- Проф. Стефанова, как ви се виждат отношенията между партиите в НС след старта на политическия сезон?
- Отношенията между партиите са в рамките на очакваното. Следващите три месеца – малко под 100 дни, които ни остават до влизането в еврозоната, ще бъдат напрегнати. Ще ескалират по някакъв начин напреженията, но те няма да са съществени. Част от опозицията се опитва да прави протести – „Възраждане“ и „Продължаваме промяната“ (ПП). Но виждаме, че няма увеличение на потенциала. Действията на всички партии са насочени към мобилизацията на техните твърди ядра.
- Липсата на кворум в НС как изглежда в очите на избирателите?
- Вероятно не изглежда добре в очите на избирателите. Тази ситуация вероятно е била предвидена, защото програмата на НС не бе претоварена или съществена – нито като срокове, които трябва да се спазят, нито като съдържание на работата, която те трябваше да извършат. Тази тенденция обаче не бива да се задълбочава. Чуваме мантрата от страна на опозицията, че осигуряването на кворум е работа на управляващото мнозинство.
Аз бих показала една малко по различна гледна точка към работата на НС. Всички депутати са изпратени там от различни групи избиратели и всички те имат задължението да работят. Всички носят отговорност.
Кабинетът Желязков при един от вотовете на недоверие в НС
- Но това се превръща в повод за критика към мнозинството, че не работи по същество?
- Това е работата на опозицията – да критикува. Къде с реални, къде с измислени аргументи, да прави най-различни пърформънси. Това са представления, които не водят към повишаване на рейтинга на опозицията.
Те могат да искат да саботират работата на НС, но опозицията, както знаем, не е единна. Всеки саботира от своята си гледна точка и се опитва да извлече дивиденти за себе си. „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, които се обявяват срещу влизането ни в еврозоната, на практика няма да загубят никакъв престиж.
„Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) обаче трябва да осъзнаят, че всички блокажи и опити за саботиране се отразяват срещу тях. Ако те наистина искаха „ДПС-Ново начало“ да бъде изолирано, трябваше да участват в процеса на управление, а не да стоят отвън.
- В тази връзка реализацията в действията на ПП и акцията по блокиране на входовете на НС на какво го отдавате?
- На това, че трябва да покажат себе си. На част от избирателите им това се харесва, на друга част – не. Причината – не го намират за рационално. Когато се извършват дадени действия, трябва предварително да си наясно каква цел преследваш.
Ако целта е да има предсрочни избори сега, то е добре ПП да го заяви ясно и категорично. Те казват: „Нашата задача е да отстраним Бойко Борисов и Делян Пеевски от властта.“ Но как се постига тази задача? Това предполага изграждане на стратегия, която да бъде последователно преследвана. Къде е алтернативата? Последният вот на недоверие, който бе различен по едно нещо от предишните, обедини по някакъв начин всички парчета на опозицията.
Важно е да се отбележи, че при тези почти 9-часови дебати опозицията не показа алтернативата. А в аргументите на вота на недоверие присъстваха факти, които не са от мандата на това правителство, а се засягаше и дейността на други органи в държавата.
Нали все пак сме в демокрация и имаме разделение на властите. Правителството не носи отговорност за състоянието на съдебната система. Опозицията не беше силна. Всяко едно правителство може да се намери за какво да бъде критикувано.
И наистина ролята на опозицията е да критикува, да посочва слабости, да настоява да се търсят решения. За съжаление нашата опозиция не работи по този начин. Тя не показва алтернативни варианти за решение и алтернатива за управление.
- Симптом за какво е това, че партиите в опозицията не могат да се разберат за следващия вот на недоверие за водната криза? На „Възраждане“ не им достигат само 5 подписа, но нито ПП-ДБ, нито АПС, нито МЕЧ искат да сложат подписи под мотивите.
- Никой няма да поиска да стане съотборник или съучастник на „Възраждане“. Това трябва да бъде ясно. „Възраждане“ вече има достатъчно ясен образ в публичното пространство. На пети вот на недоверие формации в опозицията получиха гласовете на „Възраждане“, но техните депутати не участваха във внасянето на вота на тема вътрешен ред и сигурност. „Възраждане“ казват: Ще ви подкрепим, но няма да участваме. ПП-ДБ няма да допуснат да се обвържат с „Възраждане“ , защото това би означавало тяхната пълна маргинализация.
