Филип Гуляшки е актьор, кастинг режисьор и огромен фен на Левски. Звездата от сериала на NOVA „Клетката“ гостува в студиото на „МачКаст“ и разказа за любовта към сините, за гостуванията с феновете по стадионите из страната и как всъщност се е зародила у него любовта към отбора.
-Филип, добре дошъл. Поканихме те не в качеството ти на актьор, а на фен на футбола и на Левски. Сигурна съм, имаш какво да ни разкажеш за преживяванията по стадионите, а и извън тях, и за любовта към сините.
-Към всичко това ще добавя и акционер в клуба от последния набор от акции, когато бяха пуснати. По този начин исках някак си да бъда по-близко до клуба, за да мога да присъствам на общите събрания и да видя каква е идеята за развитие на любимия клуб. Да си правя сам оценката от първо лице, а не просто по интерпретации.
-Сезонът започна изключително силно за Левски и към момента отборът заема първа позиция в класирането. Мечта ли е титлата за синята общност и приближава ли се все повече към нея отборът?
-Аз не искам да тръгвам с голямата кошница, защото вече много сме се напатили. Вече 15 години. Разбира се, че нещата изглеждат много добре към днешна дата. Давам си сметка вече колко поколения малки левскари не са ни виждали отбора шампион. Аз все пак откакто ходя по стадионите 9 пъти съм виждал да вдигаме шампионска титла. Мисля, че тази година е хубаво да ги закръгля. Ще видим, нивата е дълга (смее се).
-Как виждаш развитието на отбора под ръководството на Хулио Веласкес, чийто договор бе продължен до 2028 г.?
-Като се заговори за подновяването на договора, започнах да въртя назад лентата и да се опитам да се сетя кога за последно е бил подновяван договор на треньор на Левски, и не можах да се сетя. Отбора го виждам със страхотно развитие, особено от началото на този сезон, когато треньорът успя да си опознае групата от футболисти, да си изчисти къщичката от плявата. Футболистите си личи, че му вярват, той им има доверие. Всичко това рефлектира върху представянето на терена, където гледаме все по-смислен Левски. Отбор, който има стил. Мисля, че сме един от малкото в България и дори всички врагове дават за пример, че Левски е най-качественият отбор към момента в нашето първенство.
В началото, като дойде Хулио, не че съм имал недоверие, напротив – всеки нов, който дойде в Левски, се надявам да успее, но си спомням, че и аз бях вдигнал ръце след мача срещу Черно море в София. Точно тогава всъщност се случи да съм в „Трибуна Левски“ и тогава бяха моите реплики: „Добре бе, няма ли да си намерим най-накрая треньора“. А той всъщност е бил намерен. В момента изглеждаме доста приятно за окото. Най-хубавото нещо е, че този отбор е способен за буквално 10-15 минути да се пробрази с решенията, които се взимат на скамейката.
-Сангаре махна маската и започна да отбелязва все повече и повече. Явно това, което го е притеснявало, вече не е фактор.
-Позицията на централен нападател в Левски винаги е била екзистенциална и е много важно да имаме там адекватен човек, който да може да носи отбора на гърба си. Вече дори когато е титуляр, а и когато влиза от скамейката, оказва много силно влияние върху отбора. А пък и вече има хора, които да могат да го извеждат. Голям удар за мен е и Акрам Бурас. Той е от малкото футболисти, които чаках с такова нетърпение, защото знаех, че ще даде една добра нотка. Порових се и гледах негови клипове, имаше адски много материал и си казах, че този няма как да не ни пасне. Въпреки че сме гледали много добри футболисти и сме мислели, че ще ни свършат работа. Но той за първи път си излиза от родината, не знае друг език и въпреки всичко футбола толкова го разбира, че не му трябва друго.
-Предстои голям мач на 8 ноември – вечното дерби между Левски и ЦСКА. Какъв е твоят поглед натам?
-За мен това не е вечно дерби, съжалявам просто. Знам, че ще има много обидени от тия думи, но историята си показва – отборът от Ловеч и Етрополе дойде в София, настани се на един стадион и се нарече ЦСКА. Колкото и след това да си купуват имена и емблеми, за мен те са чорбароподобните. Публиката е същата.
Но да, дразнителят, точно заради фенската маса, която ги подкрепя... Те си пеят любимите рефрени и затова са си основен дразнител. Очакванията ми са за категорична победа този път. Те с този треньор сравнително ще си подобрят представянето, но се надявам да се срещнат с товарния влак на 8 ноември.
-Как се зароди любовта към Левски у теб?
-От вкъщи. Дядо ми, баща ми, брат ми ходеха по мачове. Брат ми е по-голям от мен. Аз съм си потомствен левскар. Как се става левскар – с най-болния мач: Левски – Антверп. Няма да забравя как леля ми ми разправя, че 4 дни не съм спрял да рева след този мач, много съм бил разстроен. Това ни е направило още по-вярващи в идеята. Малко след това започнах да ходя и на стадиона. Мисля, че първият ми мач беше един ден след като навърших 10 г. Брат ми и братовчед ми ме заведоха. Първи домакински мач на „Герена“ за сезона, втори кръг. Левски – Локомотив Пловдив, беше на 24 август 1991 г. 2:0 за Левски, голмайстори бяха Златко Янков и покойният вече Валери Велков. Този мач беше емблематичен с това, че беше първият на Наско, след като се върна от Франция, и дебютът на Илиян Илиев, който се появи като резерва и за 13-14 минути ни вдигна на крака с неговите изяви.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
