Н а 1500 км източно от африканския бряг, в Индийския океан, се намират Сейшелските острови.
Включват 155 острова, които са напълно самостоятелна държавна формация с форма на управление унитарна президентска република, като законодателната власт е в ръцете на Народното събрание.
Вашко да Гама
Европа открива Сейшелите в началото на XVI век. Това се случва през 1502 г., когато край бреговете на островите минава експедицията на португалския мореплавател Вашко да Гама. Нелишен от чувство за значимост на личността си, адмирал да Гама кръщава част от островите на себе си, Адмиралските острови. Не е известно дали по време на това минаване край островите Вашко да Гама слиза на някой от тях. И ако го е направил, той не е оставил писмени сведения за това. Затова първото споменаване на Сейшелските острови е регистрирано 100 години по-късно. Това се случва през 1609 г., когато на островите слизат моряците от британския параход „Асенсион“.
Европа открива Сейшелите, но дълго време не бърза да ги колонизира. Това се случва чак през 1742 г., когато на тях акостират френски кораби. Четиринадесет години по-късно те са официално присъединени към задморските територии на Френската империя. Заради своето стратегическо морско положение Сейшелите се превръщат в една от важните точки за спирка на търговските кораби, пътуващи от Азия към Европа. В същото време обаче на някои от островите се установяват и основават своите колонии и морските пирати, които оттук извършват своите нападения над същите тези търговски кораби.
Конфликт
Между 1794 и 1811 г. в избухва конфликт между Франция и Британия за Сейшелските острови. Тогавашният френският администратор на островите Жан Батист Куйо де Кинсе обаче отказва да воюва с дебаркиралите край бреговете британски войски и успява да се спазари с техните командири. Неговото предложение, което е прието от британците, е колонията да обяви капитулация и да мине под британско ръководство, но в същото време жителите й да запазят неутралитет. През 1811 г. Британската империя официално поема контрол върху островите. В 1903 г. от групата е отделен остров Мавриций. През 1976 г. Сейшелските острови придобиват своята независимост като република, част от състава на Британската общност. Три години по-късно е приета и първата конституция на страната, която, колкото и да е странно, обявява страната за социалистическа и еднопартийна. Това положение продължава до началото на 90-те години на ХХ век, когато е приета новата конституция, която е в сила и до днес.
Както вече стана ясно, Сейшелите включват в себе си 155 острова, разделени на групи, по-големите от които са: Гранитни острови, Северни и Южни коралови острови, Амиранти, Фаркуар, Алдабра. Повечето от островите имат френски имена и само единици от тях са британски. Преобладаващата част от островите имат коралов и пясъчен наносен произход и са доста слабо заселени.
Независимост
Прогресът на Сейшелите започва от средата на 70-те години на ХХ век, когато те добиват и своята независимост. Още оттогава първите правителства на новата държава се насочват наред с останалите традиционни икономически поминъци и индустрии и към развитието на туризма. И усилията им доста бързо се увеличават с успех. През последните години над 130 хиляди туристи годишно посещават Сейшелите. Числото действително не е толкова голямо, но не бива да се забравя, че тук липсват предпоставки за културно-исторически туризъм и се разчита основно на природните забележителности, флората и фауната, както още и на курортния и плажен туризъм по бреговете на Индийския океан. Резултатите от тази политика за развитие на туризма се изразяват в това, че през последните години в този отрасъл е ангажирано около 30% от населението на островите, а постъпленията от него дават малко над 70% от ежегодните постъпления в твърда валута в държавната хазна.
Тук е моментът да се отбележи, че климатът на островите е субекваториален морски и това трябва да се има предвид от хората, които желаят да ги посетят, но имат сърдечни проблеми. Климатът е влажен, валежите са почти ежедневни и обилни и това създава един доста тежък за дишане въздух, който може да доведе до затруднения, като дори може да се стигне до медицинска намеса. Затова за възрастни хора и такива с някои сърдечни проблеми това едва ли ще е най-подходящата туристическа дестинация.
