С лед 9 септември 1944 г. наред с политиците, бизнеса и интелигенцията обект на гонения от страна на новата болшевишка власт става и духовенството. За комунистите атеисти свещениците са проводници на една хилядолетна религия, която те се опитват да заменят със своята религия и вярата в сърпа, чука и червената болшевишка звезда. В гоненията си към „чернокапците” българските комунисти задминават по усърдие дори и другарите си от Кремъл. Убийствата и терорът над Божиите служители потрисат целия български народ. Има запазени документи за свещеници чиито бради са били изтръгвани от корен, скубани, пърлени и горени с огън. За нечовешките изтезания и побоищата, на които са били подлагани, изобщо няма да се спираме. Те са традиционна практика и са част от терора, свързан с установяването на властта на болшевиките в цялата страна.
Наред със свещениците от православното духовенство обект на гонения у нас са и тези от католическата църква. В България винаги е имало една част католици, които са били на религиозно подчинение на Светия престол в Рим. Дори по време на османското владичество в българските земи католиците у нас са се ползвали с особен статут и не са били приравнявани с останалата рая. След злокобния 9 септември обаче комунистите безбожници не правят разлика между отците на различните религии. За тях всички те са врагове на народа, които трябва да бъдат унищожени. Борбата срещу църквата и нейните служители се превръща в официална държавна политика.
Репресии
Атаката срещу католическото духовенство у нас започна в края на 40-те години на ХХ век. Католическите храмове в страната ни са затворени, а чуждестранните духовници са екстрадирани. В края на 1948 г. е изгонен папският легат монсеньор Галони. Започват и първите арести на католически свещеници. Репресиите достигат своята кулминация в началото на 50-те години. През лятото на 1952 г. в католическите села са арестувани една група свещеници. Обвиненията срещу тях са, че са подбудители на местното население към протести срещу властта на ОФ. В действителност протестите са насочени срещу извънредното събиране на зърнени храни от селяните и насилственото им вкарване в ТКЗС-тата. За водач на бунта е набеден отец Иван Чонков, който е арестуван и осъден на 15 години затвор. Обвиненията срещу него са, че с действията си саботира новата власт и се опитва да върне монархофашизма в България. Случаят с отец Чонков е само началото.
Първата известна засега жертва на болшевишкия терор срещу католическото духовенство в България е отец Флавиан Манкин от пловдивското село Секирово. Той е отвлечен, докато служи от амвона на църквата заедно с двама миряни – Гено Буров и Рафаел Пеев. Телата на двамата след това са открити под моста на река Стряма. Тялото на отеца обаче никога не е намерено. А властите го обявяват за безследно изчезнал и дори за избягал в чужбина.
В края на 1952 г. близо 40 католически свещеници са изправени на подсъдимата скамейка.
Повдигнатите им обвинения са за шпионаж в полза на империалистическите вражески държави и САЩ, предателство спрямо БКП и българския народ и опити да възстановят обратно монархофашизма в страната. Сред изправените пред комунистическия съд са 1 епископ, 26 редови свещеници и дори една монахиня. Повечето от отците са осъдени на различни срокове затвор и конфискация на имуществото. Издадени са обаче и 4 смъртни присъди. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков и отците Павел Джиджов, Камен Вичов и Йоасат Шишков.
Босилков
Евгений Босилков е назначен за русенски епархийски архиерей през 1947 г. и се опитва да се противопостави с всички възможни сили и средства на комунистическите опити за унищожаване на религията и вярата в душите на хората. Като древен месия самият той се опитва да запази вярата в душите на хората в тези толкова трудни и безбожни времена. Заради тази си дейност той се набива в очите на народната милиция и е арестуван.
Павел Джиджов е един изключително образован за годините, в които живее, човек. Наред с богословското образование той е и дипломиран икономист. След 1944 г. освен свещеник той е и учител в колежа „Св. Михаил“ във Варна. Там се ползва със силно влияние сред студентите, които учи да бъдат добри християни. На 4 юли 1952 г. Джиджов е арестуван в семинарията на успенците в Пловдив, обявен е за враг на народа и е обвинен в шпионаж.
Камен Вичев завършва теология и философия в Белгия. Назначен е за учител в колежа на семинарията в Пловдив до закриването му в 1948 г. След това е провъзгласен за областен викарий в града под тепетата и е такъв до ареста си през нощта на 4 юли 1952 г.
Йоасат Шишков също в продължение на над 35 години работи като учител в католически колежи в Пловдив, Варна и Караагач. През 1949 г. е назначен за енорийски свещеник във Варна. Арестуван е през декември 1951 г. и подобно на колегите си е обвинен в шпионаж.
Смъртните присъди срещу четиримата са произнесени на 3 октомври 1952 г и са изпълнени месец по-късно, на 11 ноември същата година, през нощта, в Централния софийски затвор.
Никой никога не узнава къде са изхвърлени телата им. За екзекуцията не са уведомени и близките им. Роднините на Джиджов научават за неговата смърт едва след като сестра му Цанка получава едно малко вързопче с дрехите му и бележка, написана със собствения му почерк „Да се предаде на сестра ми“. Наследниците на отеца разказват, че дълги години при сестрата на отеца идвали непознати, които я изнудвали за пари. Някои твърдели, че той е жив и е в затвора, а други, че е избягал в чужбина. Чак през 1996 г. наследниците му получават официалния смъртен акт за смъртта на свещеника. В продължение на почти 40 години на близките на четиримата убити е забранено да се интересуват за съдбата им. А онези, които все пак си позволявали да питат за тях, са заплашвани със смърт или лагер.
Блажени
На 26 май 2002 г. при посещението си в България на специална литургия в Пловдив папа Йоан-Павел II прогласява отците Джиджов, Вичев и Шишков за блажени. Няколко години по-рано, на 15 май 1998 г. във Ватикана главата на римокатолическата църква прогласява епископ Евгений Босилков за мъченик на Христовата вяра.
Четиримата осъдени на смърт не са единствените, загинали заради отказа да се откажат от християнската вяра и да приемат комунистическия атеизъм. Някои свещеници умират от мъченията по време на разпитите в килиите си. Фортунат Бакалски, редактор на вестник „Истина“, умира в софийското следствие, в смъртния акт като причина за смъртта му се посочва „двойна бронхопневмония“. Но тялото му не е дадено на близките да го погребат по християнски. Наместникът на Софийско-Пловдивската епархия Иван Романов умира в затвора само 2 години след като е осъден на 12 години затвор.
Общо по време на католическите процеси у нас са осъдени 56 човека. До края на 1963 г. част от тях са освободени от затвора. Някои обаче умират зад решетките. Заедно с отците по време на тези процеси са осъдени и недуховни лица като военния хирург д-р Петко Момчилов от Търново, участник в двете балкански и в двете световни войни. Арестуван е по обвинение в шпионаж и е разстрелян на 23 януари 1953 г.
Иван Първанов
