Б азиликата „Сан Клементе“ в Рим е едно от най-важните места, пазещо спомена за светите братя Кирил и Методий и просветителското им дело. Според традицията на 24 май българи от близо и далеч идват да се поклонят в храма, където е била и гробницата на св. Кирил. Самата базилика, превърнала се в център за поклонение в Деня на славянската писменост и култура, е доста интригуваща. А ако човек тръгне да броди из подземията й, рискува да се изгуби. Тя е на три нива, като две от тях са дълбоко под земята. На първото и най-ниското се намира антична сграда от апостолски времена (І век), включваща домашна черква. През II век е имало светилище на почитания езически бога Митра, а олтарният камък още се белее в катакомбите. Средното ниво е християнска базилика от ІV век. По-късно на това място векове наред хората са се стичали и са се молили пред мощите на св. Кирил. Третото ниво днес се състои от трикорабна базилика, изградена през ХІІ век, с ниска камбанария и атриум. Днес игумен на храма е Пол Лoулър, доминикански монах и археолог от Ирландия.
- Абат Пол, какво бихте разказали за тайните на базиликата „Сан Клементе“ и връзката й с България?
- Първото, което трябва да се знае, е, че самата базилика води началото си още от IV век след Христа. Оригиналният храм се намира под сегашния. Там и днес са запазени уникални картини - стенописи и фрески, на които един от изобразените светци е самият свети Кирил. Той пристига тук през 867 година, като мястото и в онези дни е било достатъчно древно. Това, което той е виждал, коридорите, по които е бродил, местата, на които се е молил, са запазени и днес. Всъщност това е едно от най-прекрасните неща на това свято място. То е един от най-древните храмове не само в Рим, а и в света, посветен е на свети Климент, Папа Римски. Той е бил ръкоположен за епископ на Рим през I век от самия апостол Петър.
- За свети Климент се знае, че е бил заточен в Херсон, където загива мъченически около 100 г. При една мисия там по волята на провидението свети Кирил и брат му св. Методий откриват мощите му. Какво се случва след това?
- Те пренасят мощите в Рим, където са положени в тази църква. В онази епоха това е било голямо събитие, защото свети Климент е един от първите хора, които са преписвали Новия завет. Всъщност имаме общо двама отци, които първи са разпространявали така Божието слово – това са Свети. Климент и Свети Игнатий (Богоносец), епископ Антиохийски.
Ta когато Константин-Философ, както тогава са наричали мисионера, дошъл с мощите на Свети Климент, целият Рим излязъл да го посрещне. Той става монах именно във Вечния град и взима името Кирил. Скоро обаче след това се разболява и умира. Брат му Методий, тръгвайки си, е пожелал да вземе тялото му, но римляните са настоявали да не го прави, защото Кирил е заслужавал да бъде погребан в такъв духовен център като Рим. Така и се случва. До нас е достигнало описанието на това погребение, според което в последния му земен път Свети Кирил е бил изпратен с папска литургия. Имайте предвид, че той вече е бил познат сред вярващите като човек с голяма мъдрост, който е измислил глаголицата и който е разпространил християнството сред славянските народи. А за всички онези, които вече са можели да водят литургичен живот на собствения си език, а не на чужд, той вече е бил светец. Заради всичко това му се е полагало наистина велико погребение. Той е бил положен от дясната страна на главния олтар в католикона. През следващите няколко века хората се стичали в храма пред мощите на свети Кирил и са търсели неговото небесно застъпничество пред Бога. Цялата тази почит може да се види и в стенопис от XI век, показващ пренасянето на мощите на Свети Климент от Кирил и Методий в Рим и посрещането им от папа Адриан II. Много фрески, датиращи от този период, свидетелстват за славата на Светите Кирил и Методий в базиликата. Тя може да се види чак до XVIII век. През XX век по-долното ниво на храма е било изоставено, а реликвите, в това число и мощите на Свети Кирил, са били пренесени в нивото на сегашния храм.
Този стенопис в подземията на Възкресението указвал истинския гроб на св. Кирил и на саркофага с мощите му.
- След това обаче са били изгубени, как се е стигнало до този обрат?
- Идвайки, войските на Наполеон през XIX век много реликви са били изнесени и скрити от храма. Именно това е периодът, в който следите на мощите се губят. Един ирландски доминиканец и учен, отец Ленард Бойл, ги открива през 1963 г. в околностите на Рим и ги връща в сегашния параклис, излагайки ги до тези на папата.
- Носят се слухове, че само една малка частичка от мощите на св. Кирил обаче е открита и към днешна дата е под покрива на храма. Това така ли е?
- Да, Ленард наистина открива само малка част от мощите. Сега те се намират в горния олтар заедно с мощите на двама велики раннохристиянски светци – папа Климент и Игнатий Антиохийски. Това е наистина нещо велико.
- На всеки 24 май делегации от поклонници се стичат към подземието на базиликата (стария храм), където се счита, че е бил гробът на Свети Кирил. Това ли е обаче истинското място на гроба?
- Има голяма дискусия по този въпрос, а според мен не е. През 1857 година Джан Батиста де Роси започва археологически разкопки в катакомбите долу (папа Пий IX ги разрешава по повод честванията на 1000-годишнината от мисията на Кирил и Методий сред славяните - б.а.). Той е търсил обаче и гробницата на св. Кирил на място, за което се вярва, че е било почитано през IX век. По-скорошната наука го поставя от другата страна на стария олтар. Там има стенопис на Анастазиса (Възкресението) - слизането на Христос в ада. В композицията вляво личи портрет на монах от източния обряд, за когото се счита, че е самият Свети Кирил. Аз също считам, че на тази стена е бил поставен неговия саркофаг.
Абат Пол
- Толкова древен храм е попил стъпките и молитвите на толкова свети отци. Усещал ли сте нещо свръхестествено, откакто сте абат?
- О, да, голяма благодат се чувства тук. Няма и как да е иначе, защото това е една от най-красивите и вълнуващи църкви в света, в която са бродили светци от ранга на Свети Кирил. Всeки век християнство тук е представен от мозайките, стенописите, скулптурите. Така че може да се проследи приемствеността на вярата в Рим от ранните векове чак до наши дни.
Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний по време на празнична служба за 24 май в Сан Клементе.
- А как вие дойдохте тук?
- Аз съм част от ордена на ирландските доминиканци. Ние сме тук като общност от 1600 г. Самият аз съм от по-скоро (смее се). На всеки три години се сменяме. По образование съм археолог. Преподавах доста години в университет. След това ми се обадиха и ме поканиха да стана абат на базиликата и аз приех.
- А може би точно на вас, ирландските доминиканци, е отредено по Божията воля не само да сте пазители на храма, но и да откриете истинския гроб на Свети Кирил?
- Наистина ние имаме доста дълга традиция от ерудити. Отец Мелули е работил по разкриването на подземния храм. Имаме и отец Ленард Бойл, който е написал много статии за светите Кирил и Методий. Той бе библиотекар във Ватикана, един от големите медиевисти културолози. Въобще доста от ирландските доминиканци са изучавали и писали за историята на „Сан Клементе“, проявили са голяма отдаденост и чувство за отговорност към паметта на Кирил и Методий.
Любомир Старидолски
