинация, той може да бъде посетен както чрез организирана туристическа екскурзия, така и индивидуално. Голямо улеснение е и това, че до столицата Валета има директен полет със самолет от София. Маршрутите, които предлагат родните туроператорски агенции, са идентични.
Столицата Валета е с население от едва 6500 души, но не е най-големият град в страната. Това е Биркиркара, с около 22 хил. жители, но е един от новите градове и не се радва на особен туристически интерес. За разлика от него Валета е с около 450-годишна история и е създаден през 1566 г. като военно укрепено селище. Целият град е включен в Списъка за културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. Главната забележителност на столицата е сградата на местния парламент, която е била резиденцията на основателя на Ордена на свети Йоан, Великия магистър Жан Паризо де ла Валет, чието име тя носи.
Окончателно строежът на сградата е завършен цели 300 години след неговото начало, през 2014 г., и поради това съчетава традиционната средновековна и съвременната архитектура.
В центъра на Валета, на Дворцовия площад, се намира дворецът на Великия магистър. Той също е с близо 500-годишна история и винаги е бил седалище на местното управление, на магистъра, а в годините на британското управление на местния кралски губернатор. До 2015 г. в тази сграда е заседавал парламентът на Малта, а днес там е президентството. В самата сграда интересни за посещение са тронната зала и оръжейната работилница. Не по-малко интересен е и Кастилският дворец, който е бил седалище на рицарите от Ордена на Кастилия, Леон и Португалия, един от най-силните клонове на Ордена на Йоанитите. Той е разположен в най-високата точка на Валета, а на покрива се вее националното знаме на държавата. По време на Втората световна война сградата е била бомбардирана и силно повредена, но след това е реставрирана, като изцяло е запазена автентичната архитектура.
Днес в нея се намира кабинетът на министър-председателя, поради което не е отворена за туристически посещения.
Градини
Близо до Кастилския дворец се намират Горните Барака градини, в които сред стотици видове дървета, храсти и други растителност са поставени редица статуи и скулптурни групи, най-известните от които са „Гаврошите“. Малко по-надолу от тях са разположени други градини, които малтийците доста обикновено са кръстили Долни Барака градини. А точно под градините по стълба се стига до Салютната батарея. Тя представлява просторна площадка, на която са поставени десетина оръдия, които при това са функциониращи. От 1820 г. досега се спазва традицията всеки ден точно в 12,00 ч. на обяд и в 16,00 ч. едно от оръдията да произвежда изстрел. Това е цяла церемония, в която участват гвардейци в униформи на британската артилерия. Един от тях зарежда две оръдия, но стреля само едното. Второто е резервно, в случай че първото засече. В същия район, между градините и батареята, пък се намират Военните стаи Ласкарис. Това е тайно подземие от времето на Втората световна война, което е съществувало още от рицарския период като помещения за докарваните тук роби. В годините на световната война се е намирал военният щаб на Великобритания в Малта, откъдето са ръководени всички отбранителни и настъпателни операции на британските войски в Средиземноморието.
Не може да бъде подмината и катедралата „Св. Йоан Кръстител“. Погледната отвън, тя напомня много повече на военно укрепление, отколкото на църковна архитектура. От двете страни на главната порта има две камбанарии. Непосредствено пред главната порта на Валета се намира Фонтанът на тритоните, в средата на които три тритона – получовеци полуриби, са вдигнали бронзова чиния в ръцете си.
Улички
От столицата Валета следващата туристическа спирка са Трите града на малтийския юг, свързани с неговия рицарски период: Виториоза, Сенглеа и Коспикуа. Това е регионът, от който започва упадъкът на Османската империя. Обиколката включва разходка по тесните улички на бившите рицарски селища и потапяне в автентичната обстановка отпреди 500 години. Най-голям от трите града е Коспикуа, който през Втората световна война често е обстрелван и затова част от сградите са били разрушени и след това възстановени. Един от символите на града е Църквата на непорочното зачатие, която е и един от образците на световната барокова църковна архитектура.
Гозо
Следващата дестинация от приключението е Гозо, вторият по големина остров в състава на Малтийския архипелаг. До него се стига с ферибот, като пътуването от Малта продължава половин час. Предварително наетият от агенцията гид ще посрещне и ще разведе туристите до мегалитните храмове на Ггантия, които са датирани около 3600 -3000 г. пр. Хр. от времето на бронзовата епоха. Това са два каменни храма, затворени от една външна стена и с общ вход. Храмът Ггантия е по-стар от египетските пирамиди и е част от комплекса „Мегалитни храмове на Малта“, който е под егидата на ЮНЕСКО.
Остров Гозо е известен също и със занаятите си и с ръчно изплетените дантели и изплетени дрехи. Туристите ще имат възможността да се запознаят отблизо с тези занаяти, както и да опитат традиционни местни сладкиши, приготвени на място.Приключението на остров Малта завършва с разпускане сред трите дни на туристически обиколки. Най-добрият начин за това е посещението на Синята лагуна на остров Комино, наричан още и „съкровището на малтийския архипелаг“. Със своите едва 3,5 км островът е любимо място заради своята девствена природа, кристално чистите води и плажовете с бял пясък. Заслужава внимание и местният фар, който е построен през XIX век, но и днес все още работи и продължава да води корабите през Малтийския архипелаг. В залива Санта Мария на острова се намира и кулата на Света Мери, известна и като Коминската кула, която в Средновековието се е използвала за защита срещу нашественици и пирати.
Камино е известен и с морските си пещери, които го правят предпочитан от любителите на подводното гмуркане.
Иван Първанов
