- Колко струва потребителската кошница всъщност, защото всяка седмица, това което цитират от ДКСБТ, е, че има поевтиняване.
- Веднъж на месец правим проучване за цените на дребно в малки и големи магазини и кошницата, която всяка седмица цитират от Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ), не отразява реално цените, защото те цитират цени на едро, нещо, което касае търговците, но не и потребителите. Според нашата статистика с
30 и 50% са по-скъпи продукти от тези, които визира ДКДСБТ. Например сиренето на килограм те го изкарват 11 лв., докато при нас е 20 лв. за кг. Тоест със 70% е по-скъпо на дребно. Претендираме, че имаме представителност, защото ние наблюдаваме над 400 обекта в страната, включително големи търговски обекти, както и дребни. Също така констатираме, че има голяма разлика в цените между търговските вериги и малките магазини, като в последните цените са по-ниски. При това големите магазини имат възможност да държат по-ниски цени, защото имат промоции и могат да правят икономия от мащаба на продукцията. В действителност от 1 до 11% стоките са по-скъпи от тези в малките магазинчета.
- Какво е лекарството ?
- Изсветляване. Прозрачност на доставките от производителя до щанда. Прозрачността е най-пазарният подход. Затова бизнесът да не се плаши от това, че им гледаме цените.
Също КЗК трябва да проверява за картел. Ето сега хората виждат разликите между това, което всяка седмица им се съобщава за цените от телевизора, но „кошницата“ на ДКСБТ всъщност е заблуда на общественото мнение, защото става дума за цени на едро. Хората виждат разликите и се ядосват още повече, понеже никой не го интересува цената на едро, ако не е предприемач.
- Изводите, след като се обявят седмичните цени, че ако има поскъпване, то не е заради еврото.
- Факт е, че има опити за спекула. И този преход към въвеждане на еврото по нищо не се различава от онзи, когато влизахме в ЕС, но е факт, че и в другите страни при въвеждане на еврото е имало опити за спекула. А българинът губи покупателна способност и трябва да бъде компенсиран за поскъпването, защото по официални данни ние сме стигнали 87% ценови равнища спрямо европейските, а 67% спрямо доходи. Ние ядем по-скъпо сирене от европейското. Имаме разлики с по няколко евроцента в цените спрямо много страни. И ако видите малката кошница, инфлацията далеч не е 4-5% , колкото дава НСИ. Затова трябва да растат доходите, плюс непрекъснато ценово наблюдение, за да няма опити за спекула, тъй като ние сме изобретателна нация. Но не говорим за таван на цените, това е политика, не пазарен механизъм.
- Имате ли наблюдение за цени на основни храни в други страни от ЕС?
- Имаме, на всеки три месеца сравняваме България с други държави и се вижда, че тези в основните, важни за трапезата стоки разликата е в няколко евроцента. Нашето сирене е най-скъпо, хлябът ни е най-скъп, олиото ни е най-скъпо, във всяка друга страна те са по-евтини, съпоставени с техните ценови равнища и доходи.
- Ще дадете ли пример?
- У нас може да си купите няколко пъти по-малко стоки спрямо другите държави с минималната работна заплата. Малката кошница в Германия можете да си я купите 33 пъти с тяхната минимална заплата, а в България с минималната работна заплата и нашите цени можете да си я купите 7, 8 пъти. Разликата е огромна в покупателната способност на ниските доходи и минималната заплата на нискоквафилицирания труд.
- Ако трябва да сме честни, у нас минималната работна заплата не касае само нискоквалифициран труд, защото много хора, които извършват висококвалифициран труд, получават също минимална работна заплата.
- Категорично и точно затова трябва бизнесът да спре да плаща пари в плик, икономисвайки осигуровки и трупайки голям дефицит в НОИ и съответно трансфер от бюджета към НОИ. Всички сме в една лодка и бизнесът трябва да спре заплатата в плик и да принуждава хората да напускат и да отиват в чужбина. Затова в бизнеса има голяма власт и от него зависи нещата да вървят напред и в крайна сметка регулаторите да следят за тези неща.
- Имате ли обяснение, че България е един от най-големите износители на слънчогледово олио, произвеждаме пшеница поне шест пъти повече от това, което потребяваме, а плащаме за най-некачествения и скъп хляб и най-скъпото олио в ЕС?
- Ние просто следим цените и констатираме фактите. Но трябва да се провери дали има картел в ценообразуването. Като се изсветли ценообразуването по цялата верига, ще стане ясно защо. Потребителят не е глупав човек, а КЗК може да се сезира за всеки сектор.
- Какъв доход трябва да получава човек на месец, за да си позволи храна, да си плати сметките, да си купи нещо, да отиде на кино, театър два пъти в месеца и евентуално почивка извън дома, но без да взема кредит?
- Изследването ни показва, че един работещ като член на домакинство, за да си позволи всички тези неща, но без лукс, трябва да има брутна заплата поне 1900 лв., малко над 1500 лв. чисто, колкото са две нетни минимални работни заплати. Тоест тези пари, без да теглите кредити, без да плащате кредити, без да искате назаем от приятели.
- Каква част от българите си добавят с кредити необходимите средства, за да живеят?
- Много голяма, може би около 50-60%, са на някакъв кредит. Спестяванията в БНБ годишно са над 100 милиарда лева, но те са концентрирани в ръцете на 10-15% от населението. Дори по-малко.
