Ч овешките ръце и крака крият информация за цялото тяло на човека, за болестите и здравето, дори за Сътворението на света. Това проповядва източният алтернативен метод на лечение, наречен Су Джок. Доскоро той се разпространяваше само като апокриф, като тази есен негови последователи и фенове честваха 20 години от стъпването му в България. Основна заслуга за това има Лора Мальова, сертифициран преподавател по Су Джок. През призмата на своята лична история тя разказва за тайните на метода и за срещите си с легендарния му създател - корейския проф. Пак Чже Ву.
- Г-жо Мальова, тази есен Су Джок чества 20 години в България. Водите ли статистика колко българи са посветени в този алтернативен метод за самопомощ и лечение?
- Имам една картотека с хора, които са минали обучение. Не съм ги броила, но сигурно са около 1000 вече. Аз самата имах здравословен проблем преди години, който успях да реша със силата на метода. Тогава си поставих за задача да разпространя това познание у нас. И най-добрият начин бе да преведа книгите на откривателя на Су Джок – корейския професор Пак Чже Ву. През 2000 година се срещнах с него. Тогава той правеше семинарите си в Москва, които продължаваха по един месец. Едно ходене на българин с тази цел си беше скъпо начинание. На тези семинари присъстваха към 600-700 човека, от които 90% бяха лекари. На място той бе създал цяла академия, а около него се бе оформил един по-приближен кръг от хора (предимно дами), които го пазеха много ревниво. Обикновен човек нямаше достъп. За мое щастие директор на академията тогава бе Виктор Соколов. Срещнах се с него и се оказа, че и той като мен е строителен инженер по професия. По тази линия си паснахме, станахме приятели. Именно той ми уреди среща с професора, който 5 години по-късно дойде в България.
- Значи така това познание от Изтока стъпва у нас. Интересно е, че то се базира на традиционната китайска медицина, но и развива собствена система и философия. Една от тях е, че работи с тайнствените сили на Сътворението, предмет на изучаване на квантовата физика. Бихте ли разказали повече за тях?
- Ние работим с общо 4 сили (енергии). Първата се нарича Нейто, която е извън нашия свят. Тя съдържа в себе си всичко и нищо. При Големия взрив от нея като лъч е протекла втората сила на съзиданието - Хетеро. Обаче тя е вървяла много бързо и както е създавала, така след себе си е рушала направеното. Ако не е било спряно всичко, планетата, създанията, хората в следващия момент са щели да бъдат разрушени. За това Създателят е пуснал Хомо силата. Нейната задача е била да хване Хетеро и да се помъчи да го върне в Нулевия свят. Но малко преди да стигнат до границата на Сътворението, Хетеро е набрала сила и е хукнала отново напред. Оттогава тези две сили са в непрекъсната борба. От тяхното взаимодействие се поражда четвърта сила Нейтро, която съдържа компоненти от всичките останали. Реално днес тя управлява всичко в нашия свят, като хората я свързваме с хармонията, здравето и въобще с благоденствието.
- Какво означава самото название на метода?
- Су означава ръка, а Джок стъпало на корейски език. Методът се базира на системите и зоните на съответствие/подобие. Според тях върху нашите крайници имаме проекция на цялото ни тяло. И ако въздействаме там в определена болезнена точка (която трябва да се открие преди това), тръгва процес на изцеление. Силите, за които говорихме преди малко, също ги имаме върху всеки наш пръст. Иначе палецът е нашата глава, два от пръстите съответстват на краката, а другите два – на ръцете. Тялото ни се проектира и на всеки отделен пръст: главата е дисталната фаланга, средната съответства на гръдния кош, проксималната е коремната кухина. И в зависимост от това какво искаме да лекуваме въздействаме в определена точка, която отваря врати към всяка система по отделно, а тя пък към съответните органи. В целия този микро- и макрокосмос трябва да знаем накъде пътуваме, дали проблемът е новопоявил се с остър характер (Хетеро) или е нещо хронично (Хомо).
- Тези подобия само на крайниците ли ги имаме?
- С тях работят и други алтернативни методи за диагностика и лечение. Имаме ги не само на нашите крайници, но и в окото – чували сте за ирисовата диагностика. Има ги и на нашето ухо, с което се занимава аурикулотерапията. Китайските лечители по състоянието на кожата на лицето или на езика са разбирали къде е проблемът на човека. Професорът е открил, че колкото законът за подобието е по-ясно изразен, толкова диагностиката е по-точна, а лечението по-ефективно.
- Вие как опряхте до този неконвенционален метод?
- През 1999 г. се разболях неочаквано за мен. Аз по принцип винаги съм била много дейна и активна, много голям работохолик. Работила съм през годините в Министерския съвет, в Народното събрание, във финансовото министерство и винаги на позиция началник капитално строителство. Сутрин първа, вечер последна, всичко да мине през ръцете и ума ми. Но дали аварията в АЕЦ „Чернобил“ повлия, в един момент направих тиреоидит на Хашимото. Първо започна с болка отвън на гърлото. Отидох на лекар, който ме прати на ендокринолог. Той ме прегледа и каза: „А, трябва да си вземете болничен“. Аз никак не усещах да съм болна, отказах и продължих да си работя по стария ритъм. Явно обаче и натоварването допринесе допълнително, защото в един момент, въпреки че ми беше назначена терапия, състоянието ми рязко се влоши. Очите ми изпъкнаха, започнах да се задъхвам - кача три стъпала и спирам да почина. Хормоните ми една седмица хвърчаха нагоре, следващата надолу. Всяка седмица ходих на изследвания, за да ми сменят лечението. Започнах да приемам бетаблокери за сърцето. Изпотявах се непрестанно, на ден се преобличах по няколко пъти. А някой, като ми кажеше нещо, дали съм го възприемала като обида, но рухвах цялата в сълзи.
