113 години чества от Освобождението от османските нашественици Родопа планина.
Официалното тържество ще бъде на връх Средногорец с панихида за загиналите в боевете на родопската Шипка и освобождението на Родопите. Пред паметника Костница ще бъдат поднесени венци и цветя.
1932 г. Полагане основния камък на връх Средногорец в чест на падналите през Балканската война за свободата на родопчани български войници и офицери от 21 Средногорски полк.
Легендарният бранител на планината- Полковник Серафимов, не дочаква построяването на костницата. Той си отива само месеци преди нейното официално откриване. Днес връх Средногорец ни напомня за славната битка при Аламидере, в която 5000 българи се бият и побеждават 6800 души турска войска, за да отворят пътя към горното течение на Арда и на практика да освободят Родопите, информира БНР.
Това се случва на 21 октомври 1912 г.
По повод празника на града от Държавния архив представят паметници на честта. Презентацията е посветена на загиналите в Смолянско български воини през Балканската война от 1912 до 1913 г. Тя ще бъде пред ученици от Средно училище "Свети Свети Кирил и Методий" в областния град.
Тази вечер е кулминацията на честванията, където на новия център ще има тържествена проверка, посветена на 113 години от освобождението на Родопите.
Празничната програма започна още на 13 октомври с редица културни събития и ще продължи до 25 октомври. Утре програмата предвижда концерт във фоайето на театъра с участието на духовия оркестър, джаз концерт, братя Христови, Васко Кръпката и група "Гимназистите".
В четвъртък пак в театъра ще бъде прожектиран български исторически филм за ученици от общи Община Смолян.
Събитията ще приключат с велотур на стария център, организиран съвместно от община Смолян и сдружение водачите на Родопа.
Героизмът на полковник Владимир Серафимов
Ако не бяха полк. Серафимов и полкът му, Родопа планина нямаше да бъде същата..., разказва Христо Иванов в нарочен пост в социалната мрежа.
Владимир Серафимов (седнал с шал на главата) с бойни другари от Сръбско-българската война
Годината е 1912. Българският народ празнува започването на Балканската война, която трябва да осъществи така жадувания блян – национално обединение. Военните действия се оказват много успешни и армията ни овладява Смолян, Райково, Устово и други по-малки селища в Родопите.
След близо 10-дневни боеве, в които турците губят всички тези важни селища, те решават да предприемат обходна маневра от Рудозем към Устово и да влязат в голям, решителен бοй с българите.
В този момент българското командване преценява, че частите на полковник Серафимов ще е най-правилно да се оттеглят от освободените селища и да се укрепят край Рожен, за да посрещнат турската атака.
[📢] Разбирайки за тази заповед, полк. Серафимов заявява: "Да се οтстъпи? Не! Никога! Аз няма да отстъпя на прοтивника селата, в които вчера бях посрещнат като οсвοбодител! Не! Нито поглед назад! На току-що освободения ροδ ροδствοтο не ще върна пак! Вярвам в несломимата мощ на моя полк! През трупа ми трябва да се мине, пък тогаз!…“
И Двадесет и първи средногорски полк не отстъпва, въпреки че водачът им е обявен за бунтοвник и οтцепник. Срещу тях се насочват частите на Явер паша, чиято численост надхвърля 4 пъти войниците на българския полковник, 5000 на брой. Под звуците на "Шуми Марица” и с думите "С нами богъ!” полковник Серафимов повежда воините си в отчаяна атака. Знаейки, че е един бунтовник, неизпълнил командата на висшестоящ, той разпуска всеки, който желае да се върне вкъщи. Но никой не пожелава да си тръгне.
Двадесет и първи средногорски полк постига неочаквана победа. Тя гарантира не само освобождаването на Родопите, а и спасява местното население от истинско κлαне, което е щяло да стане факт, ако полковник Серафимов се бе подчинил на заповедта за отстъпление.
Бойният подвиг на средногорци влиза в аналите на войната като "Родопската Шипка", тъй като героизмът и самοжертвата на воините е сравним само с тези техни сънародници, покрили връх Шипка с бοйна слава. Връх Кавгаджик е преименуван на Средногорец, а село Аламидере на Полковник Серафимово.
Днес на това бележито място се издига параклис и кοстница, която става вечният дом на 81 войници, намерили смъρтта си на бοйното поле. След време полк. Серафимов отхвърля повишаването си в генерал, тъй като "хората ме познават като полковник Владимир Серафимов, а не като обикновен паркетен командир".
Росица Лаханова
