Българи са принудени да търсят животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти в съседните страни на България, защото у нас ги няма или заместителят им е с доста по-лоши показатели от липсващото лекарство. Със сериозни затруднения хората успяват да си набавят лечението или лично, или чрез познати, които пътуват до Гърция, Сърбия, Турция, други успяват чрез фейсбук групи да си подсигурят лекарствата, а трети - с помощта на автобусни шофьори и тираджии, които им ги донасят. Има и случаи, в които хаповете пристигат до нуждаещите се чрез куриерски фирми.
„Салофалк“ таблетки и гранули ги купуваме от Гърция, защото от месеци не го внасят, а няма и заместител“, разказа пред „Телеграф“ Ани, която със свито сърце влиза в аптеката винаги когато трябва да купи хапчета на майка си, защото не знае какво ще липсва този път. Руби пък каза, че „Синекод“ таблетки са изчезнали от аптечната мрежа, като посочената причина за това бил производствен проблем. „Сиропът и капките не са достатъчни и невинаги са подходящи за хора с диабет. „Плакенил“, който е за лечение на лупус и ревматоиден артрит, също не се намира в аптеките ни. Деница посочи, че й се налага да купува антибактериален спрей за рани от Сърбия, защото го няма у нас. „Окитаск“ пък е със спрян внос поне от година. Има аналози, но аз от него съм най-доволна. Периодично изчезва „Пулмикорт“ и затова си го набавям от Турция“, изброява тя. Други важни медикаменти са „Салбутамол“, „Салофалк“, „Солу-Медрол“, „Тазектан Дуо“, „Пролиа“ и мн. др. „Има дефицити на лекарства като „Гилениа“, „Еликвис“, „Косентикс“ и редица други. Хората са принудени да ги търсят в чужбина. От Петричко прескачат до Гърция, от Русе – в Румъния, други предпочитат Северна Македония. В Турция лекарствата са по-евтини, но там пазарът е огромен и се разчита на високия оборот, а не толкова на високата надценка“, коментира пред „Телеграф“ фармацевтът Константин Качулев.
Ситуацията
Проверка на „Телеграф“ установи, че близо 400 лекарства липсват от аптечната мрежа в България, като цифрата им периодично се променя, както и самите медикаменти, но бройката им не пада под 380. Това многократно е потвърждавал пред „Телеграф“ и шефът на аптекарите Николай Костов. Между тях са антибиотици, антидиабетни лекарства, такива за нервна система (психолептици/психоаналептици), медикаменти за кръвосъсирване, за лечение и поддържане на сърдечносъдови заболявания — включително антитромботични средства, за ендокринни заболявания — например лекарства за понижаване на кръвната захар и инсулини, за нервна система, за респираторни заболявания — инхалационни лекарства и антибиотици. Липсват също лекарства за трансплантирани (имуносупресиращи), които са жизненоважни и нямат заместител. Проблем има и с животоподдържащи лекарства (напр. антикоагуланти/хепаринови препарати) като „Фраксипарин“ и „Клексан“.
Има информация, че много лекарства за онкологични заболявания са изтеглени от пазара или са с много ограничено наличие. Един от факторите за липсата на редица медикаменти от аптечната мрежа е паралелният износ. Друг основен проблем са логистичните и производствени проблеми като липса на суровини, спиране на производствен цикъл и др.
Спънка
От поне двайсетина години Гърция е мястото, откъдето се набавяха дефицитни медикаменти. Първоначално атрактивният момент беше, че страната е голям пазар и държеше цените по-ниски от нашенските, както и огромното разнообразие на лекарствени продукти по аптеките. Друг момент беше, че до преди няколко години местната здравна каса плащаше голям процент от цената на лекарствата и всеки, не само гърците, можеха да се възползват от това. В някои отношения дори държавата поемаше до 70% от цената. Това обаче приключи заради засиления паралелен износ, от което Гърция губеше стотици милиони. Култов статут придоби и прочутият мехлем за болежки на евкалиптова основа „Каунтърпейн“, който навремето струваше около 2 евро, докато сега вече е 10-12 за тубичка. Така понастоящем цените, ако не колкото нашите, са по-високи. Въпреки това обаче покупката на антибиотици и всякакви други лекарства беше елементарно съвсем доскоро. От година-две обаче южната ни съседка изисква рецепта. Нещата се затегнаха още и в момента за някои лекарства се изисква и заверена електронна рецепта от местен фармацевт. Въпреки това на юг от Кулата все още по-лесно се откриват дефицитни у нас медикаменти за диабет, както и ваксини. Някои аптеки дори предлагат и доставки с куриер.
