Р ека Ганг не е сред най-дългите и най-пълноводните реки в света. Със своите 2700 км дължина от извора до устието тя се нарежда чак на 19-о място в Азия и на 37-о в света.
Това обаче е една от свещени реки на една от най-разпространените религии в света, индуистката. Тя е и един от националните символи на втората по население в света държава Индия. В същото време обаче Ганг е и една от петте най-силно замърсени реки. Мръсните й води застрашават над 140 вида риби, 90 вида земноводни, сред които е и заплашеният от изчезване индийски делфин. Освен животните мръсната река е крайно опасна и за хората, живеещи по крайбрежието й, тъй като в една и съща вода местните жители изхвърлят труповете на мъртъвците и се къпят, мият или дори пият вода.
Мемориалът Виктория в Калкута
През 80-те години на ХХ век правителството на Индия обявява мащабна програма за намаляване замърсеността на Ганг. Тази програма обаче претърпява пълен провал, като причините за това са различни – от некомпетентността и незаинтересоваността на държавните чиновници до традициите, обредите и ритуали, които са толкова дълбоко вкоренени в бита и съзнанието на индийците, че е невъзможно да бъдат унищожени дори в името на опазване на живота и здравето им.
Религия
Всъщност любопитното е, че в ранната ведическа цивилизация река Ганг няма никакво място в местните религии. Основните реки, посочени в съчиненията от онова време, са Инд и Сарасвати. Трудно е да се каже кога местните жители започват да обръщат внимание на Ганг и я включват в своите вярвания и ритуали. Смята се, че това може да е станало около IV-III век пр.Хр. когато край бреговете на Ганг се е намирала империята на Маурите. По-късно отново по крайбрежието на Ганг се създават и други държавни формации като империята Хашна, а след това и империята на Великите моголи.
Вечерни религиозни ритуали в Хар Ки Паури
Една разходка от изворите до мястото на вливане на свещената река в Индийския океан всъщност е изключително вълнуваща и запомняща се екскурзия из североизточната част от територията на полуостров Индустан. Реките, които поставят началото й, извират от западната част на Хималаите, намираща се в индийския щат Утаракханд. Оттам вече обединената река тече на няколко ръкава на изток и юг през Индо-Гангската равнина и достига до Бенгалския залив, където се влива в океана чрез една от най-големите в света речни делти заедно с река Брахмапутра. Двата най-големи ръкава на Ганг са река Хугли, която минава близо до Калкута, и река Падма, която навлиза и в съседен Бангладеш. Равнинната част от водосборния басейн на река Ганг е една от най-гъсто населените области в света. Там живеят над 400 милиона души при средна гъстота на населението от 390 души на 1 кв. км.
Река Ганг се дели условно на три части: горно, средно и долно течение, които ще следваме и по време на нашето своеобразно мислено пътуване по нея. Горното течение е дълго около 800 км. То започва от изворите в Хималаите и достига до град Канпур и Индо-Гангската равнина. Главният извор на Ганг е известен с името Бхагиратхи, малка река, извираща от ледника Ганготри, разположен на 7756 м надморска височина. Тук се намира и селище, носещо същото име, което е свещено място в индуистката религия. Според вярванията тук живее великата богиня – пазителка на река Ганг.
Извор
От мястото на извора малката рекичка се отправя на северозапад, като по пътя си тя бързо нараства и приема водите на различни по пълноводност притоци. Близо до селището Бхайронгхати в нея се влива голямата река Джахнави, която качва почти двойно нивото й. Оттам реката продължава да се спуска рязко надолу от планината и на височина 636 м край селището Девпраяг в нея се влива друга извираща от Хималаите река Алакнанда. От мястото на това сливане на двете реки новата, вече голяма и пълноводна река получава името Ганг. Спускайки се още по-надолу, на 403 м надморска височина новокръстената река Ганг пресича хълмовете Шивалик и достига до свещения град Харидвар. Това е вторият по големина град в щата Утаркханд с население от четвърт милион души.
