Предсказанията на Нострадамус имат едно много характерно свойство – не искат да се сбъдват, въпреки че изглеждат толкова истински и аха да станат всеки един момент, обаче не и не.
Такава упоритост да не се сбъднат изглежда доста смущаваща, но почитателите на теориите за глобалните катастрофи остават истински оптимисти за близкото или по-далечно бъдеще. И се получава нещо като в онзи легендарен виц, където песимистът вика, че не може да бъде по-зле, но бодро преминава оптимистът и възкликва, че може.
Така е и с повечето други пророци и техните предсказания, но основната причина не е в Нострадамус или там някой друг, а в тълкувателите на думите на французина. На практика Нострадамус никъде не сочи конкретни дати и подробности за своите видения, има само загатвания, но няма нищо с точност, което може да се тълкува по различен начин. И настава едно масово тълкуване, а след това се твърди, че Нострадамус сгрешил. Всъщност той изобщо не е сбъркал, просто е предсказал едни апокалиптични неща, ама не е казал кошмарите му за кое време на хилядолетия се отнасят. Но ако случайно нещо от тях вземе и стане, то могат да се тълкуват по всякакъв начин.
942
Общо Нострадамус е написал 942 поетични строфи от по четири реда, които би следвало да предсказват бъдещи събития. Повече от четири века по-късно читатели, тв зрители и всякакъв друг народ направо с удоволствие вмъкват съвременни тревоги и страхове в тези стихове, като ги приспособяват към ситуацията. Но зад всяко „попадение в десетката“ има дълга поредица от твърдения, които просто не са се случили или са се основавали на толкова разтегливи тълкувания, че се сриват при действителен допир с фактите.
И все пак има някакъв урок в тези провали. Истинската история е специфична и разчита на дати, места, хора и причини. А пророчествата процъфтяват най-вече заради неяснотата. Най-прочутото творение на Нострадамус (всъщност Мишел дьо Нострадам на френски) е „Предсказания“ (Les Propheties) и неговото първо издание излиза през 1555 г. Оттогава до наши дни народите по света и предимно в Европа очакват все да настъпи апокалипсисът, но дори във времена, когато това е било факт, като световните войни, човечеството все е намирало начин да отложи този съдбовен миг на пълното си унищожение.
1999
И по този начин светът се подготвя за поредния си край в очакване да дойде апокалипсисът през юли 1999 г., като дори се твърди, че застрашително към Земята лети астероид, който така и няма да видим преди да ни удари, а тогава ще е твърде късно.
Във втората половина на 1990-те години голяма част от човечеството започва да се замисля за края на дните. И постепенно се избуяват все повече тълкуватели на Нострадамус, според които този край ще бъде през юли 1999 г., макар други да твърдят как ще настъпи с идването на 2000 г. В Щатите, Канада, Австралия това се превръща в доста добре печелещ бизнес. Развива се истинска индустрия за направата на убежища, които могат да издържат или ядрената катастрофа, или удар от астероид. Поне така се твърди – само няколко години по-късно някои от тези убежища направо се разпадат, но това е друг въпрос. Продават се в огромни количества храна и всякакви други неща, които биха били полезни за оцеляване. И накрая настъпва фаталният юли 1999. Месецът идва и си отива, Армагедонът така и не се появява – нито като в едноименния филм с Брус Уилис и Бен Афлек, нито по друг начин.
Но очакващите Деня на Страшния съд хич и не се отчайват и вайкат, че купонът няма да свърши, ами се взимат в ръце и пренасочват усилията си само за след няколко месеца. Тогава на преден план изниква „Проблем 2000“, който вещае мащабен апокалипсис в компютрите и въобще във всякаква техника, а си има и един много опасен компютърен вирус. „С наближаването на 2000 година теорията се сля с опасенията, че вирусът Y2K ще разбие самолети, ще унищожи електропреносните мрежи и ще погълне банкови сметки. Нострадамус никога не е писал конкретно за компютрите, като тези връзки са били направени векове след създаването на неговите четиристишия. Точно както през юли 1999 г., когато настъпи полунощ, астероид не удари Земята и светлините останаха включени, настъпването на 2000 година беше изненадващо безпроблемно“ - твърди History channel.
И така отново ни се размина Армагедон, а тълкуванията за изсипване на ада върху Земята в седмия месец в годината с деветките бяха отложени за по-следващ период. Още повече че 2999 г. звучи много по-кошмарно и в нумерологията, но пък има едно голямо неудобство – доста далече е от нас, а кошмарът се очаква да е по-близо.
