В деня на празника на светите братя Кирил и Методий винаги възниква въпросът чете ли днешният българин и какво. На пръв поглед данните на националната статистика са песимистични.
Според библиотечния фонд регистрираните читатели са 270 000, което е с 14% по-малко в сравнение с предходната година. Но, от друга страна, посещенията са се увеличили с 15,7% и достигат вече 4 337 000, а библиотечният фонд е 5 638 000 тома. В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 2023 г. има регистрирани 8 491 000 документа, или с 53 000 повече в сравнение с предходната година.
Увеличил се и фондът в 26-те регионални библиотеки в областните центрове. Той е достигнал до 11 957 000 единици, което бележи увеличение с 277 000 в сравнение с 2022 година.
ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ: Близо половината българи не четат книги!
Реалностите
„Телеграф“ се свърза с г-жа Здравка Шейретова, завеждаща филиал „Студентски“ на Столична библиотека: „Не може да се каже, че българинът не чете. Досега в нашия филиал спрямо миналата година имаме нови 650 читатели, 6000 посещения и раздадени нови 16 500 тома.“
Екшън
Що се отнася до читателските вкусове, те са насочени към криминално-съдебната тематика и политическите трилъри. Най-търсените автори са Джон Гришам, Даниел Стийл, Дейвид Балдачи, Лусинда Райли, Майкъл Конъли, Ерик-Еманюел Шмид, покойният вече Клайв Къслър.
Но радостно е, че има засилен интерес и към българските автори като Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Алек Попов, Виктория Бешлийска, Капка Касабова, Красимира Кубарелова. Търсят се също и биографични романи за артисти, певци, исторически личности.
Трябва обаче да се отбележи, че все повече млади родители идват в библиотека с децата си, за да изберат заедно книжки с приказки - както от българските класици, така и от днешната световна литература - Рик Риърдън, Джеф Кини, Дж.К. Роулинг, Катя Антонова, Мая Дългъчева, Тери Пратчет, Борис Априлов, Милен Хальов, Дейвид Уолямс.
Наши автори гостуват във филиал „Студентски“
Библиотеката беше открита на 23 май 2015 г. Амбициите ни още оттогава бяха тя да се разработи и утвърди не само като библиотека, а и като средище за културен и информационен обмен в района. Ние организираме поредица от събития, изложби и информационни витрини.
Стана традиция да изнасяме дейността на библиотеката извън помещението посредством „зелените библиотеки” и четене на приказки в детските градини с цел популяризиране и разкриване на книжовния фонд. За нас и през тази година беше важно да провокираме интересите на родители с деца до 7 години, на учениците, на студентите и преподавателите.
Създадохме зона за гледане на образователни и научно-популярни филми, за слушане на музика, зона за изнасяне на събития, презентации и дискусии. Два пъти месечно гостуват български автори, които представят пред читателската ни публика своите нови издания.
Константин Събчев
