от гробницата на Тутанкамон
Те представляват две тънки изумрудени люспи съединени с бронзови пластини. С тях египетските фараони украсявали очите си. Скъпоценният зелен камък бил достъпен за малцина. Обикновените жители на Древния Египет просто закривали горната част на лицето си с изрисувани папироси.
Историята разказва, че Нерон имал нещо като лорнет, който бил с леща от смарагд. През него императорът наблюдавал гладиаторските боеве, които, както е известно, се провеждали на открито, под палещите лъчи на слънцето.
По същото това време в други части на света хората също търсили решение за защита на очите от слънцето.
В Китай жените винаги пазели лицето си от слънцето, за да не получат бръчки и да не повредят очите си. Те използвали специални
шапки козирки, направени от листа на растения
А върху подобието на очила, което ползвали, вместо стъкло имало парченца кварц. Този аксесоар обаче не бил предназначен да пази очите от лъчите, а по-скоро да прикрива емоциите и най-вече сълзите. Носили ги най-често китайските съдии. Именно такъв тип очила попада за първи път в Европа – твърди се, че ги е донесъл известният италиански пътешественик Марко Поло.
В Индия красивите и заможни момичета криели очите си зад
тънки парченца коприна, напоени в специална смола
Този материал изпълнявал ролята на защитна леща.
Не само в топлите южни страни хората имали нужда да предпазят очите си от слънцето. Подобни приспособления имали и ескимосите. По форма те били близки до съвременните очила. Били изработени от черепна кост на животно с прорез за очите.
Дълго време за изработване на слънчевите очила се използвали скъпоценни камъни – не само изумруд, но също така рубин и сапфир. И не се използвали полирани камъни, а цели късове. Разбира се, по поръчка и само за специални клиенти. Едва през XVII- XVIII век стъклото заменя скъпоценните камъни. Европа започва неговото производството и първоначално то влиза в направата на огледала, а по-късно и за очила.
Франция е първата страна, която ги произвежда фабрично и в голямо количество. Първата поръчка е за войниците на Наполеон, които тръгват на поход към Египет и трябва да предпазят очите си от ослепителното слънце. Тези очила, разбира се, имали куп недостатъци – стъклата им били
затъмнени със сажди и покрити с лак
Това значително ограничавало видимостта и доста затруднявало зрението.
В Европа очила с черни стъкла носели само слепците. Подобни картини може да видим още в средновековните италиански фрески от 14 век.
XX век слага началото на съвременната история на очилата. И в основата отново са нуждите на военната промишленост. По време на Първата световна война за авиацията са създадени първите оптични устройства. По това време се „раждат” и авиаторските очила, които бележат поврат в историята, въпреки че първите цветни стъкла били
покрити със слой акварелни бои
Постепенно слънчевите очила стават аксесоар на богатите холивудски звезди. А популяризирането им дължим на Коко Шанел.
През 1930 г. са създадени първите поляризиращи стъкла, а през 50-те години слънчевите очила вече са в масова употреба. Първоначално най-популярни били „зелените” слънчеви очила. Лекарите често ги предписвали на хора, страдащи от глаукома. Действително зеленият оттенък намалява вътреочното налягане и успокоява очите. За защита от слънцето обаче зеленият цвят не е подходящ, защото пропуска най-ярките лъчи от слънчевия спектър. Така зелените стъкла отстъпват място на сините - те задържат най-ярките нюанси - оранжевия и жълтия спектър на светлината. Днес по-популярни са така наречените „опушени”, които играят същата предпазна роля.
Монитор