Туризъм
Сейшелските острови са дестинация, подходяща за туристите, които, изморени от обиколки из старинни градове и старинни крепости, искат да се насладят предимно на една лека и неангажираща екскурзия, където няма да им се налага да запомнят имена, години и дати. В подкрепа на избора за Сейшелите като туристическа дестинация е и това, че през последните години в страната са изградени хотели на едни от най-реномираните световни хотелски вериги. Правителството открито поощрява изграждането на нови хотели, като в някои от случаите участва и със свои средства. През последните няколко години в сферата на туризма на Сейшелите са инвестирани над 2 милиарда долара от чужди инвеститори.
В началото на 90-те години на ХХ век туризмът на Сейшелите е поставен под доста сериозна заплаха. Поради въздействието на различни фактори като войната в Персийския залив и терористичните атентати срещу обекти в САЩ настъпва доста сериозен отлив на туристи и на Сейшелите. В добавка на това е и обезценяването на националната й валута, сейшелската рупия. И отгоре на всичко правителството съвсем необосновано решава да насочи държавната намеса и подкрепа на други отрасли, като загърбва туризма. Това едва не довежда до ликвидирането изобщо на туризма на Сейшелите. За щастие това все пак не се случва, но довежда до сериозно разстройство на икономиката на страната за дълъг период от време. Като контрапункт на туризма правителството залага на развитието на фермерството, риболова и леката промишленост. За щастие, сега нещата вече значително се подобряват и показателно за това е, че днес по размера на брутен национален продукт Сейшелските острови са на второ място в Африка. В същото време обаче, оказва се, макар и доста парадоксално, че страната е и на първо място в света по задлъжнялост на глава от населението.
Виктория
Туристическото посещение на Сейшелските острови започва, разбира се, от столицата им Виктория, която е най-големият град и носи името на бившата британска кралица Виктория.
Намира се в североизточната част на остров Мае, който е и главният остров на архипелага.
Той е и първото седалище на британските колониални власти, както се вижда и от името.
Населението е около 25 хиляди човека, което представлява една трета от цялото население на всичките 155 острова. Столицата не може да се сравнява с мегаградове като Париж, Лондон и Рим по старини и археологически находки. Но и тук туристите има какво да видят. Една от най-старинните и посещаваните сгради е на часовниковата кула, която е точен умален модел на сградата на Малкия Биг Бен в Лондон. Често посещавани са още са Националният исторически музей, Природоисторическият музей, Ботаническата градина. А за любителите на зеленчуците, плодовете и подправките е пазарът, който носи твърде дългото и скучно име „Сър Пърси Селвин Селвин-Кларк“. Често посещавани още са и центровете на икономическата индустрия като риболовния център и цеховете за консервиране на риба тон.
Махе
Най-големият остров на Сейшелския архипелаг е Махе. Той е дълъг 26 и е широк 4 км. Има гранитен произход и е предимно с планински и полупланински релеф. Заради това и климатът тук не е толкова влажен и е доста по-лек и по-поносим за европейците. Тук се намира и най-високият планински връх на целия архипелаг – Морне Сейшелос, с височина от „цели“ 905 метра. На острова Махе се намират и единствените летище и пристанище в държавата, както и Морският национален парк „Сейнт Ан“. Основните продукти, които се изнасят от Сейшелите, са канела, ванилия, масло от копра и растението пачули, известно още и като мъртва коприва, която днес се е превърнала в истински хит в съвременната модерна парфюмерия. На остров Махе се намира и по-голямата част от обработваемата земя, както и още една забележителност, за която обаче никой няма да информира туристите официално. Защото това е станция за сателитно проследяване на американските военновъздушни сили, която е построена още през 60-те години на миналия век.
