- Г-н Николов, как протече подготовката за първия учебен ден във вашето училище?
- Имаме опит вече и приготовленията приключиха навреме. Преди 15 септември изчистваме основно училището, подреждаме класните стаи, класните ръководители получават безплатните учебници, които да раздадат... Уточнени са и някои други организационни неща, както в началото на всяка учебна година.
- Какъв е интересът към вашата Професионална гимназия по техника и мениджмънт (ПГТМ) и каква е конкуренцията при средните училища в Ботевград?
- Аз започвам осма година като директор, а следя нещата и отпреди това и мога да кажа, че професионалното образование е приоритет на Министерството на образованието и науката (МОН) и като финансиране, и като подготовка, защото на всички ни е ясно пазарът на труда каква нужда има от подготвени специалисти със средно образование в почти всички сфери на живота. При нас също нещата се развиват в тази посока. В нашия град има три средни училища – две професионални държавни гимназии, в които развиваме различни професионални направления.
Има и профилирана природо-математическа гимназия. Основно приема след седми клас го правим с учениците от нашата община, като това включва и селищната система на Ботевград. Имаме 2-3 по-големи села. Много близо до нас са Националната гимназия по компютри в Правец и една езикова гимназия. По мои изчисления ученици за две паралелки или около 40 деца минимум кандидатстват и ги приемат в тези две училища. Тази година бройката на завършващите седми клас беше по-малко и за нас – трите местни гимназии, план-приемът беше малко по-труден. Мисля обаче, че успяхме. Двете професионални гимназии приехме по три паралелки, а природо-математическата четири паралелки осми клас.
По-малко са учениците, които кандидатстват от други населени места, извън общината. При нас, понеже имаме и много хубаво реновирано общежитие, има ученици от София и Плевен, които идват, покрай баскетбола, който основно се развива като спорт в Ботевград. В последните няколко години доста момчета, които искат да тренират в Балкан, кандидатстват и се записват да учат и да ползват училищното общежитие. Доколкото знам, в другата професионална гимназия пък има деца от Ябланица и Тетевенския регион. Те имат възможност да ги извозват с училищен транспорт. Ние нямаме такъв, но като цяло в нашата община на децата се издават карти за безплатно пътуване на територията на общината. Така всички пътуващи, които учат при нас и не са от града, пътуват безплатно.
- Професионалното образование е фокус на МОН, но дали е фокус и за учениците и какво ги мотивира да изберат него пред езиковите гимназии или дори пред компютърните технологии, където като че ли вече има пресищане с кадри?
- Едно от направленията и при нас е компютърна техника и технология и мога да кажа, че се наблюдава отлив. Доколкото следя, незаети места имаше и в гимназията в Правец. Възможно е това да е момент на насищане с такива специалисти, но определено кадрите, които подготвят професионалните гимназии, са търсени. В последните години всички проучихме възможностите и още когато записваме, знаем какви заявки имаме от конкретни работодатели на общинско ниво. Те гарантират, че биха предоставили работни места. Не е тайна, че в професионалните гимназии от нашето ниво кандидатстват и много добри деца, и деца с отличен успех, но основната част от учениците са с „добър“ и „среден“ успех. Те и техните родители имат желание да получат професия или както се казва – занаят.
При нас те могат да се сдобият с такава професионална подготовка и квалификация, за да могат веднага да се реализират на пазара на труда. Ние направихме две години прием в дуалната система на обучение с две специалности, които в предишните години са се развивали успешно в училището, но после постепенно някак е бил затворен приемът. Става дума за специалността „Промишлена електроника“.
В Ботевград работят много големи предприятия в тази сфера и основно в автомобилната електроника. Тази специалност обаче подготвя много широки кадри, свързани с електрониката. В момента те вече са 12-и клас и още от миналата година по учебен план посещават една от големите фирми в Ботевград и три дни са на училище, а два дни са на работа. Напълно регламентирано, с трудови договори и според всички изисквания. Имат достъп и до всички бонуси във фирмата. В 11-и клас е така, а в 12-и клас ще бъдат три дни на работа и два в училище.
Втората паралелка, която успяхме да реализираме, беше „Газова техника“, защото има определена нужда от такива специалисти. Нашата община, както и съседните Правец и Мездра са почти на 100% газифицирани като битови абонати и като бизнес. С една от големите фирми подписахме споразумение и учениците, които тази година вече ще бъдат в 11-и клас, ще започнат по два дни да ходят на работа. Голям интерес има и къмспециалността „Автотранспортна техника“. През миналата година успяхме да направим една много модерна работилница – автосервиз.
