С пециалисти препоръчват да има отстояние от 30–40 см между очите и книгата. Това означава, че ученикът трябва да е на две педи разстояние от очите. Нарушаването на тази дистанция може да доведе до късогледство, особено при малките ученици. Според редица международни изследвания оптималното разстояние между очите и текста трябва да бъде между 30 и 40 сантиметра – приблизително колкото от лакътя до китката на детето.
Мускули
.„Четенето на разстояние под 25 см значително натоварва очните мускули. Ако това се повтаря ежедневно, рискът от развитие на късогледство се увеличава“, обяснява д-р Хуанг Лин, автор на изследване в Hong Kong Children Eye Study, публикувано в PubMed (2022 г.). Същото потвърждава и друго проучване, публикувано в BMC Ophthalmology, според което близката работа под 30 см, включително писане и рисуване, е фактор за прогресия на късогледство – особено при деца между 6 и 12 години. Разстоянието 30–40 см е оптималната дистанция, която позволява на очните мускули да работят без прекомерно напрежение. Тя е подходяща и за писане, не само за четене. Детето трябва да седи изправено на стол с облегалка, с крака, стъпили на пода. Книгата или учебникът да са поставени на бюро, а не в скута или леглото.
Най-добре е светлината да идва отляво (при десничари), за да не се хвърля сянка върху страницата. При използване на лампа да няма директни отблясъци.
Известното правило 20-20-20 препоръчва: на всеки 20 минути четене детето да погледне обект на 20 метра разстояние за поне 20 секунди. Това отпуска очните мускули.
Според офталмолози ключът е в наблюдението и изграждането на добри навици още в ранна възраст. Ако детето често доближава лицето си до книгата или се оплаква от главоболие, замъглено виждане или умора, това може да е сигнал за зрителен проблем. В такъв случай е важно да се направи преглед при очен специалист. „Прекаленото използване на екрани и липсата на време за навън също са сериозни фактори за зрителни проблеми при съвременните деца“, отбелязват експерти от Световната здравна организация.
Употреба
Нови изследвания свързват продължителната употреба на смартфони с повишен риск от късогледство при ученици. Смартфоните са неразделна част от ежедневието на децата – за учене, игра и комуникация. Според все повече изследвания продължителното използване на смартфони и други дигитални устройства е свързано с повишен риск от късогледство и зрителна умора при подрастващи. Това важи особено за деца в училищна възраст, които често използват телефоните си отблизо, в лошо осветление и без почивки.
Изследване от 2025 г., публикувано в BMC Pediatrics, проследява 523 деца между 6 и 14 години. Оказва се, че децата, които използват смартфони повече от 3 часа дневно, развиват по-бързо късогледство и имат по-голяма промяна в дължината на очната ябълка – ключов фактор за нарушено зрение.
Мета-анализ от 2020 г., обобщаващ резултати от 14 проучвания с над 27 000 участници, заключава, че прекомерната употреба на смартфони е свързана със симптоми като замъглено зрение, умора в очите, раздразнение и дори прогресиращо късогледство при деца и младежи. Испанско проучване с близо 7500 деца показва, че онези с по-висок риск от късогледство прекарват по-малко време навън и повече време на телефон в сравнение с връстниците си без зрителни проблеми.
Смартфонът разваля съня
Някои изследвания показват, че времето за сън, неговото качество, вниманието, самоконтрола и емоционалната регулация могат да бъдат неблагоприятно повлияни при дълго използване на смартфони или висене пред екраните.
Прекаленото използване на технологии при малки деца е свързано с по-забавен речниково развитие, слабо внимание и по-малко социални контакти.
Проучване с около 600 ученици (11-годишни) разглежда време, прекарано в използване на смартфони, и измерва когнитивни функции. То открива, че деца, които ползват телефоните повече, имат по-голяма разсеяност (attention lapses) и по-голяма грешка в hit reaction time standard error (мярка за непостоянство в реакциите) в сравнение с тези, които ползват по-малко.
Без екрани до 2 годинки
До 2 години не се препоръчва никакво екранно време, освен видеоразговори, съветват експертите.
От 2 до 5 години екранното време трябва да е максимум 1 час на ден, като е добре съдържанието да е образователно и да се споделя с родител. За деца от 6 до 12 години екранното време за развлекателни цели не бива да надвишава 2 часа на ден, като е важно да не измества физическата активност, съня и времето за учене. При тийнейджъри от 13 до 18 години времето пред екран може да е повече, но трябва да се следи съдържанието, да не пречи на съня и да не измества социалните и семейни контакти. Във всички възрасти е важно да няма екрани по време на хранене и непосредствено преди лягане. Добре е да се създадат навици за балансирано използване и зони без екрани у дома.
Милена Димитрова
