- Господа, как се роди идеята за създаване на сдружението „Просветители“?
М. - Идеята за създаването на сдружението се роди в процеса на разговорите с хората. Установихме, че българският народ и цялото наше общество има нужда от развитие на духовността, тъй като виждаме, че в съвременния свят материалното взема надмощие. А духовността и културата са изключително важни за щастието на хората и за развитието на нашата родина. Решихме да работим в тази посока, като бяхме наясно, че юридически трябва официално да основем сдружение, чрез което да комуникираме с институциите и с обществото. И то беше създадено на 1 ноември 2023 г. Отначало бяхме единици, а днес вече сме стотици, като в цялата страна имаме много приятели и съмишленици, които работят за каузата възстановяването на духовността и българските традиционни ценности.
С. - Идеята за сдружението се роди след един успешен проект в областта на културата с млад автор. Той се казваше „Алманах на просветителите“ и беше реализиран чрез Национален фонд „Култура“, като младият творец Селен Петкова получи наградата за дебюти на община Велико Търново.
М. - Идеята за този проект беше залегнала в основата на нашето разбиране и виждане, че трябва да помагаме на млади талантливи творци. Селен беше все още студентка във ВТУ, във Факултета по изобразително изкуство. С този проект надхвърлихме границите на В. Търново и направихме над 40 събития, което ни даде сила и увереност и добра оценка от културната общественост не само във В. Търново, но и в страната. Тези събития бяха свързани с представянето на картините на Селен пред ученици и деца, които по този начин имаха възможност да се докоснат до изкуството. Винаги сме вярвали и мечтали все повече деца да се насочат в тази посока, тъй като изкуството развива въображението на децата и ги прави истински свободни.
- Успехът на вашия пръв проект даде ли ви стимул да продължите?
М. - Да, работата ни с ученици е широко заложена в дейността на сдружението. Тази година бяхме в 12 области и 24 общини с общоградски изложби, като представихме детско творчество на тема „Долината на тракийските царе“. Тези изложби бяха с кауза включване на долината в списъка на ЮНЕСКО. В тях децата не се конкурират, а се обединяват.
Тази наша кауза беше успешна. На конгреса на ЮНЕСКО в Париж имаше българска делегация от различни министерства, които представиха тракийските ни съкровища, вдъхновени от това, което правят децата. И на следващата сесия на ЮНЕСКО в Южна Корея България ще кандидатства за включване на нови 9 обекта от Долината на царете. И тази наша кауза беше успешна. На конгреса на ЮНЕСКО в Париж имаше наша делегация от различни министерства, която представи тракийските ни съкровища, вдъхновени от това, което правят децата. И на следващата сесия на ЮНЕСКО в Южна Корея България ще кандидатства за включване на нови 9 обекта от Долината на царете. По друг проект деца от Русе спечелиха първа награда в международен филмов фестивал с филм, посветен отново на Долината на тракийските царе и тракийското културно наследство. Всичко това ни дава основание да се гордеем с тези талантливи български деца.
С. - Успешно работим и с центрове за социални услуги за хора в неравностойно положение чрез хора от нашето сдружение – арттерапевти, графици, живописци, скулптори. И мисля, че съвсем заслужено получихме и награда за Дарител на 2024 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, която увенчава всичко онова, което сме приели за своя мисия да правим.
