С лед Омск влакът по Транссибирската железопътна магистрала по права линия се отправя, за да достигне след малко повече от 8 часа до Новосибирск. Както подсказва и името му, Новосибирск е център на Сибирския федерален окръг. Разположен е на двата бряга на река Об. Населението му е 1,6 млн. души. Селището е основано доста късно, чак през 1893 г. за нуждите на строителите на транссибирската линия. През 1903 г. вследствие бързото разрастване с царски указ е обявено за град.
Сградата на Новосибирския театър, опера и балет.
В годините на болшевишката власт градът е превърнат в индустриален център. Тук са изградени, а през годините на световната война са евакуирани над 50 предприятия от европейската част на СССР. Градът става един от центровете, в които са заселени обявените за врагове на народа. Сред забележителностите на Новосибирск са Академгород и катедралата „Ал. Невски“. Академгород е един от най-големите образователни центрове в СССР. На територията му са разположени десетки научно-изследователски институти, а също и Новосибирският държавен университет и Сибирското отделение на Руската академия на науките. В Академгород се намират и 9 музея, посветени също на различни клонове на науката като: Сибирския геологичен музей, Музея на слънцето, Музея на минералогията, Музея на железопътната техника, музеи на археологията и етнографията, на историята, на науката и техниката. Има и 2 планетариума.
Център
Наред с науката Новосибирск има и сериозни постижения в областта на културата. В града има 20 кинотеатъра, филхармония и концертни зали, и 81 библиотеки. Наред с това е и един от най-големите фестивални центрове в цяла Русия. В него се провеждат 25 национални и международни фестивали: музикални, танцови, етнографски, кино и телевизионни. От 2006 г. ежегодно се провежда и Сибирският астрономически форум „Сиб Астро“. Не може да бъде пропуснат и зоопаркът в Новосибирск, в който живеят над 10 хиляди животни от 702 вида, като половината от видовете са изчезващи.
Част от Академгород
Интересна забележителност е и детската железопътна линия, която е изградена през 2005 г. и е с дължина от 5,3 км. Композицията се състои от локомотив и 12 вагона и спира на специални спирки с имена като „Младост“, Приказка“, „Мечта“. Влакът не се движи целогодишно, а само в периода от 1 юни от 31 август, когато е ваканцията на децата и учениците.
В Новосибирск се намира един доста интересен монумент. Паметникът на служебното куче е първият подобен в СССР. Създаден е през 1983 г. и е посветен на кучето Антей, което като четириног служител от транспортна милиция участва в задържането на 100 престъпници и в разкриването на 68 престъпления.
Най-високата сграда в Красноярск
Мостове
От Новосибирск трасето на Транссибирската жп линия се издига на север и след близо 12 часа и 1000 изминати километра достига до Красноярск. Градът е на повече от 500 години. Изграден е на двата бряга на река Енисей като казашко военно укрепление и е с население от 1 млн. души. В Руската империя е едно от местата, където най-често са изпращани на изгнание политическите престъпници. Традицията е продължена и след болшевишкия преврат от 1917 г. Тук отново започват да се изпращат изгнаници, но вече като част от съветската система концлагери „Гулаг“. В периода 1938-1960 г тук се намира един от най-големите съветски концлагери „Краслаг“. През Отечествената война са евакуирани голяма част от заводите от европейската част на Съветския съюз, което съдейства за стимулиране на промишления растеж на града. Тенденцията продължава и след края на войната, като това превръща града в един от центровете на тежка промишленост на страната. След разпадането на СССР и тук настъпва разпад и икономическа нестабилност и безработица.
Църквата към Успенския мъжки манастир.
Красноярск е известен със своите мостове, които на територията на града са над 30. Най-известни от тях са Октомврийският, Комуналният, Николаевският и Виноградовият.
В града има храмове на християнски църкви: православна, католическа, арменска и евангелистка, както и един мюсюлмански храм. В града има и 35 музеи, сред които на литературата, историята, медицината, играчките, противопожарната охрана, гората.