Пазар
„Салбутамол“, който липсва у нас, е наличен в Сърбия под търговски имена като: Ventolin (най-честия аналог), и Salbutamol, Asmol в Турция. В Сърбия цената варира според формата (спрей/таблетки). Например инхалатор Ventolin може да е около500-800 динара, което е приблизително 8.35-13.36 лева. „Салофак“ в България се внася от Сърбия или Турция. Аналозите му в двете съседни страни са: Salofalk, Asacol. Salofalk 500 mg x 50 струва 1357 динара, което е 23.75 лева. Внесено на черно от Сърбия обаче, тук се продава за около 60 лева. Salofalk/Mesalazine в Турция се продава за 1200 турски лири, което е около 50 лева.
„Солу-Медрол“ – под същото търговско наименование се продава в Сърбия и Турция. За него обаче е нужна рецепта. Цената варира според дозата. В Сърбия може да се предлагат и генерични еквиваленти на по-ниска цена. Например един от генеричните варианти, съдържащ същата активна съставка, е Lemod. Максималната цена за Lemod – Solu 40mg е 1.702, което е около 30 лева. „Тазектан Дуо“ се намира в Сърбия, както и аналогът му „Тазектан“ (само желатинов танат). „Тазектан Дуо“ сашета или „Тазектан“ капсули са на цена около 1000-1200 динара, което е около 16.70-20 лева. В Турция цената за „Тазектан Дуо“ сашета е около 250-400 турски лири, което е 15-25 лева. Neobacin спрей в Сърбия струва 9.50 лева. „Банеоцин“ пудра е около 600-800 динара, което е 10-14 лева. В Турция може да се търси под името Bacitracin/Neomycin или Baneocin - цената варира, но е по-евтино от България и Сърбия. „Окитаск“ – сръбският му аналог е Ketoprofen. Цената за пакетирани сашета може да е около 500-700 динара, което е около 8-12 лева. В Турция Ketoprofen или Oksamen (сашета) са около 80-150 турски лири, което прави 4-9 лева. „Пулмикорт“ в Турция се намира под името Pulmicort или Budesonide. Цената е много променлива, но може да е около 250-450 турски лири, което се равнява на 15-27 лева. Налично е и в Сърбия, но е по-скъп. „Синекод“ таблетки в Сърбия и Турция се среща под наименованията – Sinecod и Butamirat. Цената за „Синекод“ таблетки в Сърбия е около 600-900 динара, което е 10-15 лева, а в Турция е около 150-250 лири – 9-15 лева. „Пролиа“ в Сърбия струва над 15 000 динара, което е 250 лева, докато внесено у нас е около 320 лева, което е доста над цената в Турция, ако се купи на място с турска рецепта. С нея медикаментът излиза около 1500 лири, което е 65 лева.
Румънци ходят в Русе
*Автор: Жанета Йорданова
Купуването на лекарства от аптеки в съседната страна е процес, който се наблюдава още след влизането на България и Румъния в Европейския съюз през 2007 г. С нарастването на румънските туристи в Русе се увеличиха и посещенията им в местните аптеки. Търсят се предимно лекарства за хронични заболявания, които или липсват в Румъния, или са по-скъпи. Така например съседите ни идват в Русе да закупят за близките си медикамента Clopixol 10 mg, който се предписва за лечение на деца и възрастни с психични разстройства. Преди 7-8 години в Румъния нямаше определени лекарства за рак и хората си ги набавяха от русенски аптеки. Много често се търси познат българин, който може да свърши тази услуга.
Българи също купуват лекарства от Румъния. Антибиотиците в северната ни съседка са значително по-евтини, отколкото у нас. В някои случаи става въпрос за 2-3 пъти по-ниски цени. Така например Augmentin от 500 mg у нас струва около 17,50 лв., а в румънските аптеки е 13,59 леи (5,23 лв.), Aulin от 100 mg у нас е около 10,00 лв., а при съседите – 7,66 леи (2,95 лв.), Amoksiklav от 1000 mg в българските аптеки може да се купи за 13,59 лв., а в румънските – за 17,59 леи (6,77 лв.). Нашенци също купуват от Румъния медикаменти за хронични заболявания. Малко по-евтини там са таблетките за високо кръвно и аритмия, за анемия, за инсулт. Преди 10 години румънското правителство намали ДДС върху лекарствата на 9% и това се отрази и на цената.
Хапчето за температура в UK по-евтино от нашето
Една от най-популярните таблетки, които се използват при главоболие или висока температура по-скъпа у нас, отколкото в Обединеното кралство, показа проверка на „Телеграф“. Така за кутия с 16 таблетки парацетамол в аптеките в Англия ще платите 0,49 британски лири, което е 1,10 лева. За сравнение у нас най-евтината опаковка с 20 хапчета струва 2,30 лв. На по-ниска цена може да се купят разтворимите таблетки аспирин. Във Великобритания цената на опаковка с 32 таблетки е 0,80 паунда, което е 1,80 лева. За сравнение у нас 20 таблетките струват 13,50 лева.
По темата работиха: Владимир Христовски, Владимир Симеонов, Елена Иванова, Иван Петрински, Захари Белчев, Любомир Славов
Екип на Телеграф