Статуя на бог Шива в Хар Ки Паури
Според легендите в индуизма този град е един от четирите свещени места, където капки от еликсира на безсмъртието амрита случайно са се разлели от стомната, носена в ноктите на свещената в индуизма птица Гаруда. Една от основните забележителностите на града, свързана с тази легенда, е Хар Ки Паури, или краката на бог Вишну – мястото, откъдето някога е минал богът.
Свещеното място Хар Ки Паури на десния бряг на река Ганг
Това е едно от силно свещените места в индуизма. Тук на всеки 6 и 12 години се провеждат ритуални тържества, а всяка година през април – и известният в цяла Индия Фестивал на реколтата. Всяка вечер на брега на Ганг се провеждат традиционни религиозни обреди, посветени на богинята на реката, известни като Ганга Аарти. На брега жреците държат горящи огнени купи и пеят хвалебствени химни. В храмовете звънят камбани, а събралите се на брега хиляди хора хвърлят във водата украсени с цветя горящи глинени лампи с фитили, напоени в дървено масло.
Грехове
Харидвар е едно от най-тачените места за индуистите и важен поклоннически център. По време на религиозния празник Кхумба Мела милиони хора идват тук, за да се потопят във водите на свещената река и да отмият греховете от себе си, като се пречистят. И още нещо доста любопитно – в Харидвар със закон е забранена продажбата на месо, риба и яйца.
Ганг в района на Харидвар
Горното течение на Ганг завършва в околностите на град Канпур, който с население от 2,7 милиона души е най-гъсто населеният град на щата Утар Прадеш, един от най-големите градове в Индия и един от образователните и индустриалните центрове на страната. Най-развити са кожарската, текстилната, химическата и машиностроителната промишленост. Градът има и свое собствено летище, жп гара и голямо пристанище с плавателни канали.
Средното течение на Ганг е най-дълго, около 1500 км, и минава през територията на две държави – Индия и Бангладеш. Тук реката тече пълноводна и спокойна. Правейки един голям плавен завой на югоизток, тя минава през някои от най-големите градове в региона.
Днешният град Праяградж до 2018 г. е известен с името Аллахабад. За Индия той е от малките градове – с население не много над 1 милион души. Това е мястото, на което според индусите се сливат трите свещени за тяхната религия реки: митичната и невидима Сарасвати и реалните Ганг и Ямуна. Това място ежедневно се посещава от хиляди туристи и поклонници. Градът е включен и в списъка с най-бързо развиващи се градове в света. Основна част от приходите му идват от туризъм, търговия с имоти и финансови услуги. Известен е и с това, че е родното място на двама от най-любимите на индийския народ личности – политиците Джавахарлал Неру и Индира Ганди. Това е един от най-големите културни центрове на Индия, известен с многото си музеи, изложбени зали, галерии, както и с прекрасните си цветни градини. А университетът му е един от най-старите в Индия.
Град Аллахабад
В Аллахабад се намира един от четирите музея на традиционната флора и фауна в страната. Освен това градът е известен и с многото ресторанти, в които туристите могат да хапнат от традиционните местни кулинарни специалитети: чат, корма, бхуни, даал и др. вкусотии. Културно-историческите обекти в града не могат да бъдат разгледани за един ден и не могат да бъдат изброени: от ранносредновековната гробница на Хусру до катедралата „Вси Светии“, издигната по време на британското колониално управление. Тук се намира и един от най-древните индуистки храмове – „Алопи Деви Мандир“.
Друг голям град, край който минава Ганг в средното си течение, е Варанаси, един от най-древните и считан за свещен град. Според легендите тук е живял Буда и е произнесъл първата си проповед. Варанаси е наричан „религиозната столица на Индия“.