Пралин
На 37 км североизточно от главния остров Махе се намира вторият по големина остров – Пралин, с население 8 хиляди човека, до който се стига с лодка или със самолет. Островът е предпочитан заради кристалночистата вода и плажовете си, само на метри от които се намират гъсти девствени джунгли с лиани, водопади и животни в естествената си среда на обитаване. В сравнение с Махе Пралин се състои повече от доста ниски хълмове и плата. Неговата най-висока точка е Фонд Азор, чиято надморска височина е едва 367 м. Допълнителният бонус на този остров е, че тук не вали толкова често и почти ежедневно както на Махе, което го прави доста по-предпочитан и от туристите, и от плажуващите.
Следващата туристическа дестинация на Сейшелите е четвъртият по големина остров Ла Диг. Той е малък, едва десетина квадратни километра, и на него живеят малко над 3000 човека. Островът е кръстен на името на кораба, с който през 1768 г. френският морски офицер Марк Жозеф Марион Френ акостира за пръв път на Сейшелите. Три години по-късно островът е обявен за част от задморските територии на Франция. А по-късно е завладян от Великобритания.
Островът е заобиколен отвсякъде от коралов риф, което го прави предпочитан за плуване и гмуркане с шнорхел. А в източната му половина се намира 333-метровият връх Нид д'Ейгъл, което се превежда на български като Орлово гнездо. Плажовете и тук са уникални. Трябва да се знае обаче, че в източната част на острова водните течения са доста сили и затова там има поставени предупредителни и забранителни знаци, с които всеки трябва да се съобразява. Пътуването на острова се извършва с автобуси, таксита и велосипеди. А за особен шик се смята пътуването с волска каруца, но е доста скъпо и е само по определени маршрути. И още нещо, което трябва да се знае. Любителите на лукса и разкоша няма да са доволни. Тук няма скъпи хотели, а нощувките са в малки непретенциозни хотелчета, къщи за гости и вили. За сметка на това обаче островът предлага всички останали удобства на съвременната цивилизация: банкови клонове, магазини, ресторанти, заведения за хранене и забавления, които се намират в най-големия град на острова – Реюниън. Тук има и бюро за туристическа информация, което при това работи всеки ден и е в услуга на туристите от целия свят, идващи тук.
Илюминатор
Една от атракциите, предлагани при посещение на Сейшелските крайбрежия, е разходка по морското дъно с подводница. През илюминаторите й туристите ще могат да се насладят на богатото разнообразие на морска флора и фауна. Ще могат да видят отблизо как се хранят тропическите риби, плуващи без да се страхуват край подводницата. Красиви и богати са флората и фауната и на сушата. Само тук туристите ще могат да видят на живо пред себе си гигантските костенурки, които живеят само тук на свобода. В миналото те са били подложени на масово избиване заради красивите си коруби и заради твърдението, че кръвта им води до подмладяване на човека и лекува 101 заболявания. Днес тези същества вече са обявени за защитен вид и „отстрелването“ им може да става само с фотоапарат или видеокамера. Наред с костенурките на някои от островите още стоят запазени и гробовете на живелите там преди няколко столетия пирати, страшилища за търговските кораби.
Друга от атракциите на някои от Сейшелските острови е двойният морски кокосов орех Вале де Мей, чието семе Коко де Мей е официално признато за най-голямата палмова ядка в света. На тази ядка се носи славата на мощен афродизиак. Трябва обаче да е знае, че след като палмата навърши 8 години, ядката й става силно отровна. А сред характерните за тази част на Индийския океан животни наред с костенурките са и черният папагал, хамелеонът тигър и умалената жаба.
Наред с природните забележителности туристите ще могат да се запознаят отблизо и с част от поминъка на местните жители. Те ще разгледат традиционна мелница за извличане на необработено кокосово масло след ръчното лющене на кокосовия орех. А на изпроводяк ще се насладят на тържествен обяд с ястия от традиционната креолска кухня, но овкусени с много билки и подправки.
Иван Първанов