М. - Един от действащите ни проекти е „Светият път в картини“. Това е духовният път на българите на пренасяне на мощите на св. Иван Рилски от столицата Търново в Рилския манастир. Идеята ни е чрез картини на млади творци да представим не само пътя, който са минали монасите преди 556 години, но и красотите на България, духовните места, храмовете. Успехът на този проект и осъзнаването на хората, че имаме такъв духовен път, би довело до повишаване благосъстоянието на цялото общество. В Испания и Япония си имат такива духовни пътища – Ел Камино и Шикоку Хенру, които са визитка на техните държави и показват духовността на техните народи. В нашия проект участват картини на млади автори. През 2024 г. проектът беше ознаменуван и с изложба в БАН. Отзивите бяха много добри и ни окрилиха да продължим напред. Организирахме и фестивал на детското и младежкото творчество, с което дадохме старт на самия проект. На него се представиха 11 училища от община В. Търново. Тази година организирахме второ издание и то имаше богато участие с изобразително изкуство, музика, танци. От името на сдружението издадохме заедно с „Български пощи“ лимитирана серия с образа на Петър Берон. И по случай 200 години от издаването на „Рибния буквар“ библиотеки от цялата страна и от чужбина получиха такава марка. Такава марка има и в Националната библиотека в Париж, което е износ на българска култура в чужбина. Надяваме се това да продължи, защото ние имаме какво да покажем пред света и да се мерим с големите народи и да ги запознаем и с нашата многовековна култура. Датският посланик също получи такава лимитирана марка, но с образа на Неофит Рилски. Продължаваме тази традиция с издаването и на още марки, изобразяващи наши просветители с картини, нарисувани от автори на сдружението.
- Освен в България имате ли културни и просветителски изяви и зад граница?
М. - В момента провеждаме инициатива в Молдова, където на българската общност там показваме нашите светци и просветители. Илина Стефанова дари картина на светите братя Кирил и Методий на училището по български фолклор и традиции в град Твардица. Лора Борисова дари авторска икона на храма „Св. Параскева“ в същия град. А художникът Живко Бръчков нарисува и дари икона на св. Георги Победоносец. С голяма радост сънародниците ни там приеха нашите дарения и посланието ни за обединение. Защото, където и по света да се намираме, нас ни свързват еднакви духовни и културни ценности, традиции и идеали.
- Обмисляте ли да навлезете по-силно в българската общност зад граница по света?
С. - Българската общност зад граница се представи с една уникална изложба по темата „Долината на тракийските царе“ . Имахме идея за събития и в Кипър, и на други места, но един от сериозните ни проблеми е финансирането. Държавата помага, но процедурите за сключване на договори за евросредства вървят бавно. Освен това ние имаме право на два проекта на година.
- А бихте ли се насочили към българите в Република Северна Македония?
М. - В Македония процесите са много активни и бурни. И всичко, което носи частицата българско, се възприема предимно в негативен аспект. Те са наши братя, но съзнанието им в момента е насочено в друга посока. Това е преодолимо, а универсалният инструмент са изкуството и културата. Ако подхождаме с уважение към тях и им кажем, че винаги сме споделяли общи ценности и традиции, това може да доведе и до промяна в съзнанието.
- Съществува ли опасност глобализацията да унищожи националните култури?
М. - Светът винаги е бил мултикултурен и глобализацията е предимно политически процес и на технологиите. Но това не отрича културата на всеки един народ. Чрез по-бързите технологии се дава възможност за по-бързо и по-добро споделяне на нашата култура с останалата част от света. В момента правим международен проект „Вековни традиции“, който представя България чрез скулптурни релефи на емблематични наши национални герои, сгради и паметници. В проекта работят художници от Китай, Дания и Румъния. Идеята е те да покажат техните вековни културни традиции чрез изкуството. Ние го правим чрез скулптура, те могат да го направят чрез останалите жанрове като музика и изобразително изкуство
С. - Светът е в промяна и никой не може да я спре. Ние чрез нашата култура, от една страна, предаваме традициите и ги следваме, но едновременно с това предаваме и нещо ново.
М. - Най-важното е да запазим нашата идентичност и самосъзнание, за да не изчезнем като народ. България може да съществува като територия и като име, но това, което ни споява, винаги са били ценностите и културата. В момента има у нас дисбаланс и ние сме повече вносители на култура, отколкото износители и потребители на собствената. В момента ние не произвеждаме в достатъчно количество и качество наша култура. Затова ние заявяваме, че не е достатъчно само да съхраним нашата култура, а и да създадем нови ценности и ново наследство с младите хора.
- А какво е отношението на младите хора към това, което правите?