И ненапразно, тъй като в него има над 1000 храма и 100 стълби, водещи към свещените води на Ганг, а годишно се посещава от над 1 милион поклонници. Освен това се смята, че ако човек умре във Варанаси, душата му ще се освободи от кръговрата на преражданията.
Долното течение на Ганг е само на разстояние от 300 км. То започва от границата между Индия и Бангладеш, а последните 140 км са плавателни за морски кораби. На половината разстояние Ганг се съединява с реката Дамодар, а малко преди да се влее в Бенгалския залив, навлиза в Бангладеш.
Калкута
На един от ръкавите на Ганг е разположен мегаполисът Колката (преди наричан Калкута). По време на британското колониално управление той е столица на Британска Индия чак до 1911 г., когато столицата е преместена в Делхи заради по-доброто му местоположение. Името на града идва от името на богинята Кали и в нейна чест всяка година през есента се организира голям фестивал. Населението на града е 8 милиона, а на цялата агломерация – над 16 милиона. Сред основните забележителности тук е Индийският музей, основан в 1814 г., който е и най-старият музей в страната.
В него се съхраняват експонати от цялата многовековна история на страната. В Мемориала „Виктория“ се намира градският музей на Калкута. А Националният музей и Националната библиотека в града са най-големите в страната. Друг интересен обект е и Мраморният дворец, който е пример за привнасянето на европейска архитектура в Индия. Сградата наподобява класическо европейско благородническо имение. Такива имения са били често строени от англичаните в техните азиатски и африкански колонии. Всъщност в Калкута се наблюдава уникална смесица от различни стилове – барок, рококо, готик, викториански, ориенталски и съвременен.
Старата близо 500-годишна крепост на брега на Аллахабад
Сред забележителностите в мегаполиса е и домът на философа Рабиндранат Тагор, който е първият носител на Нобелова награда за литература. Най-големият мост в града днес носи името му. В центъра се намира и голям монумент на Майка Тереза, представена с ореол като светица. Албанската католическа монахиня идва тук в 1931 г. и посвещава живота си да помага на бедните и болните в страната.
И нещо интересно, за което сигурно малцина са чували. Освен Холивуд и Боливуд има и Толивуд и той се намира в Калкута. Името му идва от Холивуд и местното произнасяне на името на Калкута – Толигунг. Киното на Толивуд е известно и като „паралелното кино“. Филмите, излезли оттам, разбира се, не могат да се мерят по известност с боливудските и не разчитат на широка аудитория, но се отличават със своя силен критически реализъм и наболели социални проблеми, които поставя на вниманието на зрителите.
И това не е случайно, тъй като Калкута се смята за един от най-бунтарски настроените индийски градове. А това също си има своите причини, тъй като той е и един от градовете с най-ясно изразено социално неравенство. Тук има милиардери, живеещи в огромни имения със слуги и икономи, и хора, които живеят в картонени „къщи“ и се хранят с отпадъци от сметищата. Не е случаен и фактът, че Калкута е единственият град в Индия, в който все още по улиците се срещат рикши, теглени от живи хора, а не от животни или пък с двигател. Основната храна в Калкута са оризът, киселото мляко и рибата.
Онези, които не са фенове на лютото, трябва да знаят, че като всички индийци и жителите на Калкута обичат да заливат обилно всяко ястие с люто къри. Така че да си имат едно наум – особено когато решат да се хранят на улицата, но не знаят езика и не могат да обяснят на местния кулинар, че не биха искали да ги убие с люто. Изобщо за хората с малко по-чувствителни стомаси индийската кухня си е наистина голямо предизвикателство, което може да завърши и в болница. Другият сериозен проблем, за който туристите трябва да имат едно наум, е престъпността. Не е желателно чужденец да се мотае в квартали, отдалечени от туристическите маршрути. А по тъмно излизането на улицата си е направо рисковано и крие опасности за портфейла, здравето и живота на туристите.
Иван Първанов
