О блаците тежат от 1 милиона тона нагоре, сочат изчисленията на учени, които са се занимавали с мерене и смятане на леките неща над главите ни, видя „Телеграф“.
Един облак тежи около 1 милион тона, но има и милион пъти по-големи и тежки. Облакът обикновено има обем от около 1 кубични километра и плътност от около 1,003 кг на 1 кубичен метър. Тази плътност е с около 0,4% по-ниска от тази на заобикалящия го въздух и това позволява на облаците да се реят във въздуха и да търсят място къде и кога могат да пуснат дъжд или просто да направят някоя и друга сянка. Така че, ако се задълбочим в математиката, това означава, че типичният облак тежи около милион тона. Може да изглеждат леки и пухкави, но тези големи бели неща, носещи се над главите ни, са доста тежки.
Копролити
Учените правят всякакви любопитни и понякога дори странни изчисления, в едно от тях са установили, че мълниите 30 пъти са по-склонни да удрят жирафи, отколкото хора. След това идва потресаващото признание: „Вярно е, че между 1996 и 2010 г. има само пет добре документирани случая на фатални удари от мълния върху жирафи. Но тъй като популацията на вида е едва 140 000 през този период, това прави около 0,003 смъртни случая от мълния на хиляда жирафа всяка година. Това е 30 пъти по-висока смъртност от тази при хората“.
Най-голямото открито парче фосилизирани динозавърски екскременти е с дължина над 30 см и обем над два литра. Смята се, че са екскременти на Тиранозавър рекс и помагат на учените да разберат по-добре какво е ял динозавърът, обясняват научни експерти пред BBC. Понякога парчета от динозавърски екскременти, наричани копролити, са се превръщали във фосили, които можем да открием днес. Някои палеонтолози са специализирани в изучаването им, за да разберат каква храна са яли динозаврите и как са се вписвали в по-големите хранителни вериги. Най-известният динозавърски копролит е огромен екземпляр, открит в скали от късната креда в Канада. С дължина над 30 см и обем над два литра, това огромно парче екскременти би могло да бъде произведено само от най-големия хищник в екосистемата: Тиранозавър рекс. Въпреки че сам по себе си Тиранозавър рекс е интересен (или може би отвратителен, в зависимост от вашите предпочитания), този фосил също е важен. Той е пълен с парчета кости, които ни казват, че Тиранозавър рекс е можел да хапе толкова силно, че да смачква костите на плячката си – изключително необичаен начин на хранене без очевиден съвременен еквивалент. В други динозавърски копролити са открити растения вътре, а един дори показва, че динозавърът е допълвал храненето си с гъби и буболечки, които се хранели с гниещи дървета.
Човек
Любопитни изследвания учените провеждат и спрямо човешкото тяло. На пръв поглед доста втрещяващо звучи, че мозъците ни са канибали и при това се самоизяждат. Този процес се нарича фагоцитоза, при който клетките обгръщат и консумират по-малки клетки или молекули, за да ги отстранят от системата. Основно това е клетки, които ядат други клетки или вещества. Нашата имунна система също се основава на това. По този начин белите кръвни клетки хапват патогени и така се отърват от тяхното разрушително влияние върху телата ни. Фагоцитозата се случва в мозъка, във всеки даден момент, казва неврологът Дийн Бърнет. Дълго време се предполагаше, че мозъкът на възрастните по същество е фиксиран и не може да бъде променен по някакъв значителен начин. Съвременните доказателства показват, че е по-гъвкав и по-променлив.
Работата на мозъка създава много боклук. И тези отломки трябва да се отърват, защото в противен случай се натрупват и нарушават правилното функциониране. След края на юношеството мозъкът постепенно започва да изяжда голяма част от ненужния боклук и по този начин става по-добре работещ, гласят резултатите от изследването.
Друго интересно проучване е свързано с човешкото ухо. Според изследванията, ушните миди нямат никакъв смисъл. Въпреки че са богати на нервни окончания и могат да играят роля в социалното свързване, много учени твърдят, че ушните миди нямат истинска биологична цел. Въпреки че ушите нямат критична функция като някои други части на тялото, те имат културно значение в много общества. Те често са украсени с бижута и участват в традиционните практики като ухото разтягане или всякакви видове дупчене, известно още като пиърсинг.
Георги П. Димитров
