- Г-жо Славкова, политическият сезон започна. Какво видяхте в заявките на партиите – опозицията иска избори, управляващите се зарекоха да удържат властта?
- В началото на новия парламентарен сезон не се наблюдават съществени отклонения от познатите политически послания и динамики. Основните линии на поведение и реторика, установени през предходния сезон, се пренасят и в текущия. По-ярка промяна произтича от позицията на коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ), която за първи път поема инициативата за внасяне на вот на недоверие към правителството.
Тази стъпка представлява отстъпление от досегашната им стратегия, при която ПП–ДБ се въздържаше от подкрепа на предходните четири вота на недоверие, инициирани от други опозиционни сили. В този контекст се откроява устойчивото обединение на управляващото мнозинство, което контрастира с фрагментираността на опозицията. Очаква се този модел на конфигурация - консолидирано управление срещу разпокъсана опозиция - да формира основния контекст на политическото противопоставяне през следващите месеци.
- След като опозицията продължава да не е единна, какви са шансовете пред този пети вот на недоверие, който сега ще се внесе от ПП-ДБ, но пред всички следващи, които предстоят?
- Дори при евентуално единство опозицията не разполага с необходимото парламентарно мнозинство, за да осъществи успешен вот на недоверие срещу правителството. Независимо от степента на координация между отделните опозиционни фракции, към настоящия момент конфигурацията в НС практически не допуска възможността за смяна на управлението чрез този инструмент. Към този момент няма как с вот на недоверие да бъде свалено това управление. Вотът на недоверие се утвърждава не толкова като механизъм за реална промяна на властта, а по-скоро като символичен акт. Тези действия по-скоро имат за цел артикулиране на политически послания, мобилизация на електорална подкрепа и утвърждаване на алтернативен дневен ред. От гледна точка на политическата реторика вотовете на недоверие се превръщат в инструмент за заемане на позиции в публичния дискурс. Те предоставят възможност на опозиционните формации – или поне на онези от тях, които се стремят към лидерство в този фрагментиран сектор – да рамкират теми, да формулират критика и да засилят видимостта си в политическия дебат.
- Т.е. по-скоро вотът е опит ПП-ДБ да изгради нова идентичност и да се отличи от останалата опозиция?
- С голяма вероятност „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП–ДБ) ще потърси сътрудничество с останалите опозиционни политически сили при внасянето на вота на недоверие, за да избегне впечатлението за политическа изолация. Особен интерес буди възможността за преговори и координация с формации като „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“ и други, което поставя ПП-ДБ в деликатна стратегическа позиция.
До този момент ПП-ДБ заемаше уклончива позиция по отношение на управляващото мнозинство - от една страна, коалицията се въздържаше от подкрепа за предишни вотове на недоверие, мотивирайки се с необходимостта от стабилност в контекста на присъединяването на България към еврозоната. От друга страна, тази резервираност създаваше у значителна част от електората впечатление за латентна подкрепа към управляващите, което поставяше коалицията в ситуация на вътрешна политическа амбивалентност.
Инициирането на собствен вот на недоверие може да се разглежда като опит на ПП-ДБ да преодолее този комуникационен дисонанс и да си възвърне инициативата в опозиционния спектър. В този смисъл вотът на недоверие изпълнява не само ролята на политически жест спрямо управлението, но и функция на вътрешнопартийна и електорална ребрандираща стратегия. Доколко подобна стъпка ще бъде успешна обаче ще зависи не само от способността на ПП-ДБ да консолидира подкрепа, но и от начина, по който ще управлява комуникационно евентуалните взаимодействия с политически субекти, с които досега се е разграничавала идеологически и риторично.
- Доколко е реална възможността от предсрочни избори и преформатиране на управлението?
- Настоящото управление функционира в политически контекст, в който още от самото начало основният въпрос в публичното пространство е свързан с неговата устойчивост и евентуалната перспектива за предсрочни избори. Независимо от тези очаквания към настоящия момент не съществуват конкретни индикации за разпад на управляващото мнозинство. Управляващата конфигурация в Народното събрание изглежда стабилна.
Най-ясният структурен индикатор за възможен пробив в тази стабилност би бил отказът на една от партиите в управляващата коалиция от по-нататъшно участие в управлението, което би довело до загуба на парламентарното мнозинство от 121 гласа – критичния праг за осигуряване на управленска легитимност. Към настоящия момент обаче няма публично изразени намерения или политически сигнали в тази посока. Въпреки това в условията на българската политическа реалност, където конфигурациите често се променят бързо, подобен сценарий не може да бъде изключен напълно. От гледна точка на външния натиск върху управлението в момента могат да бъдат разграничени две протестни линии. Първата се изразява в акциите, организирани от ПП-ДБ и гражданската инициатива „Правосъдие за всеки“, които акцентират върху темата за „завладяната държава“ и правосъдната реформа. Втората линия е доминирана от „Възраждане“, чийто протестен дискурс е насочен срещу приемането на еврото и социално-икономическите последици от него, като се очаква фокусът да се измести все по-силно към нарастващите цени и инфлационния натиск. Насроченият за 13 септември протест на „Възраждане“ ще бъде важен индикатор за мобилизационния потенциал на това недоволство. Макар протестите да носят символен и политически заряд, към момента те не изглеждат способни да генерират достатъчно социална енергия и политически натиск, който да постави под реална заплаха стабилността на кабинета. Въвеждането на еврото също ще бъде критичен момент, който може да пренареди обществените нагласи.