В града има още 9 театъра, 2 филхармонии, симфоничен оркестър и държавен цирк.
Част от северната част на Тайшет.
От Красноярск железопътна линия устремно продължава на изток и след 6 часа стига до Тайшет. Това е малък град с едва около 30-ина хиляди жители в Иркутска област. Известен е с това, че оттук започва Байкало-Амурската железопътна линия. Между 1938 и 1950 тук са се намирали два от големите съветски концлагери, в които са били въдворявани главно японски и немски военнопленници.
Кервани
След напускането на Тайшет влакът се устремява на юг и след 8 часа и половина и изминати нови 700 км спира на гарата в Иркутск. Градът е с население над 600 хил. жители и е разположен на двата бряга на река Ангара. Основан е през 1661 г. като крепост. В следващите векове той се превръща в търговски и транспортен център на всички кервани, минаващи между Сибир и Китай. И тук във времето на Царска Русия са изпращани на каторга както криминални престъпници, анархисти и комунисти, така и интелектуалци, несъгласни с политиката на царското правителство. След преврата белогвардейците се опитват да се установят в Иркутск и да го превърнат в свое укрепление, но са разгромени от червените. Тук е бил екзекутиран водачът им адмирал Колчак. В годините на комунистическото управление градът е индустриализиран и става център на самолетостроенето и металургията. След това обаче той запада и днес за неговото бурно развитие в годините на соца сред местните жители само се говори.
Паметникът на адмирал Колчак в Иркутск.
Иркутск има свой Академгород, чието начало е положено още през 1851 г., а днес включва 9 научно-изследователски института. В града има 107 обекта на културата и изкуството, сред които 4 държавни театъра, 4 музея и 32 библиотеки. Един от тях е Музеят на декабристите, чиято експозиция разказва за тежкия живот на изпратените на каторга в Сибир. Интересен за туристите е и корабът ледоразбивач „Ангара“, който е участвал в две войни - Руско-японската и Втората световна. След „пенсионирането“ му, вместо да бъде потопен, през 1980 г. той е обявен за исторически паметник. Със събиране на волни пожертвувания в края на 80-те години е реставриран и поставен на вечна стоянка на кея в Иркутск като плаващ музей.
На юг
След Иркутск влакът на сибирската магистрала се отправя рязко на юг. След 2 часа за кратко променя хоризонтално посоката си, а след това отново се отправя на север. И след 7 часа и поредните изминати 450 км вече сме в Улан Уде, столицата на Бурятия.
Той е с население от около 450 хил. души и е изграден на брега на река Уда. Улан Уде е основна железопътна връзка между Сибир на север и Монголия и Китай на юг. Той е и един от центровете на добива и преработката на злато в СССР, а и днес в Русия. Улан Уде е известен и дори е вписан официално в Книгата на рекордите „Гинес“ с най-големия бюст на Владимир Илич Ленин, който съществува днес в света. Той се намира в центъра на града на „Площада на съветите“. Сред другите забележителности са Етнографският музей на забайкалските народи, Одигитриевският събор и арката „Царски порти“.
Следващата спирка по пътя на нашето виртуално транссибирско пътешествие е Чита, административен център на Забайкалския край. А между 1920 и 1922 г. е бил столица на Далекоизточната република. Основни отрасли са машиностроенето и енергетиката. Има и заводи за железобетонни и керамични изделия.
27 часа
След Чита пътуващите с влака по Транссибирската магистрала трябва да се запасят с много търпение, защото следващата спирка ще е чак след цели 27 часа, след като са изминати повече от 2000 км. Линията се издига първо нагоре на североизток, а след това плавно се спуска надолу на югоизток, за да стигне до Биробиджан, център на Еврейската автономна област на Русия. В края на 20-те години на ХХ в. той възниква като работническо селище. През 1928 г. Сталин издава заповед там да бъдат заселени евреи, които са прогонени от големите съветски градове, като едновременно с това те трябвало и да укрепят границите с Китай. От началото на 90-те години се наблюдава изселване на част от жителите на Биробиджан и от 87 хил. през 1992 г. днес неговото население е около 73 хил. души.