Война
Нострадамус е написал предсказание: „Марс и скиптърът ще бъдат в съвпад, бедствена война под знака на Рака. Малко след това ще бъде помазан нов цар, който ще донесе мир на Земята за много дълго време.“ Така се стига до извода, че Третата световна война ще бъде през 2002 г., като изчисленията са си астрономични, а тълкуванията по въпроса – астрологични (и то от хора, които нямат добро име в тези среди). Но все повече астролози започват да твърдят, че съвпадът на „Марс и скиптъра“ се отнася до подравняване между планетите Юпитер (скиптърът) и Марс (войната), което се е състояло на 21 юни 2002 г. Разбира се, на този ден не се е разиграва никаква „катастрофална война от планетарен мащаб“, а дори в този момент всички велики и по-малко велики световни сили са направо в прекрасни, дори в приятелски отношения. Затова пък тълкувателите на Нострадамус започват да казват, че явно скиптърът в този случай не е бил символът на царя на боговете Юпитер (или Зевс в древната гръцка митология). И започва едно масово гадаене какво точно и кога.
Цялото тълкуване на виденията на Нострадамус прилича много на един виц за внучето, което пита баба си с какво всъщност са си играли, когато не е имало компютри и смартфони, защото то по друг начин не може и няма как да разбере.
Но след като не произлиза Третата световна война през 2002-ра, тълкувателите на Нострадамус започват да търсят мистериозния „трети Антихрист“. Той всъщност е търсен и във вековете преди това, но сега се засилва неговото издирване. Смята се, че Нострадамус е предсказал трима Антихристи. За първите двама се твърди, че са Наполеон и Хитлер, което също е доста спорно, но поне тях ги приемат за такива. И се казва как третият тепърва щял да се появи и то съвсем в началото на новото хилядолетие. През десетилетията тълкуватели са номинирали кандидати от всеки континент, най-често това са: Саддам Хюсеин, Осама бин Ладен, различни западни лидери, после Путин и т.н. Разбира се, руснаците имат друг списък по темата.
Самият текст за тримата Антихристи е доста неясен. При това в него има едно име - „Мабус“, което доста обърква всички изследователи, но пък дава възможност за развихряне на фантазиите. Нещата около него са толкова неясни, че дори някои изследователи го смятат за правописна или печатарска грешка. Мабус е предполагаемият предшественик на третия Антихрист или самият Антихрист. Намира се в четиристишие 2:62 на въпросните „Пророчества“.
Тракия
Един от най-шумните и обсъждани въпроси от пророчествата на Нострадамус е при споменаването на стиха за „Хистер“. Феновете веднага казват, че това всъщност е назоваването на Хитлер и то векове по-рано. Само че „Хистер“ си е чист географски термин. В древността така е наричано долното течение на Дунав и земите около него, среща се и като „Истер“. Гърците така обозначават тракийските земи около Дунав. Истрос (Хистрос) в „Теогония“ на Хезиод е син на Океан и Тетида. Той е персонализирането на реката със същото име и е изобразяван често на монети от града пак със същото име при вливането на Дунав. Град Истрос е колония, основана от пътешественици от Милет през VII век пр.н.е. върху по-старо тракийско селище. Тя е най-старата гръцка колония на Черно море.
Така че стихът на Нострадамус днес се приема предимно като отпратка към географско място, а не като видения за диктатор в бъдещето.
2012
20.12.2012 е датата, в която свърши календарът на маите (а след това и на ацтеките) и се очакваше тотално изтребление, поне на цялата планета. То обаче по някаква причина така и не се случи. Колкото и да е странно обаче, Нострадамус също е бил въвлечен в това начинание, обикновено чрез телевизионни специализирани предавания, които смесват четиристишията му с астрономията на маите. Той не споменава 2012 г. - нито конкретно, нито абстрактно. Естествено, че не споменава и календара на маите, за който изобщо сигурно не е и подозирал, че съществува такъв. Но хората обичат да правят асоциации и всякакви връзки, които не са непременно налице на пръв поглед. Така се получава, че както и при проблема с компютърния срив и вируса Y2K, вярата е свършила по-голямата част от тежката работа и за този случай. В края на краищата народът трябва все в нещо да вярва – едни в светлото бъдеще, другите в близката катастрофа, но в повечето случаи и двете все не идват, както един Годо, когото очакват в едноименната пиеса на Бекет. Въпросът е в очакването – я на по-добри дни, я на края им.
Георги П. Димитров