- Т.е. вече всички гледат по-скоро към президентският вот и надпреварата за „Дондуков“ 2?
- Някак си такава заявка беше дадена – че този кабинет ще удържи поне до президентските избори. Аргумент в тази посока е да не се позволят по-ранни предсрочни избори, на които президентът Румен Радев да се яви със своя политическа сила, каквито индикации усещаме в неговото поведение, особено след 9 май. Има изключително много време до следващите президентски избори. Това е повече от една година. Дотогава може да се случат много неща.
Президентът Румен Радев и премиерът Росен Желязков често влизат в задочни спорове.
- През седмицата лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново подаде ръка на ПП-ДБ и заговори за обща дясна кандидатура за президент. ПП-ДБ обаче не отвръщат на тази идея. Толкова ли е невъзможна тази формула?
- От перспективата на настоящата политическа конфигурация изглежда малко вероятно – дори практически невъзможно – да се постигне съгласие за издигане на обща президентска кандидатура между основните политически сили, особено между ПП-ДБ и ГЕРБ. Подобен сценарий би бил трудно приемлив за електоралната база на ПП-ДБ. В този смисъл една обща кандидатура би рискувала да ерозира доверието на ядрото избиратели на ПП-ДБ и да предизвика вътрешни напрежения в коалицията. Налице са също така индикатори за подготовка на самостоятелно участие в президентската надпревара от страна на ПП-ДБ. През летните месеци формацията организира форум, посветен на профила на бъдещия кандидат, което е ясен сигнал, че вече се води стратегическо планиране в тази посока. Такива действия демонстрират намерение за изграждане на самостоятелна кандидатура, съответстваща на политическата и ценностната идентичност на коалицията. Предвид натрупаните противопоставяния, различия в политическите послания и необходимостта от запазване на идентичност спрямо електората към този момент не съществуват политически или комуникационни предпоставки за формулиране на консенсусна фигура, която да бъде издигната съвместно от водещи политически сили като ГЕРБ и ПП-ДБ. Очакванията са, че всяка от тях ще излъчи собствен кандидат в съответствие със стратегията си за мобилизиране на избирателите и укрепване на политическите си позиции.
- Има ли някакъв вариант да бъде издигнат човек чрез Инициативен комитет и така всяка от страните да подкрепи неутрален кандидат?
- Може да разсъждаваме в много посоки и хипотези. Въпреки това не смятам, че към този момент може да се стигне до това. Мотив за това ни дава самото поведение на ПП-ДБ, които казват, че не биха говорили с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов заради взаимоотношенията и управлението с "ДПС-Ново начало“ и Делян Пеевски. Заради това условие не биха влезли в идеята за обща кандидатура. При хипотеза да има кандидат за държавен глава, който да получи силната подкрепа на „Възраждане“, позициите му да се доближават до тези на президента Румен Радев, а не толкова до силна проевропейска перспектива, каквато представят от ПП-ДБ и този човек има добри шансове, то в такава ситуация може би ПП-ДБ биха гледали по друг начин на една обща кандидатура между ПП-ДБ и ГЕРБ. Това обаче са доста екзотични хипотези.
- В последното си слово по случай 6 септември президентът Румен Радев имаше политически критики към властта и дори се обърна директно към народа, който да се брани от деребеите. Виждате ли в това вече открита заявка за неговия политически проект?
- Още от 9 май с искането си за провеждане на референдум дали България трябва да се присъедини към еврозоната от януари 2026 г, всъщност беше дадена най-ярката политическа заявка за това, че Радев има политически амбиции и извън президентския пост. Последващите изказвания по различни теми през лятото, включително и словото за Деня на Съединението, са част от тази ярка заявка и политическите амбиции са видни. Ако президентът излезе със свой политически проект, то много зависи кога ще бъде реализирано това участие - дали на президентски избори, дали на предсрочни парламентарни избори или на местен вот. Това са различни ситуации. Местните избори са най-трудни и тежки за всяка нова политическа сила. Причината за това е, че при тях съсредоточаването не е върху образа на лидера, а върху кандидатите по места. Всички много зависи кога този политически проект ще се реализира.
- За него шансовете са по-големи, ако има предсрочен парламентарен вот?
- За всяка една нова политическа партия явяването на парламентарни избори е едно, съвсем друго е да отидеш и да се явиш на местни избори. По места има много силни и ярки кметове, избирани по няколко мандата. Да промениш конфигурацията в местната власт е много по-трудно, отколкото да я промениш на парламентарни избори.
Това е тя:
Бакалавър по социология в СУ „Св. Климент Охридски“
Магистър по политически мениджмънт
Съосновател на изследователски център „Тренд“
Има над 400 електорални, социални и маркетингови проучвания
Тихомира Михайлова