Музеят на декабристите.
На 2 часа и половина от Биробиджан се намира следващият голям град по нашия маршрут – Хабаровск, административен център на Далекоизточния административен окръг. Градът е разположен на десния бряг на река Амур на 30 км от границата с Китай. В него има 20 висши учебни заведения, 7 театъра и над 10 музея, както и 11 храма на християни, мюсюлмани, евреи и будисти.
За територията на Русия разстояния под 1000 км не се приемат за сериозни. Такъв е и маршрутът между Хабаровск и следващата спирка на транссибирския влак, Усурийск.
Това е малък град с население от близо 169 хил. жители, разположен в долината на река Раздолная, на 60 км от границата с Китай. В миналото в него машиностроенето е силно развито, наред с текстилната и хранително–вкусовата промишленост. Днес градът е в процес на западане.
Забрана
Последната спирка на Транссибирската железопътна магистрала е град Владивосток.
От Усурийск до Владивосток е само час и половина пътуване на юг. Владивосток се намира на брега на Японско море и е най-голямото руско пристанище на Тихия океан. Населението му е около 600 хил., но с конгломерата селища, разположени около него достига до над 812 хил. души. Историята на града и региона е доста интересна. Чак до средата на XIX век регионът е подвластен на Китай. Според Айгунския договор от 1858 г. обаче той е присъединен към Руската империя и се превръща в център на търговията и корабоплаването. През Втората световна война в района има съветски концлагер. А през 1952 г. градът е затворен за свободни посещения за чужденци. Чак през 1991 г. тази забрана е отменена от президента Борис Елцин. В годините на соца Владивосток е център на корабостроенето и риболова. Владивосток е важен център на търговията и вноса от Китай, Япония, Южна Корея, САЩ и Югоизточна Азия. Най-силно развитият отрасъл е риболовът. Наред с това е развито и машиностроенето. В града днес се сглобяват и японски автомобили.
Ледоразбивачът Ангара.
Въпреки отдалечеността си Владивосток се радва на посещение от чужди туристи. Засега обаче от чужденците най-голям е броят на туристите от съседните държави: Монголия, Китай, Северна Корея и Япония. Във Владивосток има няколко музея, най-известен сред които е Приморският държавен музей, в който е представена историята и природата на региона. В града функционират и 21 кинотеатъра.
Сред историческите обекти, които трябва да се видят, е китайският квартал „Милионка“, създаден в края на XIX век. В годините на болшевиките е направен опит кварталът да бъде унищожен, но днес той отново съществува, макар и вече доста осъвременен. На 4 ноември 2010 г. Владивосток получава почетното звание „Град на военната слава“.
След Владивосток влакът по Транссибирската железопътна магистрала продължава на юг и достига до столицата на Северна Корея, Пхенян. Ние обаче ще спрем дотук.
В заключение за Транссибирската магистрала ще отбележим, че оттук е минавала влаковата композиция с най-дългия маршрут в света. Това е влак № 53/54, пътуващ по маршрута Харков – Владивосток, изминаващ разстоянието от 9714 км за 7 дни, 6 часа и 10 минути. От 2011 г. обаче влакът е спрян. Най-бързият влак по Транссибирската магистрала изминава разстоянието Москва – Владивосток за 6 дни, 1 час и 59 минути.
Приморският държавен музей във Владивосток.
През 70-те и 80-те години на ХХ век се е предвиждало по Транссибирската магистрала да бъде пуснат и скоростен директен влак Москва – Ханой, който е щял да има най-дългия маршрут в света – 11 967 км. Но той изминава само няколко курса и е спрян от икономически съображения.
Иван Първанов