Модерният сервиз привлича най-много кандидати в автотранспортната паралелка
- В тази връзка какво е цялостното състояние на базата?
- Успяхме да я подобрим и надградим по програмата за подобряване на условията в професионалното образование. Спечелихме проект. Затова казах, че професионалното образование като приоритет е част от програмата на МОН. По всеки проект, в който мотивирано сме участвали, ние сме получили разбиране, отношение и финансиране. Така успяхме да изградим този модерен автосервиз и трябва да кажа, че втора година при приема първо си пълним паралелката по „Автотранспортна техника“, и то на максимум. Откакто учениците имат възможност практически да ползват този модерен автосервиз, интересът се покачи. В предишни години на първо място пълнехме компютърната специалност. Освен всичко това в тази специалност през Професионалния център нашите ученици могат да придобият свидетелства за управление на пътно-строителни машини, за мотокари и електрокари. Така че, завършвайки 12-и клас, тези, които са с добър успех, които са целеустремени, получават една доста добра възможност за реализация с тези документирани квалификации.
- А къде са момичетата във вашата гимназия?
- В икономическата ни паралелка. Когато дойдох, тя се наричаше „Бизнес администрация“, променихме я с оглед на по-широкото наименование на „Икономика и мениджмънт“. Тя е предимно момичешка, но и тази година има записани и няколко момчета. Тя дава прекрасна възможност за обучаване в такава посока, че част от учениците продължават към висшето образование и намират реализация и във фирмите.
- Имате ли проблем с учителите и обезпечаването на преподаватели по всички предмети?
- Мога да кажа, че в малкото населено място липсват младите хора, които имат желание да работят като учители. Когато обявявахме места за учител по физика, по чужд език или по български език и литература, нямахме възможност да правим някакъв кой знае какъв подбор. При нас кандидатстваха студенти, завършили семестриално четвърти курс. Когато въобще нямаше свободни учители, се е налагало да използваме и услугите на колега пенсионер за определено време, докато се появи подходящият кандидат с мотивация и желание да работи като учител. Сега през лятото имах 2-3 срещи с млади хора, на които им предстои да завършат педагогическо образование и изявиха желание, дипломирайки се, да кандидатстват.
Надявам се в следващите години картината да се променя, защото всяка учебна година имаме колеги, които навлизат в пенсионна възраст и се налага да назначаваме нови хора. Близо сме до София, но не мога да кажа, че имаме желаещи учители оттам да кандидатстват в нашите училища в Ботевград. Надявам се, че в близко бъдеще ще има млади хора, завършили педагогика, които най-вече имат желанието да работят като учители, защото, каквото и да се убеждаваме, това наистина е едно призвание. Всеки един млад човек, когото приемам, в разговора, преди да го назнача, говорим точно на тази тема. Той трябва да усети дали това е неговото, дали може да работи с деца, дали умее да задържа вниманието им и да ги кара да идват с желание. Защото в противен случай с днешните ученици, ако не им задържиш интереса и не го спечелиш, трудно минават 45 минути учебен час. Ако учителите не подхождат иновативно, с презентации и сериозна подготовка, е много трудно и да не кажа невъзможно да се провежда обучение. Особено с тези големи момчета и момичета.
- Откъде според вас може да дойде по-сериозна промяна във възпитанието на младите поколения?
- Без да обобщавам, мога да говоря на базата на моите наблюдения и на комуникацията с колегите от професионални и средни училища. Имаме проблеми и те са съвсем обществено познати. Особено в училище като нашето, в което приемаме ученици от уязвими група, с по-ниска социална среда и с по-нисък успех. Там, където здравата семейна среда липсва, защото имаме и такива ученици с родители, които в годините са си прехвърляли отговорността за възпитанието, заминали са за чужбина и са ги оставили да ги гледат баби и дядовци, контролът е по-малък. В тези уязвими групи до голяма степен мотивацията за учене и образование е по-малка. И това, което казвам, не е нищо ново.