- Съобщенията са, че само за три седмици по банковите сметки са влезли около 10 милиарда лева. Откъде са тези пари?
- Тези пари също са на малко на брой хора. Тези пари се трупат и не се реинвестират, те са спестявания на домакинствата. В интерес на истината – бизнесът също трупа печалбите, което не е добре за икономиката. Но и в двата случая става дума за концентрация на капитали. Във всяка страна го има, но у нас е проблем на структурата на икономиката. Истината е, че по-голяма част от домакинствата са на кредити.
- Въпреки твърденията за инфлация от 5% с 25 лв. можеш да си купиш няколко неща. Пъпеш, хляб, бучка сирене и олио евентуално.
- Всъщност няма грешно изчисляване на инфлацията. Това, което дава НСИ като източници, включва в състава си няколко хиляди стоки и услуги, някои от които не поскъпват, но влизат в общата формула и така излиза 4-5% инфлация. Обаче, ако хванете онези продукти, които потребяваме ежедневно, логично е нашата лична инфлация да е много по-различна от тази, която дава НСИ, защото те я изчисляват на макроикономическо ниво, а нас ни интересуват потребителските цени. Това, което купуваме, всеки човек го пречупва през призмата на неговата стойност на потребление. Затова има голямо разминаване от поевтиняването, чуто от телевизора, и сметката, която плащаме на собствен гръб. Същото така имаме разминаване с цени на едро и дребно, които обявява ДКСБТ. Те казват, че поевтинява малката кошница, но 99% от хората не разбират, че става дума за стоки на едро.
- Средната работна заплата за София е около 2500 лв., за страната – около 1750 лв. чист доход. При положение че за София заплатата е около 2500 лв., това означава, че има структури, които взимат много повече, за да се получи този средноаритметичен резултат. Има малко хора, които получават много повече от тези средства, и много хора, които са под тази заплата.
- Кои са секторите с толкова високи заплати?
- Хората са малко, но заплатите са толкова големи, че изкривяват картината. Получава се ясна лява асиметрия по доходите. 80% от хората получават по-малко от средната, а 20% много над нея. Това важи не само за София , но и за страната.
- И кои са тези малко с високи заплати?
- Давам пример с IT сектора, където заплатите са от над 5 хил. лв. и продължават да растат. Те са около 50 хиляди души, но имат значителен дял при формирането на средната заплата. Затова хората питат – ама каква е тази средна заплата от 2500 лв., аз не получавам такава. Масовият българин наистина не я получава. Това са недостатъците на средните величини, за съжаление трябва да правим такива уговорки. Казваме, че средната е нараснала, но не казват, че 80% от хората не я получават .
- КНСБ твърдят, че има разлика между заплатите в публичния и частния сектор в полза на първия. Но има и хора с много високи заплати в публичния сектор.
- Да, така е, има хора, с високи заплати в публичния, които изкривяват представата за заплащането. Те са с много високи заплати. Двата сектора вървят горе-долу заедно. Частният с плюс-минус 100 лв., когато закъснее Законът за бюджета, а публичният наваксва, когато приемат бюджета, разликата е 110-115 лв. Но, да, и там има едни хора, които вземат огромни заплати, огромни ДМС-та.
- Говори се, че някои длъжности вземат от порядъка на 12 хил. лв.?
- Не знам такъв случай, ние наш член нямаме. Това са някакви „чантаджии“. Доколкото знам, на премиера заплатата е по-ниска от 12 хиляди лева.
- Синдикатите имаха наскоро специално обръщение към шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен, че трябва да се променят политиките към работещите хора.
- Искаме да се разшири обхватът на колективното трудово договаряне в България, понеже срещаме неразбиране, отказ от диалога от нашите партньори работодатели. Нашата държава е пас и това е проблем и на госпожа Фон дер Лайен, защото точно по нейна инициатива беше направена директивата за адекватни минимални заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне. Там пише, че всяка страна членка трябва да достигне в някакъв период 80% покритие с колективни договори, а ние в момента сме на покритие от 28%. Една година, откакто мина директивата – и ние още не сме започнали с план за колективното договаряне. Това е полезно не защото аз работя в КНСБ, а защото има статистическа връзка и НСИ я казва, че там, където има колективен трудов договор – работната заплата на хората е 14% по-висока от там, където няма. Минимум и това им помага да се сдружават, а колкото са по-сдружени, толкова по-успешно отстояват своите права.
Това е той:
Д-р Любослав Костов е директор на Института за социални и синдикални изследвания и главен икономист на КНСБ.
Роден е на 16 август 1991 г. в Кюстендил.
Получава магистърска степен по макроикономика в УНСС през 2015 г.
От 2016 до 2019 г. е докторант към катедра „Икономикс“ на УНСС.
Кариерата му в КНСБ започва през 2015 г. като икономически анализатор.
От 2017 г. е гл. асистент и преподавател в УНСС по макроикономика, микроикономика, човешки капитал и основи на икономическата теория.
Член е на Икономическия и социален съвет на България от януари 2021 г., но и постоянен член на Комисията по бюджетна политика към Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Основните му интереси са към пазара на труда, неравенствата, фискалната политика и колективното договаряне.
Владее английски и немски език.
Светлана Трифоновска