- Да, така действа хормоналният дисбаланс...
- Да, но когато стана това с очите(екзофталм), започнах да не мога да гледам на слънчева светлина. Ходех с възможно най-тъмните очила. Всичко това продължи една година: мъка и ходене по докторите. А за съжаление болшинството от тях гледат все в ръцете. Няма да забравя веднъж, прегледаха ме, но забравих да платя. А аз съм редовен пациент, всяка седмица ходех там и вече слизам по стълбите в Александрова болница, беше на четвъртия етаж, чувам как докторът тича след мен и вика: „Не платихте, не платихте“. За жалост на пациента се гледа като на касичка, рядко ще чуете от някого добра дума и подкрепа. В онзи момент точно от това отчаяно имах нужда. Нощем спях с отворени очи. Казаха ми, че това нещо се успокоявало с кортизонов препарат под формата на инжекция в окото. По този начин дневната доза била десетократна на това да приемеш едно хапченце. Отказах тази терапия. Мъжът ми предложи да продадем апартамента, за да отида на лечение в чужбина. Оказа се, че в Париж е най-добре развита ендокринологията. Имам една приятелка, женена за французин, която ми записа час за преглед при професорка в университетската им болница. Прие ме, прегледа ме. Разгледа документите, които носех с цялата история за заболяването, и заключи: „Еми, правилно са ви лекували в България“. Да, обаче аз все чаках да се излекувам, да се подобря, а вместо това се влошавах. Ръцете ми бяха станали сини, всяка седмица давах кръв от вените за изследване. Тази жена ме насочи към една офталмологична френска болница към фондация „Ротшилд“.
- Бързо ли ви приеха?
- Там се чака с месеци, но тъй като ме изпратиха по спешност, слава Богу, ме приеха. Аз между другото съм работила в Правителствена болница - 1993-1994 г., и все си мислех, че от строителна гледна точка тя е върхът на сладоледа. Тогава не бях видяла тази във Франция, която разглеждах с голям интерес, въпреки че бях в ролята на пациент.
У нас ми бяха направили скенер на очите, от който уж всичко беше ОК. Там ми направиха нови изследвания вече в различни равнини. Шест големи листа накрая излязоха, сложи ги докторката на стената и започна да обяснява. Моята приятелка, която ме придружаваше, превеждаше. Лекарката каза, че имам атрофирали очни мускули и очни нерви, които няма как да се възстановят. „Това, което можем да направим за вас, са няколко операции - предложи тя. - Първата - махаме жлезата, след което чупим костите на глава, после вкарваме очите навътре. След това предстоят още 3-4 т.нар. козметологични операции“. Аз, като чух всичко това, се отчаях. Това се случва февруари 2000 г. През март у нас дойде някой от московската Су Джок академия да чете курс в България. Методът твърди, че не лекува последствията, а първопричината за болестта. Всичко това ми разказа една приятелка ендокринолог, тя в момента е вече професор. Доста се чудих и реших да опитам.
- Как мина сеансът?
- Лечителят направи опит да ме лекува с иглички. Тук ще отворя една скоба, за да обясня, че най-главното при метода е откриването на болезнената точка, която отговаря за проблемната система или орган. Целебното въздействие върху точката после се прави с много неща - семенце, масаж, игличка, прогряване с мокса, цвят или светъл прибор. Всъщност правилно намерената точка е 90% от лечението. Всичко останало, което се прави, е само 10 процента. Аз за това на всеки курс им давам следния пример: вие искате да ми дойдете на гости и стоите долу на вратата. Натискате друг звънец и чакате да ви отворя, но аз не го правя, защото не ви чувам. Същото е и със Су Джок. Когато в тялото се зароди някакъв процес, било на орган или система, тогава се получава нещо като късо съединение. В случая ръцете и краката ни са като пулт за управление на нашето здраве. Защото там се проектират всички наши органи и системи. И ако намерим къде е късното съединение, можем да изпратим обратен импулс, чиято вълна да угаси проблема.
- А какво се случи около вашия здравословен проблем, кой всъщност се нае да ви помага?
- Анатолий Ткачук се казва, украинец. Два месеца ми провежда лечение и после си замина. Обясни ми да не спирам лекарствата, които вземам, за да не се получи срив. Самите лекарите ме предупреждаваха, че ако ги спра, изходът ще бъде летален. Аз тази дума тогава за първи път я чух. Скоро отидох на контролен преглед в Париж. Няма да ви разказвам за системата там, при която всички изследвания ви се вадят на масата, може преди 10 г. да сте били на преглед. А те между другото не ми проведоха никакво лечение, изписаха ми само изкуствена сълза, с която да си овлажнявам роговицата през половин час и нощно мехлемче пак с тази цел. Та закачиха старите и новите снимки една до друга и ахнаха: „Ама вие нямате атрофирали очни мускули и нерви. Някак си са се възстановили“.
Процесът на изцеление не настъпва хоп и веднага, а е постепенно, изисква по-дълго време, докато организмът възстанови изначалните си функции. Аз, когато отидох на този преглед, вече бях свалила тъмните очила, защото повече не ми трябваха. Беше започнал необясним процес на оздравяване. Чудото при мен се бе случило! И следващия февруари заминах за Москва, за да разбера какво точно представлява Су Джок! Така започна моята любов към този фантастичен метод, която не ме е напуснала и до днес!
Следва продължение...
Идната събота (28 ноември) четете:
-Панацея ли е източният метод
-Кои стихии кои органи и възраст дирижират
-Каква е алтернативата при Ковид-19
-Как да се лекуваме и подмладяваме вкъщи
Любомир Старидолски
