Б езболезнен метод с спасява от отоци в краката и премахва разширените вени без операция. Това става само с инжекция и контрол с ултразвук. Той се нарича склеротерапия и се смята за най-авангардния по света, тъй като не дава усложнения и рисковете от прилагането му са минимални, съобщиха от Националното дружество по флебология. Склероскопията вече се прилага и у нас в няколко клиники на университетските ни болници.
При него увредените вени не се отделят както при операция, а се
залепват със специални препарати
вкарвани със спринцовки. Това подобрява кръвотока в здравите кръвоносни съдове.
Операциите, особено в Европа, вече не са задължителни. Понякога се практикува успешно комбинацията от малка хирургична намеса в комбинация със склеротерапия. При него пациентът напуска клиниката в същия ден и на другия може да се върне към обичайните си занимания и стил на живот. Освен за лечение на варикозни вени, склероскопията се практикува и при разширени капиляри. Самото вещество, което се инжектира в кръвоносния съд, за да спре набъбването и спукването му е под формата на пяна. Прилагането му е напълно безболезнено и не травмира кръвоносните съдове. Много рядко около инжектирания съд се появяват малки мехурчета, които преминават за ден или два.
След премахването на разширените вени и капиляри чрез склеротерапия с пяна, отнема между 1 и 6 месеца да избледнеят. Това всъщност е и единственият недостатък на манипулацията.
От разширени вени
страда близо 80% от населението
над 50-годишна възраст.
Сред най-честите причини за появата им са напредналата възраст, бременността, заседналият начин на живот. С времето те губят своята еластичност и това води до отпускането и разтягането на стените им. Малките клапи във вените също могат да отслабнат и да започнат да пропускат кръв в обратна посока. Така кръвта се задържа и натрупва, те се уголемяват и стават варикозни. Те изглеждат сини, тъй като кръвта в тях е бедна на кислород.
Други рискови фактори за появата им са фамилната обремененост, затлъстяването, обездвижването и продължителното стоене или седене. Наднорменото тегло и затлъстяването също оказват негативно влияние върху състоянието на венозната система на краката.
Хепатитът вече е по-смъртоносен от СПИН
Хепатитът вече е по-смъртоносен от СПИН. Смъртните случаи, свързани с болестите на черния дроб и рак, причинени от хепатит, са нараснали с 63% от 890 000 през 1990 г. на 1,45 млн. през 2013, сочи проучване в 183 страни, съобщава сп. „Лансет”. За сравнение през 2013 г. е имало 1,3 млн. починали от СПИН, 1.4 млн. - от туберкулоза и 855 000 – от малария, сочи докладът, публикуван в медицинското списание. Докато починалите от различни други инфекциозни болести като туберкулоза и малария са намалели от 1990 г. насам, то тези в резултат на вирусен хепатит са се увеличили, казва ръководителят на изследването Греъм Кук от Кралския лондонски колеж по медицина.
Ракията е полезна за здравето
Ракията е изключително полезна за здравето, това твърдят учени от БАН, Медицинския университет в София, съвместно с учени от Копенхаген и Берн. Българската напитка, която има хиляди почитатели не само у нас, но и в чужбина, съдържала редица полезни съставки, които се отразяват отлично на жизнените процеси в нашия организъм. Съставките на напитката забързват храносмилането и стимулират отделянето на храносмилателни сокове и ензими, които спомагат за по-добро усвояване на храната. Ако пиете по 50-70 грама ракия всяка вечер, ще забравите за всякакви стомашни проблеми и ще можете да поддържате оптимално тегло. Освен това нашенското питие лекува успешно главоболие и мигрена, болки в гърба и врата, стимулира кръвообращението и помага на сърцето, убедени са учените.
Четенето на романи удължава живота
Който чете романи от всякакви жанрове, ще живее с близо 2 години по-дълго от тези, които не отварят книга изобщо, твърдят изследователи от Университета на Йейл в САЩ. Оказва се, че хората, които четат над три часа и половина седмично, са с 23% по-малко склонни да достигнат до летален изход, сочи още 12-годишното проучване. Според него четенето на вестници, списания и периодични издания също се свързва с по-голяма продължителност на живота, но връзката не е толкова силна. В изследването участват 3653 души на възраст над 50 години. Те отговарят и на въпроси, свързани с навиците им при четене. От анализа на данните става ясно, че редовно четящите хора живеят средно с 23 месеца повече в сравнение с тези, които не четат.
Монитор