С. - Бях очарован от втора среща с деца, с които сме работили, и едно от тях каза, че след първата ни среща с тях в часа по скулптура поискало от родителите си да му купят грънчарско колело. Друго дете каза, че иска да стане художник при нас. По отношение на възпитанието децата днес са много трудни. Не само учителят трябва да се справя с тях, важна е и обкръжаващата среда и родителите също трябва да работят в една посока. Един от тези три стълба падне ли, е много трудно. Ние обединяваме тези три стълба, като когато организираме събития, каним на тях и родителите, и учителите. Когато дойдат хора извън училището, децата получават допълнително импулс и въодушевление да творят.
- Кой ваш успех бихте определили като обществено значим?
С. - С помощта на цялата общественост успяхме да съхраним основното училище в село Самоводене. Скептици и песимисти не виждаха никакъв вариант това училище да се съхрани. Но ние успяхме и тази година в училището вече има 11 първокласници.
М. - Видяхме една снимка на училището, което е с 200 години история, и на нея площадът за първия учебен ден беше пълен с хора. Видяхме, че сега е пред закриване и си казахме, че не може да оставим да загине. Започнахме да работим методично с децата, като всяка седмица представяхме пред тях успели личности в областта си. И видяхме промяната на децата, те започнаха да мечтаят. Родителите също ни се довериха. И така се получи едно обединение на цялата общност в Самоводене. Това всъщност е и основната цел на културата и изкуството - да обединяват.
- А каква е ролята на просветителите днес?
М. - Изключително важна, защото тя дава знания и вяра в доброто. Въпреки че процесите са в различни епохи, те са едни и същи. В тъмните векове на османското владичество единствената светлина за хората е било знанието и традициите, българският език и фолклорът. Това е нещо, което ги е обединявало и те са го пренасяли през вековете и поколенията. Докато в един момент са узрели за свободата и за това да имат отново собствена държава. Днес ние имаме собствена държава и сме свободни, но духовността ни е останала на заден план.
- Узрели ли са българите за духовната си свобода?
М. - Духовната свобода е индивидуално усещане на всеки човек. Когато той получи знания и бъде просветен, започва да се чувства вътрешно свободен и след това дава и външна изява на свободата си. Да, ние днес сме свободни политически, но като съзнание все още трябва да се освободим. Когато обществото има просветено съзнание, тогава ще имаме и истинска независимост.
- Съществува ли опасност българската култура днес да бъде превзета от културите на западните народи?
М. - В момента се намираме в такава ситуация, че беше съвсем нормално да бъдем под влияние на американска, английска и западна култура. Както в предишни епохи сме били под друго влияние. През османския период сме били под тяхната култура. Но въпреки всички 5 века сме успели да запазим своята идентичност и сме възродили държавата си. Винаги има опасност, но когато има опасност, хората започват да се обединяват в сферата на културата и духовността. И за да завършим оптимистично темата за българската култура, мисля, че има светлина и тя е все по-голяма.
С. - В сравнение с тъмните векове, когато изобщо не е имало светлина, сега е по-лесно. Сега е все едно да забършеш портрета от праха и да го покажеш отново. Но когато се създава нов режим, трябва да се създават и нови неща, а не да се ползват само ресурсите на стария. Няма как, без да създаваме нещо ново днес, да сме добре. Защото ресурсите се изчерпват в един момент. Има безкрайно пространство за всеки, който иска да твори и да създава нещо ново.
М. - Съзиданието е ключовата ума. За да може един човек или едно общество да твори, трябва да има знания и въображение, което ние се опитваме да постигнем чрез изкуството и нашата дейност.
- Какво бихте искали да пожелаете на българите в Деня на народните будители и просветители?
М. - Пожелавам на българите да са единни в доброто и в съзиданието. Нека да има все повече просветители и будители.
С. - Да бъдем единни и обединени в името на нашите ценности!
Това са те:
- Мартин Карагеоргиев е роден през 1976 г. в Разград. Завършил е финанси във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
- Стефан Стефанов е роден в Русе през 1975 г. Художник
Иван Първанов