- Ако общата цел е свалянето на кабинета, тогава не би следвало да се направят компромиси и вотът за водната криза да бъде внесен, независимо дали ще мине, или не.
- Той пак няма да мине, това е ясно. Въпреки всичко „Възраждане“ е нежелан партньор. Вотовете няма да свършат с шест, седем, осем, девет. Може и до 50 да стигнат. Това е право на опозицията, но вече никой не им обръща сериозно внимание. А това е лошо. Тези партии също имат свои привърженици и свои избиратели, имат партии. На тях какво им обясняваме? Защо трябва да свалим правителството на всяка цена? Отговор на този въпрос няма.
- И през миналата седмица продължи задочната размяна на реплики и критики между президента Румен Радев и мнозинството. Президентът ги обяви за слуги, а те на свой ред го упрекват, че се държи като партиен лидер. Кой печели от това напрежение?
- Всеки си търси своя дивидент в случая. Аз не мога да нарека г-н Радев президент, защото той отдавна е излязъл от функциите си на президент. Образът, който в момента гради Радев, е на партиен лидер, на участник в политическия процес наравно с другите.
Затова търпи по същия начин критики от останалите партийни лидери. Вижте, това не е за първи път. Още по времето, когато Бойко Борисов беше премиер, знаем колко бяха напрегнати отношенията между него и Радев. Сега нещата продължават в същата светлина.
За известно време беше затихнал този процес, защото Борисов не е министър-председател. Радев не напада директно и персонално Росен Желязков като премиер, а напада политическите партии. Търси си нишата. Иска да придобие образ, който евентуално да му даде шанс като една алтернатива за хората на следващите парламентарни избори.
Радев и Борисов редовно влизат в задочни спорове
- Т.е. според вас това критично говорене от страна на държавния глава е опит той да трупа подкрепа за бъдещия си политически проект?
- Точно така.
- Тогава кога за него е най-изгодно да има предсрочни парламентарни избори?
- Според мен той ще изчака развитието на ситуацията и в зависимост от това ще действа. Ако се заформят предсрочни избори, в което аз не вярвам, той ще си довърши мандата като президент и след това вече колкото иска, може да се позиционира в партийното пространство.
А ако сега има избори, би трябвало да напусне преждевременно поста си на държавен глава. И за едното, и за другото няма поле за действие. Много е вероятно това правителство да изкара целия си мандат или поне да продължи да работи поне до президентските избори независимо от напреженията, които ще се създават. След това на Румен Радев вече ще му е късно. Затова той става много активен играч, за да нагнетява напрежение.
- Казахте, че не се заформят предсрочни избори, но през изминалата седмица Бойко Борисов посочи, че всеки ден има риск от такива.
- Разбира се, че Борисов няма друга алтернатива и друго говорене. Рискът от предсрочен вот трябва да бъде добре оценен и да се намерят разумните средства, с които да бъдат избегнати изборите.
С влизането в еврозоната ни трябва стабилно управление и редовно правителство, а не служебни кабинети. Изпълнителната власт трябва да следи внимателно всички процеси по промяната на валутата, да стабилизира цените, а тревогите на хората да отпадат.
Те искат хората да бъдат тревожни. Това е най-парадоксалното в българската политика. Нестабилната външна обстановка също предполага в България да има редовно правителство и работещо НС.
- Кое прави кабинета и мнозинството стабилно – това, че партии в него не искат предсрочен вот, или по-скоро самата опозиция, която е раздробена и не може да се обедини дори да свали властта?
- И двете неща са фактори в процеса в момента. Правителство е на малцинството, но има една подкрепяща партия, която не трябва да бъде пренебрегвана. „ДПС-Ново начало“ не се харесва на мнозина, но такова е положението. От нас си зависи какво избираме и кого изпращаме да ни представлява в органите на властта.
- При нови избори би ли могла да се промени конфигурацията в НС, така че да излъчи някакъв нов вид мнозинство?
- Ако гледаме сондажите на социологическите агенции, няма такава перспектива.
- А докога виждате хоризонта на правителство и кога виждате реална възможност от вот – до президентските избори или след това?
- Много зависи от това как ще се развият нещата с президентските избори. До президентските избори не предвиждам предсрочен вот. Решаващо ще е какъв кандидат ще бъде излъчен за „Дондуков“ 2, кой ще бъде избран за нов президент, от кого ще бъде подкрепен.