Вижда се и по обществените нагласи. Имаме проблеми, правим всичко, което е по нашите възможности, да осигурим редовното присъствие на учениците. Има такива, които отсъстват, но благодарение на механизма, който действа в образователната система, почти няма ученик, за когото да не е знаем къде е. Когато не е на училище, звъним и дори ходим по адреси. По отношение на дисциплината вътре в училище не бих казал, че имаме проблем. Там, където възпитателната среда до 7-и клас не е била на ниво, при нас трудностите продължават. Липсата на навици в голяма част от тези момчета и момичета да посещават редовно училище си оказва влияние. Трудно им е да се съсредоточат в час, да пишат, да подготвят уроци... Това понякога дисбалансира обучението в самите паралелки.
- Колко от учениците ви отпадат след 10-и клас или още преди това?
- Процентът преди 10-и клас е много малък, защото действително полагаме сериозни усилия. Лично аз ги посещавам и ги возя до училище. Храним ги, обличаме ги, до голяма степен опитваме да компенсираме липсата на навици и възпитание. Отнема ни доста време, особено в началото на учебния час, докато ги укротим и им съберем телефоните. Минават едни 5-10 минути, докато започнат да работят, но такава е нашата работа. Конкретно на въпроса мога да кажа, че в последните години отпадат от випуск по процент-два.
Ние все пак не приемаме най-невъзможните и с всяка учебна година се вдига балът. Като ги събера на първите родителски срещи, веднага ми става ясно какви ученици съм приел. Има и такива с по-нисък успех и това веднага се отразява. След такива слаби оценки по български и математика не знам от нас дали се очаква след осми клас да наваксаме тези огромни пропуски. Това просто е невъзможно. Със сигурност това се отразява и на държавните зрелостни изпити. Тази година от 68 човека, които са се явили, около 20% останаха и за поправителната матура. Това са наистина тези ученици, които още в 8-и клас ги приемаме с пропуски.
- Има ли забрана за използване на телефони при вас?
- Да. Забранено е да се използват по време на час. Във всички класни стаи има поставки и влизайки, учениците си ги оставят в тях изключени. Те са ги изключили обаче пак бръмчат, мигат, светкат... Но ако телефоните останат в тях, просто час няма. Час не се провежда. Някои носят по два телефона, други имат смарт часовници, но засега се справяме. Нямаме провалени часове. Трудно обаче се компенсира нещо, което е пропуснато още в началния етап. В края на краищата сме убедени, че и тези с по-слаби резултати трябва да учат. При тези от уязвимите групи, разбирайте и от ромската общност, мотивацията е по-слаба. Винаги казвам, че колкото по-рано като общество и ние като образователни институции осъзнаем, че с тези млади хора ще живеем и работим и не може да ги изпарим, толкова по-бързо ще успеем да ги приобщим и цивилизоваме. Нямаме друг вариант. Имаме и много добри деца от тях, но са малък процент.
- Каква е ролята на спорта в образованието?
- Спортът е номер едно в нашето училище. Аз съм завършил спортната академия. Работил съм 27 години като учител по физическо възпитание, дори и в чужбина, преди да стана експерт по физическо възпитание към РУО София-област. Знаете, че там, където директорът има положително отношение към спорта, нещата имат едно по-добро развитие.
В нашия град има традиции в баскетбола, аз самият съм свързан с този спорт с 30 сезона като съдия, така че наистина тези 10-15 деца от други градове при нас са спортисти, които тренират в различните подготвителни групи на Балкан (Ботевград). Имаме 2-3 момчета, които тренират борба, включително европейски шампион за кадети. Имаме добри таекуондисти и футболисти, които паралелно с образованието се развиват и като спортисти. Редовно участваме във всички първенства по линията на ученическите игри. Републикански шампиони сме за юноши по баскетбол. Имаме национални състезатели по баскетбол и борба. Мога да твърдя, че тези ученици се представят много добре и в учебния процес. Не е тайна, че спортът възпитава дисциплина и целеустременост. Тези момчета са пример за останалите като добри спортисти и отлични ученици.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е през 1969 година
Завършва НСА със специалност учител по физическо възпитание и спорт и треньор по баскетбол
Магистърска степен по управление на образованието от Великотърновския университет
Има 32 години педагогически стаж като учител
От 2010 до 2014 година е учител по ФВС в БСОУ „Христо Ботев“ - Братислава, Словакия
2017-2018 - експерт по ФВС в РУО София-област
От 2018 е директор на ПГТМ „Христо Ботев“ в Ботевград
