Т очно преди 120 години на днешния ден, 28 октомври, е извършено едно чудовищно историческо събитие в новата българска история, Неволянското клане. За него днес не се знае нищо. Дори и част от историците биха се затруднили да кажат нещо повече. А това събитие не бива да се забравя. То трябва да се помни и да се предава в националната ни памет, защото е изключително показателно за отношението на „милите“ ни съседи към българите, останали по волята на Великите сили под властта на гърци и сърби и на нечовешкия геноцид, на които те са били подложени от комшиите.
За да се стигне до думите на един оцелял от онова време, който успял да избяга от родното си село, което останало в пределите на Сърбия. И на въпроса какво го е накарало на тази възраст да се реши да минава нелегално границата, дядото през сълзи казва: „Те, славяните, клаха нас така, както турчин не ни е клал!“. В случая, с който ще запознаем читателите, също става дума за клане, но извършено не от сърби, а от гърци. Жертвите отново са невинни българи.
Етноси
Село Неволяне днес се намира на територията на Република Гърция в Егейска Македония и е с население около 500 човека. В началото на миналия век обаче то е било голямо, като жителите му са наброявали близо 2000 човека. От които по-голямата част са чисти българи, говорещи на български език, с български имена и българско национално самосъзнание. Според изследователя Васил Кънчов към 1900 г. в Горно Неволяне (както е тогава името му) живеят 1260 българи и 300 турци. За гърци изобщо не се споменава. Въпреки това обаче гръцкото влияние в селото идва по линия на религията и образованието. В селото има едно българско и едно гръцко училище, макар в селото да няма нито един етнически грък. На базата на религиозната си привързаност в селото има 480 българи, които са на страната на Българската екзархия. Преобладаващата част от близо 1100 човека обаче са на страната на Вселенската патриаршия. До 1900 г. обаче това разделение не създава никакви проблеми за хората, които живеят мирно и задружно, без значение дали ходят в църквата, за да слушат проповедите - едните на български, другите на гръцки език.
Нападението
На 28 октомври 1905 г. в Неволяне има повод за празник, женят се двама млади от две уважавани български семейства. Късно вечерта сватбарите са се събрали на веселие в дома на младоженеца Коте Янев. Внезапно навън се чуват изстрели, които оказва се, че не са част от веселбата. Къщата е обкръжена от гръцки андарти, които насочват пушките си към вратите и прозорците и отправят изстрели. За незапознатите андартите са гърци, които представят сами себе си за патриоти, бунтовници и въстаници. В действителност обаче това са си чиста проба класически разбойници, които извършват често въоръжени нападения над представителите на другите етноси и народи в Гърция. И като най-голям етнос българите са най-често обект на техните нападения и издевателства. Така се случва и във фаталния ден 28 октомври 1905 г.
Макар и да е било традиция на сватбите да се стреля, повечето от сватбарите отиват в дома на младоженеца Коте да ядат, да пият и да се веселят, а не да водят сражения. Ето защо при внезапното нападение от страна на андартите се оказва, че само един от хората в къщата, Васил Типульов, е въоръжен. Без да губи време, той открива огън, но скоро е ранен, а и патроните му свършват. За да накарат сватбарите да излязат от укритието си в къщата, андартите нахвърлят около нея суха слама и я запалват. Изправени пред опасността да бъдат живи опечени, българите с викове и писъци започват да излизат навън. Там обаче веднага са посрещнати от куршумите на андартите, които стрелят по тях все едно са на лов за зайци. Сред убитите са бащата на младоженеца Георги Янев и двамата му братя Лазо и Наум. Сред останалите загинали са още Коце Търпин, Наум Наумчев, Коце Славев, Ване Тилев и синът му Ставре, Васил Типульов, Дельо Тилев и 18-годишната му дъщеря.
Свидетелство
Ето как е описано случилото се в Неволяне в излизащия вестник „Илюстрация Илинден“:
„На 28 октомври 1905 г. една гръцка банда нахлу в селото ни и със съдействието на турците от селото, от които някои от по-видните служеха като куриери и помагачи на тия банди, за което получаваха добри заплащания и др. възнаграждения, блокираха къщата на Георги Янев, добър българин, където бяха събрани много гости – роднини и приятели, по случай сватбата на сина му Коте. Блокадата на къщата е станала около 3,00 ч. по турски (22,00 ч. европейско време). Заедно с гръцката банда е имало и войници от Леринския гарнизон. Страхувайки се от съпротива, те подпалили плевните и плетовете около къщата. При това положение грозно и безизходно нашите сватбари се втурнали да бягат през изходни врати и прозорци, но били причаквани и подло застрелвани. Много от жертвите бяха обгорени, понеже са паднали близо до горящата къща, а другите бяха избити в двора. Паднаха убити 11 души“.
Дипломати
Научавайки за случилото се клане в Неволяне, рано на следващата сутрин в селото идват 4 чужди консули: италианският, френският, английският и българският. Отсъстват руският и австроунгарският. Дипломатите се отправят към мястото на трагедията. Какво виждат те там?! Да дадем отново думата на В. Трифонов, автор на статията във вестника:
„Отпреде ни се изпречи страшна и покъртителна картина! Проснати на земята, жертвите на гръцко-турския бяс, убити и обезобразени по най-зверски начин, представляваха едно неописуемо грозно зрелище! Освен с куршуми след смъртта им те бяха намушкани и обезобразени и с ножове, та бяха станали неузнаваеми. Ние мислехме, че консулските огледи и констатации ще допринесат нещо добро за защита на нашата правна кауза. Но и този път нищо не стана. Неволяне бе едно от будните села в Леринско. Гръцките андарти неведнъж го бяха заплашвали с унищожение, ако не прегърне патриаршията“, пише В. Трифонов, който, както става ясно, е видял с очите си ужасяващата гледка и труповете на събралите се да празнуват, а намерили смъртта си невинни българи.
От статията става ясно също, че българите в Неволяне твърдо държали на своята вяра и народност и не се поддавали на гръцката пропаганда и опитите да бъдат погърчени. И затова си получават наказание от гръцките разбойници. По време на Илинденското въстание в селото е създадена чета от 92-ма въстаници, а петима загиват в сраженията. След краха на въстанието са убити още трима българи. Според автора на статията В. Трифонов селото е дало общо 22-ма души скъпи жертви за свободата на Македония
Иван Първанов