От гражданите зависи да мобилизираме самосъзнанието си и да изберем държавник, който да не ни излага пред света и да не сключва срамни договори за милиарди левове. Да бъде истински държавник, да представлява България достойно пред европейските институции и да работи за успокояването и за единството на нацията, а не за нейното противопоставяне. Всъщност образът трябва да бъде съвсем различен от този на Радев.
- Описахте профила на бъдещия президент, но партиите не коментират открито тази тема. Може ли да се окажем в ситуация да има двама отделни десни кандидати и на балотаж да се окажат други формации?
- От днешна гледна точка на балотаж би отишъл кандидат, подкрепен или издигнат от ГЕРБ. Другият кандидат не би бил на десните сили. На балотажа ще се решава съдбата. И ако пак сме свидетели на „С вас сме, г-н президент“ и на „Направихме ала-бала с президента“, твърде е възможно да имаме подобие на Радев за държавен глава или по-лошо. Много е важна тази една година, защото трябва да се сключи споразумение между десните сили, за да да работят за единна кандидатура и тя да спечели президентските избори. Иначе само ще разсейваме гласове.
- Но от ПП-ДБ отказват да влязат в такива разговори с ГЕРБ.
- Аз бих ги разделила. ПП е твърдо радикална. При ДБ нещата не стоят така. Те са склонни да се работи за компромисен вариант, като, разбира се, е хубаво кандидатурата да не е партийна, за да не дразни никоя от партиите и да отблъсква избирателите.
Трябва да се търси представително лице, с международен авторитет. Имаме такива хора, които благодарение на своите знания, опит, компетентност, работещи в различни международни институции, са постигнали много за имиджа на България.
Трябва да се съсредоточим именно към такава фигура. Това би помогнало на партиите в бъдеще да правят по-добри коалиции. Защото коалиционно управление ни очаква. Няма да имаме ситуация, в която гласоподавателят да излъчи еднолично мнозинство.
- Преди дни анализатори посочиха възможен вариант, при който след вот през 2027 г. в една коалиция се оказват и Борисов, и евентуалната формация на Румен Радев. Как гледате на това?
- Не ми се струва възможен този вариант. Според мен Радев закъсня. Ако искаше да прави успешен партиен проект, трябваше да го стори още след първия си мандат на президент. Тогава той би имал по-големи шансове за участие във властта. Сега не виждам такава перспектива.
- Борисов и Пеевски отправиха критики към властта заради водната криза, а в резултат премиер и министри отидоха на място в Плевен. Може да се стигне до смяна на министри заради тази тема и кои са най-застрашени?
- От дългия си опит на политолог съм абсолютно убедена, че до сваляне на министри няма да се стигне. Това би означавало преконфигуриране на мнозинства, защото засегнатите министри май са повече от квотата на БСП. Отдавам това критично говорене и на Борисов, и на Пеевски на това, че наистина трябва да се вземат спешни мерки. Ние сме изостанали над 20 г. в реновацията на ВиК мрежата.
Това е съществен проблем, който не може да се реши с магическа пръчка. Водната криза в Перник през 2019 г бе лесно решена, защото градът се намира близо до София и невисоките разходи. Сега имаме съществено различен въпрос.
Със запушване на тръби и няма да се получи. Изграждането на язовири е трудоемко. Нови сондажи биха могли да подпомогнат нещата. И да се молим да завали дъжд. Трябва много сериозно да се помисли за промяна на управлението на водния сектор. Това не е възможно без съществени инвестиции и собствеността на ВиК дружествата да не бъде само държавна или общинска.
- Според вас един частен инвеститор ще се справя по-добре с поддръжката на системите?
- Ние имаме живия пример на „Софийска вода“ в столицата.
- Виждате ли някаква такава протестна възможност в обществото, която да е толкова силна, че да застраши правителството?
- Към сегашния момент не виждам. Трябва да видим какво се случва с влизането в еврозоната, контрола върху цените.
Коя е тя:
- Магистър е по социология и доктор по политология на СУ „Св. Климент Охридски“
- Ръководител на Катедрата по публична администрация от 2003 до 2007 г.
- Зам.-декан на Философския факултет от 2007 до 2011 г.
- Зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2011 до 2015 г.
Тихомира Михайлова
