Н а 21 октомври 2025 г. се навършват 113 години от освобождаването на Кърджали от османска власт и трайното му присъединяване към територията на българската държава.
Това се случва още в самото начало на Балканската война. В навечерието на войната в региона на Хасково се намира отрядът, командван от полк. Васил Делов. Това е една от емблематичните личности в българската военна история.
Кърджали през 1924 година
По бащина линия офицерът е пряк потомък на Георги Раковски, а по майчина е роднина на бившия губернатор на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Завършва първия випуск на Военното училище в София и в продължение на 50 години е офицер в Българската армия, достигайки до чин генерал-майор. Участва и в четирите войни за национално обединение.
Васил Делов, освободителят на Кърджали
Битката
Числеността на Хасковския отряд, който Делов командва през Балканската война, е 8700 войници и 42 оръдия. Срещу него са разположени османските войски в състав над 24 000 души, командвани от Мехмед Явер паша.
По това време турците са завладели целия регион около Хасково, Кърджали и Смолян и затова една от задачите, които българското Главно командване възлага на полк. Делов, е да изтласка османците на юг от река Арда. На 18 октомври, минути след официалното обявяване на войната, Делов дава на войниците си заповед за всеобщо настъпление.
Само в рамките на един ден те без проблем успяват да разчистят околните села и на следващия ден, 19 октомври, в походен строй се насочват към Кърджали. Научавайки, че българите идват, османските войски, без да губят време, напускат града в паническо бягство.
Когато разбира за позорното бягство, османското командване нарежда на Явер паша да овладее ситуацията си, да прегрупира войските си и да отвоюва обратно града и околностите. В същото това време, без да знае за намеренията на турците, българското военно командване нарежда на командира на Втора армия ген. Никола Иванов да спре настъплението на Хасковския отряд на юг.
Ген. Никола Иванов на своя глава решава да скрие заповедта за отстъплението на българските войски от Кърджалийско
Мотивите за тази заповед са, че напредвайки, българите могат да попаднат в капан и да бъдат обградени и избити. Генералът е поставен пред труден избор. Да се подчини на заповедта, да спре настъплението и така да загуби спечеленото стратегическо предимство, или пък да не се подчини и да рискува да бъде изправен на военен съд.
След кратък размисъл ген. Иванов решава да игнорира заповедта отгоре и не я предава на полк. Делов. И това, както ще стане ясно, се оказва от съдбовна важност за последващите събития и за цялото развитие на военните действия в Родопите.
Настъпление
На 20 октомври Хасковският отряд продължава устремното си настъпление на юг и скоро достига височините на север от Кърджали. Това се случва в условията на валящ пороен дъжд, студ и кал.
Поради липсата на достатъчно впрегатни животни войниците се налага да пренасят на ръце тежките оръдия. Едва стигнали до Кърджали и без да имат и един ден за почивка, им се налага да влязат в ожесточени бойни действия.
На подстъпите към града те са посрещнати от отпочиналите военни части на Мехмед Явуз паша. С викове „Ура!“ и „На нож!“ обаче българите скоро отново обръщат турците в бяг, като последните оставят след себе си голямо количество оръжие и боеприпаси.
Към 16,00 ч. българските войски триумфално влизат в Кърджали. Разбира се, по това време градът е заселен предимно с мюсюлманско население, което отстъпва заедно с турските войници. Затова, когато българите влизат в града, повечето от улиците му са пусти и празни. С установяването на контрол над Кърджали и околностите отрядът на полк.
Делов осигурява обезопасяването на останалата част от Втора армия, действаща в региона, като й позволява безпрепятствено настъпление на един доста широк фронтови периметър.
Лозенград
Османското военно командване е гневно от паническото и позорно бягство на своите войски от Кърджали и изоставянето му в ръцете на гяурите. Султанските офицери много добре разбират, че овладяването на района на Кърджали от българите може да доведе до нарушаване на връзката на османските войски, намиращи се на запад в Македония с центъра.
Затова турското командване решава да отвлече вниманието на българите. След като се прегрупират на 21 октомври, османците заемат отбранителни позиции на 15 км северно от пътя Одрин-Лозенград. На 22 октомври започва Лозенградската операция, която продължава три дни.
Завземането на Кърджали от българските войски
През първия ден с тежки сражения войниците от Първа пехотна софийска дивизия на ген.-майор Стефан Тошев, подпомогнати от Четвърта пехотна преславска дивизия, командвана от ген.-майор Климент Бояджиев и Конната дивизия, изтласкват противника и разделят османските войски на две части, които нямат връзка една с друга.
След което българските войски продължават на юг. Във втория ден за кратко българското настъпление към Лозенград е спряно, след като османците вкарват в боя и резервната си Седма низамска дивизия. Българското командване обаче включва също някои резервни части, които отново дават предимство на нашите и им позволяват да продължат настъплението.
Решителното сражение пред стените на Лозенградската крепост
В края на деня османските войски започват да отстъпват към Лозенград и Одрин. Българското военно командване решава на 24 октомври войските ни да предприемат щурм към Лозенград. Оказва се обаче, че междувременно през нощта османските войници заедно с част от мюсюлманската част от населението на Лозенград са напуснали града.
Така още същия ден около 11,30 ч. на обяд българските войски, водени от Радко Димитриев, влизат тържествено в Лозенград, където са посрещнати от местното българско население.
Победата в Лозенградската операция е първият български триумф на Родопския театър на военните действия в Балканската война. Стратегическото й значение е, че изтласква и откъсва основните сили на османските войски от Одринската крепост и дава възможност на българските войски да организират още по-ефективно нейната обсада.
Победата при Лозенград прави така, че за българската войска да се говори из цяла Европа.
Българските войници на път към Лозенград
Френският военен министър Александър Милеран заявява, че българската армия е най-добрата в Европа и че би предпочел да има за съюзник 100-хилядната българска войска, отколкото която и да е друга армия на стария континент.
Хaзaрт
България завършва Балканската война с победа. Онова, което редовите български войници извоюват с кръвта и живота си по бойните полета обаче, Кобургът и неговото обкръжение пропиляват с лека ръка като на хaзaрт.
Вместо да се възползват от доминиращата позиция, която армията извоюва на българската държава, родните дипломати и царят унищожават всичко това, като стават причина за избухналата Междусъюзническа война, която не само че разрушава всичко постигнато до този момент, но поставя под заплаха съществуването и на самата българска държава. Затова съвсем закономерно България излиза от балканските войни със своята първа национална катастрофа.
Паметник на загиналите за свободата на Кърджали
А що се отнася до полк. Васил Делов, освободителя на Кърджали, днес в центъра на града има поставен негов бюст паметник. А в София улица носи неговото име.
Иван Първанов
